Изправена пред влошаващите се наводнения и недостиг на жилища, Нидерландия отчита нарастващ интерес към плаващи къщи.

Тези плаващи общности вдъхновяват по-амбициозни проекти, ръководени от Нидерландия, в страни, предразположени към наводнения - от Френска Полинезия до Малдивите.

Когато през октомври 2022 г. удря силна буря, жителите на плаващия комплекс Schoonschip в Амстердам почти не са съмняват, че ще могат да я преживеят.

Те завързват велосипедите и пейките си на открито, консултират се със съседите си, за да се уверят, че всички имат достатъчно храна и вода, и се притаяват, докато кварталът им се люшка нагоре-надолу по стоманените си фундаментни стълбове, издигайки се заедно с водата и слизайки до първоначалното си положение, след като дъждът отшуми.

„Чувстваме се по-безопасно по време на буря, защото плаваме“, казва Сити Боелен, холандски телевизионен продуцент, който се мести в Schoonschip преди две години.

„Мисля, че е малко странно, че строителството върху вода не е приоритет в световен мащаб.“

С покачването на морското равнище и зачестяването на бурите, които причиняват повишение на водите нива, плаващите квартали предлагат експеримент за защита от наводнения, който би могъл да позволи на крайбрежните общности да издържат по-добре на изменението на климата.

В бедната на земи, но гъсто населена Нидерландия, търсенето на такива домове нараства. И тъй като все повече хора искат да строят край водата там, властите работят за актуализиране на законите за зониране, за да улеснят изграждането на плаващи домове.

„Общината иска да разшири концепцията за плаващи домове, защото това е многофункционално използване на пространството за жилищно настаняване и защото устойчивият начин е пътят напред“, казва Нинке ван Ренсен, градски съветник в Амстердам от партията „Зелени леви“.

Плаващите общности в Нидерландия, които се появиха през последното десетилетие, послужиха като доказателство за концепцията за по-мащабни проекти, които сега се ръководят от холандски инженери.

Те не са само в европейски страни, като Великобритания, Франция и Норвегия, но и във Френска Полинезия и Малдивите, където покачването на морското равнище в страната в Индийския океан сега представлява екзистенциална заплаха.

Има дори предложение за плаващи острови в Балтийско море, върху които да се строят малки градове.

Плаваща къща може да бъде построена на всяка брегова линия и е способна да се справи с покачващите се морета или наводнения, причинени от дъждове, като остане на повърхността на водата.

За разлика от къщите-лодки, които лесно могат да бъдат отвързани и преместени, плаващите къщи са фиксирани към брега, често опиращи се на стоманени стълбове, и обикновено са свързани към местната канализационна система и електропреносна мрежа.

Те са структурно подобни на къщите, построени на сушата, но вместо мазе, имат бетонен корпус, който действа като противотежест, позволявайки им да останат стабилни във водата.

В Холандия те често са сглобяеми, квадратни, триетажни градски къщи, построени извън обекта с конвенционални материали, като дървен материал, стомана и стъкло.

За градовете, изправени пред влошаващи се наводнения и недостиг на земя за жилищно строителство, плаващите къщи са един от потенциалните начини за разширяване на градското жилищно строителство в ерата на климатичните промени.

Коен Олтуис, който през 2003 г. основава Waterstudio - холандска архитектурна фирма, фокусирана изключително върху плаващи сгради, казва, че относително нискотехнологичният характер на плаващите домове е потенциално най-голямото им предимство.

Домовете, които той проектира, са стабилизирани от стълбове, вкопани на около 65 м в земята и оборудвани с амортизиращи материали, за да се намали усещането за движение от близките вълни. Къщите се издигат, когато водите се покачват, и се спускат, когато водите се отдръпват.

Но въпреки очевидната си простота, Олтуис твърди, че те имат потенциала да трансформират градовете по начини, невиждани от създаването на асансьора, който издигна силуетите на градовете нагоре.

„Сега имаме технологиите и възможността да строим върху вода“, казва Олтуис, който е проектирал 300 плаващи домове, офиси, училища и здравни центрове. Той допълва, че заедно с колегите му „не се възприемат като архитекти, а като градски лекари, и гледаме на водата като на лекарство“.

В Нидерландия - страна, която до голяма степен е построена върху рекултивирана земя и една трета от която остава под морското равнище, идеята не е толкова пресилена.

В Амстердам, където има почти 3 000 официално регистрирани традиционни плаващи къщи по каналите, стотици хора са се преместили в плаващи домове в преди това пренебрегвани квартали.

Schoonschip, проектиран от холандската фирма Space&Matter, се състои от 30 къщи, половината от които са дуплекси, на канал в бивша производствена зона. Кварталът е на кратко разстояние с ферибот от центъра на Амстердам, където работят много от жителите.

