Стадо от 170 зубри, които бяха пуснати в планината Царку в Румъния, която е част от Южните Карпати, биха могли да помогнат за съхраняването на емисии от въглреоден диоксид, които се равняват на премахването на 43 000 щатски автомобила от пътищата за година.

Това сочат резултатите от проучване, което показва как животните могат да смекчат част от ефектите от климатичната криза.

Представителите на вида на европейските бизони изчезват от Румъния преди повече от 200 години, но Rewilding Europe и WWF Румъния връщат отново този вид в Южните Карпати през 2014 г.

Оттогава над 100 зубъра са намерили дом в планината Царку, като техният брой днес наброява над 170, а това е една от най-големите свободно придвижващи се популации от този вид в Европа. Мястото има потенциал да приеме 350-450 зубри.

Най-новото проучване, което не е научно рецензирано, използва модел, разработен от учени от Йейлския университет и е финансирано от Global Rewilding Alliance, а докладът за зубрите е финансиран от WWF Нидерландия.

Моделът, който беше публикуван с научна рецензия в изданието Journal of Geophysical Research, изчислява допълнителното количество въглероден диоксид в атмосферата, за чието улавяне и съхранение в почвата помагат дивите животни посредством взаимодействието си с различни екоисистеми.

Установено е, че стадото от европейски бизони, което пасе в район от около 50 кв. км в планината Царку, улавя потенциално допълнителни 54 000 тона въглерод годишно. Това е близо 9.8 пъти повече въглерод, отколкото се улавят без зубрите, въпреки че авторите на доклада отбелязват, че тази стойност може да е до 55% по-ниска или по-висока, което прави средната оценка несигурна.

Това съответства на годишните емисии от въглероден диоксид на 43 000 средностатистически щатски бензинови автомобили или на 84 000, ако се използва високата цифра, или на 123 000 европейски автомобили, които са по-икономични, казват учените. Основният автор на доклада професор Оскар Шмиц казва:

“Зубрите влияят върху пасищните и горските екосистеми, като пасат тревата равномерно, рециклират хранителни вещества за наторяването на почвата и всички форми на живот в нея, разпръскват семена за обогатяване на екосистемата и уплътняват почват, което пречи на освобождаването на въглерод от нея. Тези същества са еволюирали в продължение на милиони години заедно с ливадните и горските екосистеми и премахването им - особено там, където тревните площи са били разорани, е довело до освобождаването на големи количества въглерод. Възстановяването на тези екосистеми може да върне баланса, а тези животни са едни от климатичните герои, които могат да ни помогнат да постигнем това.”

Зубрите са основен вид, който играе важна роля в екосистемите – тяхната паша и придвижване поддържат биоразнообразието на гори, храстовидна растителност, пасища и микро местообитания. В планината Царку тяхното връщане е вдъхновило и природен туризъм, и бизнес дейности покрай реинтродукцията им в дивата природа.

Шмиц отбелязва, че пасищата в Карпатите имат специфична почва и климатични условия, така че ефектът от европейските бизони не може непременно да бъде екстраполиран в международен план.

Докладът за европейските бизони в Румъния е “първият по рода си”, казва Магнус Силвен, който отговаря за научната политика в Global Rewilding Alliance, допълвайки, че моделът представлява “много силен инструмент за предоставяне на насоки за връщането на животни в дивата природа”.

Шмиц посочва, че екипът е анализирал подробно девет вида животни, сред които слонове, живеещи в тропическите гори, мускусни говеда и морски видри, и е започнал да проучва и други. “Много от тях са обещаващи като зубрите и често удвояват капацитета на дадена екосистема да извлича и съхранява въглерод. Това наистина е евентуална мярка с огромен потенциал”, казва още той.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !