На днешната дата - 9 март, през 1776 г. е публикувана за първи път книгата "Изследване върху природата и причините за богатството на народите" на британския философ Адам Смит. 

Благодарение на своите трудове, той става известен като "Бащата на икономиката" и полага основите на теорията за функционирането на съвременната капиталистическа система. 

Много от неговите тези за разделението на труда и свободната търговия, личния интерес в размяната, ограниченията на държавната намеса, ценообразуването и общата структура на пазара са актуални до днес.

 "Богатството на народите", както е по-известна неговата последна книга, обаче не е посветена конкретно на икономиката. Предметът ѝ е политическата икономия, която е много по-обширна смесица от философия, политически науки, история, икономика, антропология и социология. 

Ролята на пазара и свободната търговия са само два от компонентите на една по-широка теория за човешкото взаимодействие и социалната история.

Кой е Адам Смит?   

Записаната история на живота на Смит започва от кръщението му на 5 юни 1723 г. в Кърколди, Шотландия. Точната му рождена дата не е известна, но се знае, че Смит е отгледан от майка си - Маргарет Дъглас, след смъртта на баща му Адам Смит. 

Той посещава университета в Глазгоу на 13-годишна възраст, както и Белиъл Колидж в Оксфордския университет, където учи европейска литература. По-късно се завръща у дома и изнася поредица от добре приети публични лекции в Единбургския университет. 

Успехът му помага да спечели професорска длъжност в университета в Глазгоу през 1751 г. Там той е назначен първо като председател на катедрата по логика през 1751 г., а след това и като председател на катедрата по морална философия през 1752 г. 

В годините, прекарани в Глазгоу, Смит работи върху публикуването на някои от лекциите си. Неговата книга "Теория на моралните чувства" е публикувана през 1759 г.

В нея той за първи път излага вижданията си за "невидимата ръка на пазара", с която описва тенденцията на свободните пазари да се саморегулират с помощта на конкуренцията, търсенето, предлагането и личния интерес на участниците. 

Смит се премества във Франция през 1763 г., за да приеме по-доходна позиция като личен учител на доведения син на Чарлз Тауншенд - самоук икономист и бъдещ министър на финансите.

По време на престоя си във Франция Смит се среща с някои от именитите си съвременници, като бъдещия президент на САЩ Бенджамин Франклин и философите Дейвид Хюм и Волтер.

Богатството на народите

Смит публикува най-важната си книга - "Изследване върху природата и причините за богатството на народите", през 1776 г., след като се завръща от Франция и се оттегля в родното си място Кърколди.

В книгата си той популяризира много от идеите, които формират основата на класическата икономика. Други икономисти по-късно се позовават на неговия труд, за да затвърдят класическата икономическа теория, която остава доминиращата школа на световната икономическа мисъл.

Идеите на Смит са взаимствани по-късно от Дейвид Рикардо и Карл Маркс през 19-и век, както и от Джон Мейнард Кейнс и Милтън Фридман през 20-и век.

Работата на Адам Смит обсъжда еволюцията на човешкото общество от най-ранните етапи на ловците и събирачите без права на собственост или постоянни жилища до номадското земеделие с непостоянно местоживеене.

Следващият етап е феодалното общество, където законите и правата на собственост са установени за защита на привилегированите класи. 

И накрая, според него, съвременното общество се характеризира с принципите на laissez-faire, или свободната търговия, където се създават нови институции за извършване на пазарни транзакции.

Смит се занимава и с идеята за „икономическия човек“, дефиниран като такъв, който преследва собствените си цели и интереси, оказвайки влияние върху икономическите процеси. 

Философията на свободните пазари

Философията на свободните пазари се основава на минимизирането на ролята на държавната намеса и данъчното облагане. Въпреки че Смит се застъпва за "ограничено правителство", той вижда ролята на държавните институции единствено в секторите на образованието и отбраната.

Една от най-популярните идеи на Адам Смит е тази за „невидимата ръка“, която ръководи силите на търсенето и предлагането в една икономика.

Според него, като се грижи преди всичко за себе си и собствените си интереси, всеки човек неволно помага да се създаде най-добрият резултат за всички.

Хипотетичен месар, пивовар и пекар в тази икономика се надяват да направят пари, като продават продукти, които хората искат да купят. Ако са ефективни в задоволяването на нуждите на своите клиенти, те ще се радват на финансови награди.

Докато се занимават с предприятията си, за да печелят пари, те също така предоставят продукти, които хората искат. Смит твърди, че този вид система създава богатство за месаря, пивовара и пекаря, но успоредно с това облагодетелства и цялата нация.

Според теорията му, в една богата нация гражданите работят продуктивно, за да подобрят собственото си благосъстояние и да отговорят на своите финансови нужди.

В този вид икономика, според Смит, човек би инвестирал богатството си в предприятието, което с най-голяма вероятност ще му помогне да спечели най-висока възвръщаемост за дадено ниво на риск.  

Смит пише още, че необходима институционална рамка, която да насочва хората към продуктивни занимания, които са от полза за обществото. В тази рамка попадат институциите, като съдебната система, предназначена да защитава и насърчава свободната и честна конкуренция.

"Конкуренцията е желанието, което идва с нас от утробата и никога не ни напуска, докато не отидем в гроба", пише икономистът. 

Как се ражда идеята за брутния вътрешен продукт? 

Идеите, изложени в "Богатството на народите", привличат международно внимание и се оказват мотивиращ фактор в еволюцията от икономика, базирана на земята, към такава, основаваща се на индустриалното произвоство. То става възможно благодарение на разделението на труда. 

Смит използва примера за труда, необходим за направата на една карфица, за да илюстрира ефективността на този метод. Ако един човек предприеме всички 18 стъпки, необходими за изпълнение на задачите, той ще може да направи само шепа карфици на седмица.

Но ако 18-те задачи се изпълняват на поточна линия от 10 души, производството се увеличава до хиляди игли на седмица. Смит твърди, че разделението на труда и произтичащата от това специализация създават просперитет. 

Трудовете му за първи път извеждат и концепцията за брутния вътрешен продукт и зависимостите между вноса и износа. Преди публикуването на "Богатството на народите" повечето държави декларирали богатството си въз основа на стойността на техните златни и сребърни находища.

Смит обаче е силно критичен към меркантилизма. Той твърди, че страните трябва да бъдат оценявани въз основа на техните нива на производство и търговия, а не на това колко злато или сребро притежават.

Тази концепция е в основата на създаването на показателя БВП за измерване на просперитета.

Когато „Богатството на народите“ излиза на бял свят, много държави се колебаят дали и доколко трябва да търгуват свободно с останалите страни. Смит твърди, че трябва да се създаде свободен световен обмен, защото той облагодетелства всички. 

В резултат на тази промяна в отношението към търговията се наблюдава увеличение на вноса и износа. Смит се застъпва и за приемането на законодателство, което да направи търговията възможно най-лесна.

Наследството на Адам Смит 

Най-известните идеи на Смит – тези за „невидимата ръка“ на пазара и разделението на труда – днес са основополагащи икономически принципи. Неговите теории за икономиката продължават да живеят и през 21-ви век в съвременната икономическа мисъл. 

Смит е привърженик на убеждението, че трудът на бедните е ключова мярка за това как се представя една икономика, но е известен и с това, че се интересувал от социалното неравенство и причините за него. 

Политическият икономист Карл Маркс бил силно вдъхновен от „Богатството на народите“ и до голяма степен се основавал на трудовете на Смит.

Но докато Смит пише, че капитализмът е идеалното състояние за икономически растеж, Маркс вярва, че той води до алчност и неравенство сред гражданите и в крайна сметка ще се самоунищожи. 

Творбите на Адам Смит оказват влияние върху икономиката днес, тъй като той вярва, че богатството се създава чрез труд, а личният интерес стимулира хората да използват ресурсите си, за да печелят пари.

Теорията му, че икономиките процъфтяват с конкуренция, капитализъм и свободен пазар, е напълно валидна в 21-ви век. За разлика от тези на много от неговите критици, включително и Карл Маркс. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !