Неравенството по отношение на богатството е очевидно по целия свят, в това число и в Европа.

Към началото на 2025 г. най-богатите 5% от населението в еврозоната са контролирали 45% от нетното богатство на домакинствата, докато най-богатите 10% са притежавали 57.4%, според Европейската централна банка (ЕЦБ).

Тази концентрация на богатство оставя дебата за данъците върху богатството в центъра на дискусиите в много страни.

Съвсем наскоро френският милиардер Бернар Арно категорично се противопостави на предложения 2% данък за граждани с активи на стойност над 100 милиона евро, наричайки го „офанзива, която е смъртоносна за нашата икономика“.

В кои европейски страни съществува данък върху богатството?

Колко приходи събират тези страни от данъци върху богатството на физически лица? И какъв дял от общите данъчни приходи идват от данъци върху богатството в цяла Европа?

Според данни на Tax Foundation, към 2025 г. данъци върху нетното богатство на физическите лица съществуват само в Испания, Норвегия и Швейцария. Данъчните ставки и праговете за облагаемо богатство варират в тези страни.

Освен това Франция, Италия, Нидерландия и Белгия налагат данъци върху богатството за специфични класове активи, но не и върху общото нетно богатство на физическите лица.

Испания

Данъкът върху нетното богатство в Испания е прогресивен и варира от 0.16% до 3.5% за богатство над 700 000 евро. Жителите на страната са облагани с данък върху активите си в световен мащаб, докато нерезидентите се облагат с данък само върху активи, намиращи се в Испания.

През 2022 г. испанското правителство въведе допълнителен „данък солидарност върху богатството“, чиито ставки варират от 1.7% до 3.5% за лица, притежаващи нетни активи на стойност над 3 млн. евро.

Замислен първоначално като временна мярка за справяне с кризата с разходите за живот, той остана за постоянно. Налогът е в допълнение към данъка върху богатството.

Норвегия

Норвегия налага данък върху нетното богатство в размер на 1% върху индивидуалното богатство на стойност над 1.7 млн. норвежки крони (145 425 евро) и до 20 млн. норвежки крони (1.71 млн. евро).

За богатство над 20 милиона норвежки крони ставката се увеличава до 1.1%. От общата сума 0.7% отиват за общините, а 0.3% за правителството.

Средната класа в Швейцария е силно засегната

Според доклад на ОИСР, данъкът върху нетното богатство в Швейцария се характеризира с относително ниски прагове за освобождаване, които варират в различните кантони. В резултат на това той не е насочен само към най-богатите домакинства, но засяга и значителен дял от средната класа.

През 2025 г., според PwC, в Цюрих данъкът започва над прага от 80 000 швейцарски франка (85 560 евро) за необвързани данъкоплатци, с начална ставка от 0.05%. За женени данъкоплатци и самотни родители с непълнолетни деца прагът се повишава до 159 000 швейцарски франка (170 090 евро).

Ставката постепенно се увеличава и достига 0.3% за богатство над 3 262 000 швейцарски франка (3.49 милиона евро) за необвързани и 3 342 000 швейцарски франка (3.58 милиона евро) за женени данъкоплатци и родители с непълнолетни деца.

Данъци върху богатството само за избрани активи

Данъчните резиденти във Франция подлежат на данък върху недвижимите имоти, ако нетните им активи във френски недвижими имоти в световен мащаб са на стойност 1.3 милиона евро или повече.

Чуждестранните граждани също са обект на данък, ако стойността на техните френски недвижими имоти достига или надвишава същия праг. В зависимост от нетната стойност на активите, данъчната ставка може да достигне до 1.5%.

Италия, Белгия и Нидерландия също налагат някои данъци върху богатството, като например финансови активи.

Приходи от данък върху богатството в Европа: Колко събират държавите?

Размерът на приходите, генерирани от данъци върху богатството, и техният дял от общите данъчни приходи отразяват тяхната значимост и ефективност.

Според данни на ОИСР, Швейцария е събрала 9.5 млрд. евро от данък върху индивидуално богатство през 2023 г., което представлява 4.3% от общите данъчни приходи.

В Испания цифрата е била 3.1 млрд. евро, което се равнява на 0.6% от общата сума. Норвегия е генерирала 2.7 милиарда евро, или 1.5% от данъчните си постъпления, докато Франция е събрала 2.3 милиарда евро, което съответства само на 0.2%.

Техният дял от БВП е сравнително малък. През 2023 г. приходите от индивидуални данъци върху нетното богатство варират от 0.21% от БВП в Испания до 1.16% в Швейцария.

Кои държави отмениха данъка върху богатството през последните десетилетия?

„Въпреки че дискусиите относно налагане на данъци върху богатството се засилват, особено след като правителствата се насочват към богатите и се стремят да генерират приходи, общата тенденция е те да бъдат отменяни“, казва пред Euronews Кристина Енаш, икономист в Tax Foundation.

През последните три десетилетия няколко държави отмениха данъците върху богатството на физическите лица. Броят на страните членки на ОИСР, които налагат такива данъци, е спаднал от 12 през 1990 г. до само 4 през 2017 г.

Това са европейски държави: Австрия (1994 г.), Дания (1997 г.), Германия (1997 г.), Нидерландия (2001 г.), Финландия, Исландия и Люксембург (всички през 2006 г.) и Швеция (2007 г.).

Защо данъците върху богатството бяха премахнати?

За да се оправдае отмяната на данъците върху нетното богатство, бяха посочени няколко причини. Според доклада на ОИСР, ключовите аргументи са съсредоточени върху разходите за ефективност и риска от отлив на капитали.

В него се установява, че предвид повишената мобилност на капитала и достъпа на богатите данъкоплатци до данъчни убежища, „данъците върху нетното богатство често не успяват да постигнат своите преразпределителни цели“.

Риск от отлив на капитали

Кристина Енаш отбеляза, че високите очаквания често се сблъскват с практическите реалности на това как данъкоплатците реагират, тъй като все повече държави обсъждат данъци върху богатството, насочени към богатите, които да генерират значителни приходи.

„Когато даден данък е силно концентриран върху шепа богати, високо мобилни лица, дори малко увеличение на данъчната ставка може да доведе до отлив на капитали и преместване на богати лица в съседни юрисдикции“.

Енаш също така посочва, че данъкоплатците, бягащи от дадена страна, вземат със себе си не само приходите от данъка върху богатството, но и приходите от данъка върху доходите и потреблението, които са най-важните източници на приходи за европейските страни.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !