Инвеститорите се насочват към облигациите на някогашните "лоши момчета" на нововъзникващите пазари, като Кения и Пакистан, привлечени от икономическите промени в тези страни и по-високите лихвени проценти, пише Financial Times.

Дълговете в местна валута на Египет, Пакистан, Нигерия, Кения и други държави бяха едни от най-слабо желаните активи, може би с изключение на напълно просрочените дългове.

Валутните кризи опустошиха тези икономики, поради което държавните им дългови ценни книжа се продаваха на символична цена. 

Но тези облигации сега се завръщат на пазара, подпомогнати от повишенията на лихвените проценти и мерките за либерализиране на валутните пазари, които държавите предприемат, опитвайки се да "поправят" своите икономики.

Тъй като лихвените проценти намаляват в някои от по-зрелите развиващи се пазари, като Бразилия, инвеститорите намират двуцифрената доходност, предлагана на т. нар. "гранични пазари" (от англ. frontier markets), за твърде привлекателна, за да бъде пренебрегвана.

Кои са новите "любимци" на инвеститорите?

В Турция, където годините на лошо парично управление изплашиха много от инвеститорите, лихвените проценти достигнаха до 50%, като мярка, с която централната банка се опитва да се справи с двуцифрената инфлация и да стабилизира лирата.

Това връща част от капиталите, "избягали" от страната, като притежанията на чуждестранните инвеститори в държавен дълг, деноминиран в лири, са се увеличили почти четири пъти от началото на тази година до около 10 милиарда долара в края на май.

Дългът на Египет също е сред популярните инвестиционни активи тази година. Чуждестранни инвеститори са вложили 15 милиарда долара в местни облигации, голяма част от които дойдоха след инвестицията от 35 милиарда долара от страна на суверенния фонд на Абу Даби. Той беше част от опитите за облекчаване на финансовата криза в страната.

Египетският паунд беше девалвиран тази година и също така му беше позволено да се движи свободно спрямо долара, като начин за облекчаване на недостига на чуждестранна валута.

Инвеститорите вярват, че подобни реформи в Нигерия, Турция и други гранични пазари дават плодове в момент, когато възвръщаемостта на останалите форми на дълг на развиващите се пазари намалява.

Дългът в щатски долари на много от тези страни вече повиши цената си, тъй като те избегнаха фалита. В същото време, нарастването на дълга в местна валута на по-кредитоспособните нововъзникващи пазари също е към своя край.

Какви са рисковете?

Валутите на някои по-големи развиващи се пазари също се обезцениха напоследък. Един от примерите беше рязката разпродажба на мексиканското песо след изборите този месец.

Инвеститорите са склонни да се притесняват от местния дълг на по-рисковите страни, който е по-волатилен и е обвързан със състоянието на валутата. Много от тях се страхуват от внезапното налагане на капиталов контрол или от перспективата дълговият пазар да изпита сътресения по време на криза, тъй като в такива моменти чуждестранните инвеститори моментално се втурват към "изхода".

Чужденците, макар и да възобновиха интереса си към облигациите в турски лири тази година в отговор на по-ортодоксалните икономически политики, все още представляват само около 5% от пазара, в сравнение с около една пета преди валутната криза през 2018 г. В Египет чуждестранните инвеститори държат около една десета от местния дълг, което е над дъното от 2022 г., но доста под пика през 2021 г.

Въпреки това, перспективата, че лихвените проценти в САЩ ще останат по-високи за по-дълго, докато Фед се бори с все още високата инфлация, може да се окаже попътен вятър за местния дълг на нововъзникващите пазари.

Египет, Нигерия и Пакистан, за които се прогнозира, че ще изразходват повече от една трета от приходите си за плащания на лихви по дълга до 2028 г., са особено изложени на риск от високите лихви в САЩ, тъй като това може да ги принуди да поддържат собствените си лихви високи, за да привличат капитал , според анализаторите на Moody's.

Този месец централната банка на Кения заяви, че не може да намали своя референтен лихвен процент от сегашното ниво от 13 процента, тъй като глобалните лихвени проценти все още може да "примамят" парите на инвеститорите от страната.