Туристите, които се наслаждават на красивите езера Люцерн, Тун или Нюшател, може би с изненада ще научат какво се крие под техните девствени алпийски води.

В продължение на години швейцарската армия е използвала водните басейни като сметище за стари боеприпаси, смятайки, че те могат да бъдат изхвърляни безопасно там.

Само в езерото Люцерн има около 3 300 тона боеприпаси, както и 4 500 тона във водите на езерото Нюшател, което швейцарските военновъздушни сили са ползвали за учения за бомбардировки до 2021 г.

Някои боеприпаси са на дълбочина 150 – 220 метра, но други в езерото Нюшател се намирам само на 6-7 метра под водната повърхност.

Сега министерството на отбраната на Швейцария предлага 50 000 франка (52 336 евро) награда за най-добрата идея как да бъдат извадени.

Трите най-добри идеи за безопасно и природосъобразно решение за изваждането на боеприпасите ще си поделят наградния фонд, но самата операция по изваждането на боеприпасите се очаква да струва милиарди.

Двойна опасност

Фактът, че толкова много муниции са изхвърлени в швейцарските езера, е известен от десетилетия, но напоследък хората задават въпроси относно безопасността.

Пенсионираният швейцарски геолог Маркос Бюзер, който съветва правителството по тази тема, изготвя доклад преди 10 години, предупреждавайки за опасностите от изхвърлянето на боеприпаси в езерата.

Те крият два риска, казва той. Първо - въпреки факта, че се намират под вода, има риск от експлозия, защото в много от случаите "армията не е премахнала детонаторите, преди да изхвърли боеприпасите".

След това има риск от замърсяване на водата и почвата – има реална вероятност силно токсичният тротил (TNT) да замърси езерната вода и седимента.

Швейцарското правителство признава, че фактори, като лошата видимост, магнетичното желязо и индивидуалното тегло на боеприпасите, "представляват сериозни предизвикателства за природосъобразното им изваждане".

Оценка на евентуалните техники за изваждане през 2005 г. показва, че всички предложени решения крият сериозни рискове за чувствителните екосистеми на езерата.

История на проблемите

Това не е първият случай, в който швейцарската армия проявява известна небрежност с боеприпасите си. Алпийското селце Митхолц преживява огромна експлозия през 1947 г., когато 3 000 тона боеприпаси, които армията съхранявала в планината срещу селото, се взривяват.

При експлозията загиват девет души, а селото е разрушено. Взривът е чут на разстояние от 160 километра в Цюрих.

Преди три години от армията обявиха, че 3 500 тона невзривени боеприпаси, които остават заровени в планината, не са никак безопасни и казаха, че трябва да бъдат премахнати.

За жителите на Митхолц това означаваше да напуснат домовете си за период от до 10 години, докато тече операцията.

Имаше и скандали относно отбранителната стратегия на Швейцария по време на Студената война да минира своите мостове и тунели срещу инвазия. Някои от мостовете трябваше да бъдат разминирани бързо, защото имаше риск съвременните тежкотоварни автомобили да предизвикат експлозия.

През 2001 г. 11 души загинаха в тунела Готард - един от ключовите европейски транспортни маршрути от север на юг, когато там избухна пожар след сблъсък на два камиона.

По това време големи количества експлозиви, които не бяха част от пожара, все още се съхраняваха в депо близо до входа на тунела, а след като служителите на пожарната служба потушиха успешно пожара, пристигна армията с оборудване за обезвреждане на бомби.

През миналата седмица швейцарската армия обяви, че случаите, в които цивилни граждани намират невзривени боеприпаси в провинцията, са се увеличили с 12% на годишна база през 2023 г.

Дори върху ледниците, които се отдръпват заради въздействието на климатичните промени, топящият се лед разкрива използвани и неизползвани боеприпаси, които са останали от високопланинските обучения преди десетилетия.

Дълго и скъпо

Изпълнението на задачата по премахването на боеприпасите от швейцарските езера се очаква да бъде дълго и да струва скъпо. Първо обаче някой трябва да изготви осъществим план как точно да се случи това.

И макар някои да се оплакват, че армията е трябвало да помисли, докато е изхвърляла боеприпасите, в продължение на десетилетия геолози са съветвали военните, че практиката е безопасна.

Ловът за решения е открит. След призива на швейцарското министерство на отбраната обществеността може да подава своите идеи до февруари 2025 г., когато те ще бъдат анонимно оценени от панел от експерти. Тримата победители ще бъдат обявени през следващия април.

"Няма планове подадените предложения да бъдат приложени незабавно, но те биха могли да послужат като основа за допълнителни разяснения или за стартиране на изследователски проекти," заявиха от правителството.

Бюзер предлага да се потърси съвет от Великобритания, Норвегия или Дания - предвид техния опит в справянето с военновременни останки, съдържащи невзривени оръжия.

Самият Бюзер казва, че е прекалено стар, за да дава идеи, но ако правителството има нужда от съвет, той с удоволствие би го предоставил.