Париж е домакин на летни Олимпийски игри за трети път в историята. Първата олимпиада във френската столица е организирата през 1900 година, а втората - точно преди един век (през 1924 г.). 

И двете събития имат интересна история, която оставя ярка следа в световното олимпийско движение. 

Защо олимпиадата през 1900 г. е окачествена като провал? 

Олимпийските игри в Париж през 1900 г. са повлияни негативно от решението да бъдат свързани със Световния панаир, който се провежда в по същото време във френската столица. Комитетът на много по-големия и по-популярен панаир получава контрол върху организирането на спортните събития, въпреки минималните си познания в тази област. Организаторите считат олимпиадата за много по-маловажна от търговското изложение, фокусирано върху модата и новите технологии, като ескалатори и звукозаписни машини.

В резултат на това олимпийските игри са третирани като странично шоу. Това зле организирано събитие се провежда на неподходящи места в продължение на почти шест месеца и почти слага край на съвременното олимпийско движение в зародиш. Олимпиадата в Париж през 1900 година всъщност е втората след възстановяването на игрите в съвременния им вариант през 1896 година в Атина.

Спортните историци наричат игрите от 1900 г. "фарс" и спорят дали изобщо те трябва да се смятат за олимпийски игри. Основателят на модерното олимпийско движение Пиер дьо Кубертен по-късно коментира, че е цяло чудо, че то въобще е оцеляло след този случай.

Объркващият график води до малко зрители, изградени са минимални съоръжения и няма официално договорени правила и разпоредби, което предизвиква множество спорове. Нямаше и церемонии по откриване или закриване, а много спортисти дори не разбират, че се състезават на Олимпиадата.  

Участието за родната страна също все още не е превърнато в концепция, така че многобройни медали са спечелени от отбори, в които участват спортисти от различни страни. Един датски журналист става резерва в последния момент в комбинирания датско-шведски отбор по дърпане на въже, който побеждава Франция на финала. Младо неизвестно френско момче също е извикано от тълпата, за да управлява холандски отбор по гребане, който достига до златен медал.

Австралийският спринтьор Стан Роули, който нарича игрите „огромна шега“, става единственият човек, който печели медали за две различни държави на една и съща олимпиада - по лека атлетика за Австралия и след това като част от британския отбор по крос кънтри.  

Това са първите олимпийски игри, в които е разрешено да участват и жени. Американката Маргарет Абът участва в голф турнира заедно с майка си и го печели. За съжаление, заради лошата организация Абът така и не е информирана за победата си, която я превръща в първата жена олимпийска златна медалистка на Съединените щати. Семейството ѝ е уведомено от спортен историк години след смъртта ѝ през 1955 г. 

Състезанията по лека атлетика се провеждат на мокър неравен терен с дървета, които пречат на състезателите. Дискове и чукове се озовават в клоните им или в тълпата, тъй като мястото е твърде тясно. Скачачите на дължина трябвало да изкопаят собствената си яма, преди да започнат да се състезават, а надпреварите по фехтовка се провеждат в секцията за хранене на Световния панаир.

Събитията по плуване пък се организират в замърсената река Сена - нещо, което не се е променило и до днес. По това време в реката имало силно течение, което води до нереално бързи времена. При стрелбата са използвани живи гълъби, а победителят в маратона е обвинен, че е съкратил трасето и не получава медала си, докато спорът не е разрешен 12 години по-късно.

Много от събитията, проведени през 1900 г., вече не са част от Олимпиадата, например риболов, стрелба с оръдия, плуване с препятствия, летене с хвърчила, моторни състезания и балони с горещ въздух. Един състезател в състезанието по летене с балон на дълги разстояния каца в Русия и е арестуван, защото не е подал молба за паспорт. Победителят в състезанието каца на около 2000 километра разстояние, на територията на днешна Украйна, и трябва сам да се върне обратно в Париж.

Тези и други странни събития извън контрола на Пиер дьо Кубертен водят до това той да настоява Международният олимпийски комитет да отговаря за следващите олимпийски игри в Париж през 1924 г., което е и последната му олимпиада като президент на комитета. 

Париж поправя грешките си през 1924 година

Често се смята, че успехът на игрите от 1924 г. всъщност е спасил олимпийското движение.  Броят на страните и спортистите, които участват, се увеличава значително спрямо предишните игри, както и броят на зрителите. Включването на повече спортисти от по-ниските социални класи също засилва обществения интерес. 

Нарастващата популярност на събитието e потвърдена от световното медийно отразяване. Повече от 1000 журналисти отразяват игрите, включително с пряко радио предаване за първи път. 

Това внимание превръща в суперзвезди златните медалисти, като уругвайския футболен отбор, финландския бегач Пааво Нурми и американския плувец Джони Вайсмюлер, който впоследствие става холивудски актьор. 

И докато жените спортисти все още са рядкост през онези години, медийното отразяване им позволява да влязат във водещите заглавия и да променят възприятията за дамите в спорта. Цветнокожите спортисти също започват да получават по-голямо признание, когато американският атлет Дехарт Хъбард печели скока на дължина през 1924 г. и става първият чернокож спортист, спечелил индивидуален златен олимпийски медал.

Олимпийските игри от 1924 г. остават известни в популярната култура в продължение на десетилетия. Те дори са обект на наградения с Оскар през 1981 г. филм „Огнени колесници“, базиран на истинската история на британските бегачи Ерик Лидел и Харолд Ейбрахамс. 

Много олимпийски традиции са установени за първи път по време на игрите в Париж през 1924 г. Това е и първата олимпиада, която използва ритуала на церемонията по закриването на издигане на четири знамена – олимпийското знаме, знамето на Гърция (която е домакин на първите модерни олимпийски игри през 1896 г.), знамето на страната домакин и знамето на следващата нация домакин.

Това са и първите игри, в които спортисти остават заедно в специално построено олимпийско село, както и първият път, когато е използвано олимпийското мото „Citius, Altius, Fortius“ („По-бърз, по-висок, по-силен“). Също така за първи път 50-метров басейн се използва за плуване. Този басейн, Piscine des Tourelles, все още работи и се използва като тренировъчно място за плувци и триатлонисти през 2024 г.  

Той не е единственото спортно съоръжение, използвано по време на игрите през 1924 г., което все още се използва. Някои от стадионите и пистите за лека атлетика също са активни до ден днешен. 

Друго по-малко известно, но потенциално по-влиятелно въздействие на игрите от 1924 г. е решението на организаторите да установят изключителни права върху всички снимки и видеоклипове от игрите. Този модел, както и доходоносните медийни и спонсорски сделки, сключени през последните 100 години, имат ключов принос за финансирането и успеха на олимпийското движение.

Париж е единственият град, освен Лондон, който е бил домакин на лятна олимпиада три пъти в историята. Освен това, Франция е домакинствала и зимни Олимпийски игри - през 1924, 1968 и1992 г.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !