Бенджамин Франклин изживява нещо като ренесанс. Не че той някога е изчезвал от общественото полезрение. Как би могъл, след като ликът му е на банкнотите от 100 долара, две трети от които са в циркулация извън САЩ?

Миналата година режисьорът Кен Бърнс представи документален филм в две части за Франклин. Сега един от бащите-основатели на САЩ е обект на нова поредица по Apple TV+ с участието на Майкъл Дъглас. Сериалът от осем епизода разказва за тайната мисия на Франклин във Франция по време на Войната за независимост на САЩ.

Неотслабващият интерес към Франклин е разбираем. Той постига толкова много, че е трудно да се намери откъде започва всичко. Той е най-известният американец за времето си и единственият от основателите на американската нация, който щеше да е известен, дори и да нямаше Революционна война.

Франклин е бил печатар, издател, сатирик, учен, дипломат, изобретател, пощенски началник, разобличител на митове и ентусиаст. Той също така е бил ненадминат пътешественик, пътувайки по-далече и по-дълго от всеки свой сънародник и съвременник.

Британският автор Ерик Уийнър проследява живота на Франклин от Филаделфия до Париж, Бостън и Лондон.

Франклин се запалва по пътуванията през второто десетилетия на 18-и век в Бостън, докато гледа корабите, пристигащи на пристанището в града и мечтае да стане моряк.

Неговият баща обаче не му позволява да сбъдне тази своя мечта, затова младият Бен пътувал в ума си, разглеждайки четирите карти на света, закачени на стените в малката им къща, четял пътеписи и разговарял с пристигащите моряци на пристанището в Босън.

Не след дълго той вече нямал нужда от позволението на баща си, за да пътува и прави точно това, като изминава над 67 000 км по време на дългия си живот (Франклин умира на 84-годишна възраст.)

Като заместник пощенски началник, той пътува из цялата североизточната част на САЩ, а на 70-годишна възраст, точно преди да отплава за Франция, предприема трудно - и в крайна сметка неуспешно, пътуване до Монреал, за да убеждава канадците да се присъединят към Американската революция. На 76 години той обмисля да обиколи Италия, преди да осъзнае, че пътуването с дилижанс вероятно е щяло да го убие.

Освен всичко това, той прекосява Атлантическия океан осем пъти във времена, в които достигането до желаната дестинация не е било гарантирано. Франклин прекарва една трета от живота си в чужбина, живеейки в Лондон и Париж и посещавайки Канада, Ирландия, Шотландия, Германия, Нидерландия, а за три славни години и португалския остров Мадейра.

Виното от региона било едно от онези малки удоволствия, които Франклин обичал. Той вярвал, че натрупването на достатъчен брой от тях водел до огромно щастие.

Придирчив пътешественик 

Франклин също така бил придирчив пътешественик. Той знаел какво харесва и какво не. Ако TripAdvisor е съществувал по онова време, той е щял да бъде най-големия кошмар на всеки хотелиер.

Във Франция той спори със съдържатели на заведения за дребни неща, въпреки че очарова французите с духовитите си забележки и народно държание. В Англия Франклин описва хотел в Портсмут като "окаян хан", в който дори канцеларските материали били калпави.

Той също така нарича град Грейвсенд "прокълнато място", чийто жители умело освобождават пътуващите от парите им. "Ако купувате нещо от тях и им платите половината от това, което искат, плащате два пъти повече от това, което струва то," пише Франклин в своя журнал през 1726 г., преди да допълни: "Слава Богу, тръгваме си утре."

За Франклин пътуването не било по избор. Ако не пропуснел годишната си лятна екскурзия, той ставал раздразнителен. "Аз съм толкова добре, колкото могат да бъда, без обичайното си пътуване, но започвам да изпитвам нужда от него и ще потегля след няколко дни", започва едно от писмата му към неговата съпруга Дебора.

Пътуванията позволяват на Франклин да опознава света извън пуританския Бостън и все още енорийската Филаделфия. То също така е "един от начините за удължаване на живота," казва той. С подходящата нагласа две седмици в Париж се усещат като шест месеца навсякъде другаде.

Пътуванията също така позволявали на Франклин да размишлява. Той написва някои от най-добрите си текстове и прави най-добрите си експерименти, докато кръстосва пътищата или е в открито море.

Хората не успяват да го поставят в някаква рамка, поне не за дълго. Друг основател на американската нация – Джон Адамс, веднъж го нарича "Старият фокусник ". В Лондон Франклин играе ролята на истински английски джентълмен, докато във Франция вместо перука носи кожена шапка и се трансформира в духовит философ.

Французите го слушат в захлас. Където и да отидел, той бил посрещан от тълпи от обожатели, в това число жени наполовина на неговата възраст, пише Уийнър.