Членовете на общността споделят почти всичко, включително велосипеди, коли и храна, закупена от местни фермери. Всяка сграда има собствена термопомпа и отделя приблизително една трета от покрива си за зеленина и слънчеви панели. Жителите продават излишната енергия помежду си и на националната електропреносна мрежа.

„Да живеем на вода е нормално за нас, което е точно смисълът“, казва Марян де Блок, холандски телевизионен режисьор, който инициира проекта през 2009 г., като организира колектив от архитекти, правни експерти, инженери и жители, които работят за реализирането му.

Ротердам, който е 90% под морското равнище и най-голямото пристанище в Европа, е дом на най-голямата плаваща офис сграда в света, както и на плаваща ферма, където кравите се доят от роботи, доставящи млечни продукти на местните хранителни магазини.

След пускането на пазара през 2010 г. на Плаващия павилион, захранвано със слънчева енергия пространство за срещи и събития в пристанището на Ротердам, градът засилва усилията си за интегриране на подобни проекти, като нарича плаващите сгради един от стълбовете на своята Стратегия за устойчивост и адаптация към климата.

„През последните 15 години се преоткрихме като делта град“, казва Арнуд Моленаар, главен служител по устойчивостта в град Ротердам.

„Вместо да виждаме водата само като враг, ние я виждаме като възможност.“

За да помогне за защитата на градовете от изменението на климата, през 2006 г. холандското правителство предприе своята програма „Място за реката“, която стратегически позволява на определени райони да се наводняват по време на периоди на обилни дъждове – промяна в парадигмата, която се стреми да приеме, а не да се противопостави на покачващите се нива на водата.

Олтуис казва, че недостигът на жилища в Холандия може да стимулира търсенето на плаващи домове, включително в райони с „Място за реката“, където наводненията ще бъдат, поне за част от годината, част от ландшафта.

Експерти казват, че облекчаването на недостига на жилища в Нидерландия ще изисква изграждането на един милион нови домове през следващите 10 години. Плаващите домове биха могли да помогнат за облекчаване на натиска върху недостига на земя, налична за застрояване.

Холандски фирми, специализирани в плаващи сгради, имат множество заявки от чуждестранни предприемачи за по-амбициозни проекти. Blue21 - холандска технологична компания, фокусирана върху плаващи сгради, в момента работи по предложена серия от плаващи острови в Балтийско море.

Проектът може да приюти 50 000 души и да се свърже с частно финансиран подводен железопътен тунел на стойност 15 милиарда евро, който да свързва Хелзинки, Финландия, и Талин в Естония. Проектът е подкрепен от финландския инвеститор и предприемачът зад Angry Birds Петер Вестербака.

Waterstudio ще ръководи строителството тази зима на плаващ жилищен комплекс близо до ниско разположената столица Мале на Малдивите, където 80% от страната е разположена на по-малко от 1 м над морското равнище. Той е съставен от просто проектирани, достъпни жилища за 20 000 души.

Под корпусите ще има изкуствени рифове, които ще подпомагат морския живот. Сградите ще изпомпват студена морска вода от дълбините, за да подпомогнат климатичните системи. „Вече я няма тази идея за луд магьосник, който строи плаваща къща“, казва Олтуис.

„Сега създаваме сини градове, гледайки на водата като на инструмент.“

Около плаващите къщи обаче има множество предизвикателства. Силен вятър и дъжд, или дори преминаването на големи круизни кораби, могат да разклатят сградите.

Сити Боелен, жител на Schoonschip, казва, че когато се е нанесла за първи път, бурното време я е накарало да се замисли, преди да се качи в кухнята си на третия етаж, където усещала движението най-силно. „Чувстваш го в стомаха си“, казва тя, допълвайки, че оттогава е свикнала с усещането.

Плаващите къщи също така изискват допълнителна инфраструктура и работа за свързване към електрическата мрежа и канализационната система, като са необходими специални водоустойчиви кабели и помпи, за да се свържат с общинските услуги на по-високо място.

В случая със Schoonschip в Амстердам и плаващата офис сграда в Ротердам, нови микромрежи е трябвало да бъдат построени от нулата.

Но ползите може да надхвърлят разходите. Рутгер де Грааф, съосновател и директор на Blue21, казва, че нарастващият брой катастрофални, безпрецедентни бури по света е подтикнал както градските плановици, така и жителите да търсят решения във водата.

Плаващите строителни проекти, казва той, биха могли да спасят човешки животи и щети за милиарди долари миналото лято, когато смъртоносни наводнения удариха Германия и Белгия, убивайки най-малко 222 души.

„Ако има наводнения, се очаква много хора да се преместят на по-високи места. Но алтернативата е да се остане близо до крайбрежните градове и да се проучат възможности за разширяване по водата“, казва Де Грааф.

„Ако вземете предвид, че през втората половина на века стотици милиони хора ще бъдат разселени поради покачването на морското равнище, трябва да започнем сега да увеличаваме мащаба на плаващите строителни проекти.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !