В научната фантастика масовото навлизане на роботите в човешкото ежедневие обикновено е зловещо предупреждение. В реалния свят обаче то е предсказание, което всъщност е добре дошло, пише The Economist. 

Областта на роботиката постигна впечатляващ напредък през изминалата година, тъй като изследователите в университетите и в индустрията приложиха напредъка в изкуствения интелект в областа на машините. Същата технология, която позволява на чатботове като ChatGPT да провеждат разговори или на системи като DALL-E да създават реалистично изглеждащи изображения от текстови описания, може да даде на роботите от всякакъв вид драматично надграждане на "мозъка".

В резултат на това роботите стават все по-способни, по-лесни за програмиране и могат да обяснят какво правят. Все повече инвестиции се насочват към стартиращите компании, занимаващи се с роботика. 

OpenAI, създателят на ChatGPT, който се отказа от роботите преди няколко години, промени решението си и започна да наема нов екип по роботика. Когато бъде насочен към физическия свят, "безплътният" AI вече изглежда като инструмент с огромен потенциал. 

Роботите със сигурност могат да всяват страх. Човешките същества са "обучавани" от Холивуд още раждането си да се страхуват от тях - най-новото въплъщение на древната легенда за изобретателя, който губи контрол над творението си. И дори ако роботите не се превърнат буквално в убийствените машини от филмите „Терминатор“, те могат да унищожат достойно платени работни места във фабрики и складове. Но, въпреки тези опасения, истината е, че най-новите постижения в роботиката ще донесат реални и съществени ползи, пише още изданието. 

Три причини, поради които възходът на роботиката е добра новина

Първата причина е, че новите мултимодални AI модели съчетават разбирането на езика и зрението с данни от роботизирани сензори и задвижващи механизми. Това прави възможно роботите да се справят с обработката с обикновени думи. Можете да попитате един робот какво може да види или да му кажете "да вдигне жълтия плод". 

Такива модели всъщност дават на роботите известна степен на "здрав разум" (в този случай - знанието, че бананът е вид жълт плод). И, подобно на чатбот, на робота може да се каже да промени поведението си чрез проста текстова подкана - нещо, което преди това би изисквало сложно препрограмиране.

Друго предимство е, че новите модели позволяват на роботите да обяснят мотивите зад своите действия. Това е полезно, когато започнат се държат по неочакван или нежелан начин. "Мозъците" на роботите не са неразгадаеми черни кутии, а тяхното програмиране и отстраняване на грешки е доста лесно. Освен това новите модели са по-малко склонни да "халюцинират" (техническият термин за свойството им понякога да си измислят несъществуващи неща), тъй като тяхното възприятие се основава на наблюдения на света и те имат за цел да гарантират, че когнитивната и физическата реалност съвпадат. Това ги прави по-безопасни и по-надеждни.

И още едно предимство е, че роботите стават все по-добри в бързото учене чрез имитация и в обобщаването на едно умение в друго. Това им позволява да напуснат фабриките и складовете и да се насочат и към други сектори. 

Няколко компании и изследователски групи използват най-новите модели на изкуствен интелект, за да създават хуманоидни роботи, въз основа на това, че по-голямата част от света, за разлика от поточната линия, е проектирана така, че около тях се движат хора. Пазарите на труда в богатия свят страдат от липса на кадри, която се задълбочава още повече с постепенното застаряване на обществата. Освен че повишават производителността, докато работната сила намалява, по-способните роботи могат да готвят и чистят и да се грижат за възрастните и нуждаещите се.  

Трябва ли да ни е страх от роботите?

Напредналите икономики ще се нуждаят от повече автоматизация, ако искат да запазят стандарта си на живот. 

Южна Корея, Япония и Китай са в първите пет държави с най-много роботи за всеки работник в производството. Неслучайно те са и сред страните, чието население остарява бързо. 

Без роботи, които да помагат, повече хора ще да трябва да работят по-дълго и да се пенсионират по-късно. През следващите години нагласите на човечеството може да се променят и вместо да се страхуваме от пристигането на роботите, да се надяваме те да дойдат по-рано, пише още изданието. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !