Тъй като разходите за пръскането на култури с пестициди стават все по-високи, фермерите в селскостопанския център на Гърция прибягват към по-евтина алтернатива - течности в необозначени пластмасови бутилки, внасяни контрабандно по суша и море.

Продуктите са по-ефективни, заявяват пред Reuters дузина фермери от равнината на Тесалия. Те са и потенциално по-вредни.

Лабораторни тестове, споделени с медията, показват, че бутилките съдържат пестициди, забранени в Европейския съюз от няколко години поради предполагаеми рискове за хората или околната среда.

Ситуацията в Гърция, разяснена от фермери, длъжностни лица, служители на реда и експерти от индустрията на пестицидите, се повтаря в целия ЕС, където властите твърдят, че употребата на забранени и фалшифицирани пестициди е по-голяма от когато и да било.

Това се случва, докато блокът се стреми да намали дори използването на позволени препарати за култури в рамките на своя зелен преход.

Данни на ЕС показват, че най-малко 14% от пестицидите, използвани днес в полетата на блока, са незаконни, в сравнение с около 10% през 2015 г. В някои райони на Гърция този дял достига 25%, според гръцката Асоциация за растителна защита (ESYF), която представлява компаниите за пестициди в страната.

Рекордните 2040 тона незаконни пестициди са конфискувани от полицията в Европа през 2022 г., показват последните налични данни на Европол от операция на територията на целия ЕС, което е четири пъти повече, в сравнение с 2019 г.

Проблемът вероятно е още по-голям, защото много контрабанда остава неразкрита, според властите в Гърция и в няколко от основните селскостопански производители в Европа: Франция, Германия и Испания.

„Това е дългогодишен проблем“, казва говорител на Европейската комисия в отговор на въпроси на Reuters.

Той заявява, че държавите членки трябва да се борят с контрабандата, но Комисията работи за ускоряване на одобряването на нови вещества, за да помогне на земеделските производители да се справят законно с вредителите.

Гръцкият министър на земеделието Костас Циарас заяви пред Reuters, че Гърция работи за защита на общественото здраве, подкрепа на земеделските производители и насърчаване на безопасно и законно селскостопанско производство.

„Борбата с незаконната дейност е наш приоритет“.

Поминък под заплаха

Гръцките фермери са уязвими на незаконната търговия с пестициди поради продължаващите последици от финансовата криза от 2010-2018 г. и изменението на климата, които изсушиха земите им и доведоха до нашествия на вредители.

Пестицидите могат да достигнат 50% от годишните разходи, казват някои фермери. Един литър популярен гръцки инсектицид струва до 380 евро. Фалшификат обаче може да се намери на черния пазар за 200-230 евро, допълват те.

Високите цени заплашват препитанието в Тесалия - ключова житница в Централна Гърция, която произвежда ябълки, бадеми, зърнени храни и памук. Фермери изоставят овощни градини в региона, тъй като търсят работа другаде.

"За да оцелее, един фермер трябва да стане престъпник," казва Георгос Зейкос, четвърто поколение фермер, който отглежда ябълки и оглавява кооперация в село Агия.

„Едно е да нарушаваш закона, за да печелиш, а съвсем друго е да го правиш, за да оцеляваш.“

Зейкос казва, че е отказвал предложения за използване на незаконни пестициди. Но други фермери в шест села в горещата долина посочват, че те, техни роднини или съседи са ги изпробвали.

Друго изкушение е предполагаемата ефективност на незаконните пестициди.

Фермери в село Метаморфоси, където се отглежда памук, разказват как по-стари, вече забранени пестициди са били толкова силни, че птиците не са прелитали над нивите им, след като напръскат. Сега те използват два пъти над препоръчителната доза от законния продукт, за да има ефект.

Георгиос Понтикас, президент на ESYF, отхвърля твърденията на фермерите, че пестицидите са скъпи и неефективни. Той казва, че властите не правят достатъчно, за да наказват нарушителите на закона.

„Някой, който трови храните ни, за да реализира печалба, трябва да бъде третиран като престъпник“, посочва Понтикас, който е и главен изпълнителен директор на гръцкия клон на швейцарския гигант в производството на агрохимикали Syngenta.

Незаконна търговия

Продуктите се внасят контрабандно в Гърция по суша от България в резервни гуми или се превозват с фериботи, използвани от трафикантите, за да прехвърлят мигранти в Европа от Турция, съобщават фермери и длъжностни лица.

В едно село фермер, отглеждащ бадеми, разказва, че веднъж шофирал до България и купил пет кутии фалшиви продукти за себе си и съседите си. В друго фермер твърди, че местните действат като посредници на мъж, известен като „българина“. Когато очакват да дойде, те приемат поръчки от други хора в селото.

Земеделските производители плащат в брой, пръскат през нощта и изгарят празните опаковки, за да заличат всички доказателства, казват те.

„Ако искате, ще намерите“, споделя Танасис Костис, фермер в Метаморфоси, който твърди, че не е използвал незаконни продукти.

Земеделските производители, които споделят пред Reuters, че са използвали незаконни пестициди, са пожелали анонимност поради страх от действия от страна на властите.

От Българската агенция по безопасност на храните заявяват, че са засилили инспекциите от октомври насам, като част от борбата с търговията и употребата на неразрешени продукти.

Търговията е все по-структурирана, наподобявайки организирана икономическа престъпност, казва висш служител на гръцката полиция, пожелал анонимност.

Ролите са разделени на внос, съхранение и дистрибуция. Междувременно, полицията действа до голяма степен въз основа на сигнали, съобщават пред Reuters трима полицаи и представители на индустрията.

Рискове за здравето

Конфискуваните продукти отиват за анализ във Фитопатологичния институт „Бенаки“ в Атина. Много от тях пристигат с етикети на български или турски език или надписани на ръка.

Някои фалшификати изглеждат като одобрени от ЕС продукти, но може да съдържат вредни заместители, включително неизвестни разтворители. Съгласно гръцкото законодателство, само пестицидите с гръцки етикети са законни.

Гръцката полиция и Европол твърдят, че много от тези вещества са с произход от Китай.

От китайското външно министерство заявяват в имейл, че винаги са изисквали от компаниите да спазват законите в страните, в които развиват дейност, и че Пекин е готов да засили сътрудничеството с ЕС по отношение на митническото правоприлагане.

Забраните в ЕС се дължат отчасти на това, което регулаторните органи определят като рискове за здравето, включително увреждане на черния дроб, бъбреците и белите дробове, или като възможни канцерогени. Някои от тези химикали обаче се използват законно в други страни, в това число и в САЩ.

Над дузина забранени пестициди, някои от 2009 г., са били открити само в Гърция през 2024 г., показват тестове, предоставени на Reuters.

„Това е сериозно“, казва губернаторът на Тесалия Димитрис Куретас, професор по токсикология, визирайки изследвания за евентуалното въздействие върху здравето.

През изминалата година в гръцки продукти, включително маслини, череши, домати, грозде и портокали, са открити 10 забранени пестицида, сочат данни на Министерството на земеделието.

Световната здравна организация твърди, че рискът за потребителите от ниските нива на пестициди е минимален, но фермерите, използващи незаконни химикали, може да са изправени пред по-голяма опасност.

В началото на новия век лекари по респираторни заболявания в Университетската болница в Лариса в Тесалия установяват, че много пациенти, които пушат и са изложени на пестициди, развиват рядка форма на белези по белодробната тъкан.

През 2006 г. публикуваните от тях открития, наред с подобни изследвания във Франция, помагат за официалното установяване на заболяване, известно сега като комбинирана белодробна фиброза и емфизем.

На други места в Гърция лекари казват, че отчитат ръст на респираторните заболявания в последните години, които са свързани с потенциалното излагане на пестициди и започват да обръщат внимание на професионалната история на своите пациенти.

Земеделски производители посрещат рисковете с повдигане на рамене. „От всички пестициди има последствия“, казва Костис от Метаморфоси.

„Имах маска, но тази година изобщо не съм я слагал.“