Бившият ръководител на германската компания за разплащания Wirecard ще застане пред съда в най-големия процес за финансова измама в Германия.

Маркус Браун ръководи компанията по време на стремглавия й възход от скромно начало до един от най-големите германски банкови зверове.

Финансисти и политици бяха заслепени от успехите на Wirecard, преди да последва също толкова зрелищният й позорен крах.

Процесът започва днес в строго охранявана съдебна зала в затвора Щаделхайм в Мюнхен.

Браун, който заемаше поста главен изпълнителен директор на Wirecard, е задържан в затвора преди процеса и отрича да е извършил нещо нередно.

Двама други бивши мениджъри също ще бъдат изправени пред съда. Оливер Бленехаус е оглавявал подразделението на Wirecard в Дубай, а Щефан фон Ерфа е отговарял за счетоводството. Те са заплашени от по няколко години затвор, ако бъдат признати за виновни.

Съдебната зала, която е проектирана за съдебни процеси срещу заподозрени за тероризъм или членове на мафията, се намира на 5 метра под земята и разполага с бомбоустойчив таван.

Липсващ на подсъдимата скамейка обаче ще бъде бившият главен оперативен директор на Wirecard. Когато стават ясни мащабите на скандала около компанията за разплащания през юни 2020 г., Ян Марсалек вече е изчезнал.

Малко след това властите в Германия започват да издирват Марсалек, който е считан за дясната ръка на Браун. Той е и в списъка с издирваните от Европол лица.

Смята се, че Марсалек стига до летище южно от Виена, след което отлита за Беларус с частен самолет. По последни данни вероятно се намира в Русия, въпреки че руските власти отрекоха твърденията, че той има връзки със силите за сигурност на страната.

Възходът и падението на Wirecard

Wirecard е създадена през 1999 г. в предградие на Мюнхен.

В началото компанията обработва онлайн плащания с кредитни карти, основно в порнографски и хазартни сайтове, преди да разшири дейността си към банковия сектор, издавайки кредитни и предплатени карти. В свят, в който безкешовите плащания започваха да вземат превес, Wirecard беше в идеалната позиция да доминира.

До 2005 г. акциите й вече се търгуват на Франкфуртската фондова борса, а през 2018 г. тя влиза в индекса на германските сини чипове Dax 30. Акциите на Wirecard поскъпват до 140 евро, а пазарната й стойност достига 24 млрд. евро.

Тя е считана за пример за успеха в Германия, а Ангела Меркел, която е канцлер по това време, дори лобира от името на Wirecard по време на посещение в Китай през 2019 г., където компанията иска да купи местна фирма.

На заден план обаче нещата не изглеждат добре. В издания, като Financial Times, вече се появяват публикации, които поставят под съмнение финансовите резултати на Wirecard. След това, през 2016 г., неизвестна компания отправя обвинения, свързващи Wirecard с пране на пари и измама.

От Wirecard отхвърлят обвиненията от страна на инвеститори и журналисти, а германските финансови власти подкрепят компанията. Журналистът от FT Дан Маккръм се превръща в мишена за компания заради това, че пише за нея.

В началото на 2019 г. компанията определя като клеветническа публикация на FT, според която ръководството на Wirecard e подправяло и подписвало договори със задна дата.

Скоро след това изтекли документи разкриват счетоводни проблеми в дейността на Wirecard в Азия, но тогава от компанията обвиняват за това спекулантите.

Вместо да разследва Wirecard, германският финансов регулатор избира да разследва журналистите и забранява късите продажби на акциите на компанията, чиято цена пада с 40%.

През 2020 г. всичко се сгромолясва.

Wirecard изпада в неплатежоспособност, след като е принудена да признае, че липсващите от отчетите й 1.9 млрд. евро вероятно никога не са съществували.

Две банки във Филипините, в които се смятало, че са парите, обявяват, че не са клиенти на Wirecard, а след това компанията подава заявление за съдебна защита от кредитори.

От прокуратурата обвиняват Маркус Браун, че е подписвал финансови отчети, за които знаел, че са неверни и че Wirecard е фалшифицирала документи, за да показва, че разполага с пари, с които никога не е разполагала.

Продължило девет месеца разследване от германските власти през миналата година установява редица пропуски, в това число от страна на одиторската компания Ernst and Young, която е одобрявала отчетите на Wirecard.

Съдебният процес се очаква да продължи и през 2024 г. Сред тези, които ще го следят отблизо, ще са и изгубилите големи суми, инвестирайки в базираната в Мюнхен компания.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !