Повечето хора по света приемат слънчевата светлина за даденост. Тя е нашият естествен регулатор на времето, източник на енергия и на добро настроение. Но на нашата планета има места, които получават слънчева светлина само по няколко часа на ден, а понякога такава липсва за цели седмици.  

Град Тромсьо се намира на 320 километра северно от полярния кръг в Норвегия и от ноември до януари всяка година слънцето там не изгрява въобще. На юг от Тромсьо, в норвежкото градче Рюкан, е налице друг особен казус.

Рюкан се намира в дълбока долина между две високи планини. В продължение на шест месеца всяка година в градчето почти липсва слънчева светлина. Това е с три месеца повече дори и от Тромсьо, който се намира доста по-близо до Северния полюс. Това е така, защото Рюкан прекарва повечето време в сянката на околните планини.

Ситуацията обаче се променя, когато около града са монтирани гигантски огледала, които осветяват градския площад.

Местните хора наричат тези огледала Solspeilet или “слънчеви огледала”. Комплексът включва три гигантски огледала, управлявани от компютър, които проследява слънцето и насочват ярката светлина към центъра на града. Огледалата са разположени на 450 метра над града и се коригират на всеки 10 секунди, докато слънцето преминава по небосклона.

Огледалата са монтирани през 2013 г. и оттогава привличат купища туристи. Те са поставени по инициатива на художника Мартин Андерсен, който се премества да живее в града и не може да понесе липсата на слънце. Той убеждава местните власти да построят огледалния комплекс на цена от 800 000 долара и това променя града завинаги.

И въпреки, че Андерсен е вдъхновител на съвременния проект, идеята всъщност е на един от най-известните жители на Рюкан - инженерът Сам Ейде. Преди повече от век прочутият индустриалец има план да постави гигантски огледала на върха на планината, за да донесе щастие на жителите на града и най-вече на неговите служители. Но по онова време, в началото на 20-и век, технологията все още не е достатъчно развита. Вместо това той решава да изгради кабинков лифт през 1928 г., така че местните да могат да се качват в планината, за да видят слънчевата светлина.

След като идеята на Ейде най-накрая е реализирана през 2013 г., местните жители вече могат да прекарват времето си на слънчева светлина дори и в центъра на града.

Огледалата имат обща повърхност от 164 квадратни метра, или малко повече от едно средностатистическо жилище, но осветяват около 650 квадратни метра площ на централния площад. Въпреки че не разпространява естествена светлина над целия град, огледалният масив все пак носи някакво подобие на нормалност на жителите за половин година, докато слънцето не грее.

Много от жителите на Рюкан първоначално били против инсталацията, тъй като я считали за напълно излишен финансов разход, но през годините тя превръща града в любопитна туристическа дестинация. Сега той е популярна атракция в Норвегия и привлича посетители от цял свят, които искат да видят осветения от огледала център на града.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !