Българският възрожденски революционер Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г. в Калофер. На днешната дата отбелязваме 176 години от рождението му, като за пореден път името му попада в центъра на разгорещени обществени дебати. 

До голяма степен това се дължи на факта, че неговата личност, както и тази на много от останалите дейци, работили за българското освобождение, е идеализирана и дори митологизирана от следващите поколения.

Биографията на Христо Ботев, подобно на тази на Васил Левски, е обгърната от митове и легенди, някои от които трудно могат да бъдат доказани от историческите извори, но в същото време са трайно запечатани в народната памет. 

Самите те не са оставили голям обем от информация за своите дела, имайки предвид тяхната конспиративна същност. В случая с Ботев, за поколенията остават поне неговите стихове и публицистични материали, които до голяма степен дават представа за неговите идеали, принципи и начин на мислене. 

Имайки предвид огромния принос на Ботев към българското освободително движение, е трудно да си представим, че неговият житейски път приключва едва на 28 годишна възраст.

Но в този период от време са концентрирани изключително много събития, които превръщат младия български революционер в национален символ. 

Как започва животът на Ботев? 

Христо Ботев се ражда в Калофер в семейството на учителя Ботьо Петков и неговата съпруга Иванка Ботева. Освен Христо, те имат още осем деца. 

През 1854 г. семейството на Ботьо Петков се мести в Карлово, където малкият Христо за първи път тръгва на училище, а баща му е първият му учител.

Няколко години по-късно фамилията се завръща в Калофер, а Ботьо Петков изпраща Христо да учи в Одеса, където дори получава стипендия от руското правителство. 

Оказва се обаче, че руската образователната система е "тясна" за бурния нрав на младия българин. Още с постъпването си в гимназията, Ботев трудно се вписва в учебната дейност, оплаква от строгата дисциплина, отсъства от часовете, влиза в конфликти и дори сбивания със съучениците си и се отнася високомерно към повечето си преподаватели. 

Но въпреки проблемите в официалните учебни занятия, Ботев все пак прекарва по-голямата част от времето си в библиотеките в Одеса и предпочита сам да изгражда своето познание.

През 1864 г. той напуска училищния пансион и започва да живее самостоятелно на квартира. Оттогава датират и първите му опити в поезията. 

Впоследствие той е изключен от Одеската гимназия поради "немарливост", но все пак решава да остане в Одеса и да се издържа, като дава частни уроци. Ботев дори се записва като "волнослушател" в Историко-филологическия факултет на Императорския новорусийски университет.

Христо Ботев и революционното движение 

През 1867 г. Ботев за кратко се завръща в България, за да замести болния си баща като учител в Калофер. Той остава в страната само няколко месеца, а след като здравето на Ботьо Петков се подобрява (и след като става ясно, че Христо не се справя кой знае колко добре с учителската професия), той отново прави опити да изпрати сина си в Одеса, където да завърши образованието си. 

Ботев наистина заминава, но вместо да отиде в Одеса, се отклонява от пътя си и попада в румънския град Гюргево, където се запознава с групата на българските "хъшове", сред които са воеводите Хаджи Димитър, Панайот Хитов и Филип Тотю. 

В началото на 1868 г. Ботев се намира в Браила, заедно с много други български революционери, които се готвят да преминат през лятото в България с няколко чети.

Ботев се записва в четата на Желю Войвода, но тя така и не успява да премине Дунава, тъй като изпитва трудности с финансирането, а и организирането ѝ е осуетено от румънската полиция.

През септември 1868 г. Ботев отива в Букурещ с любителската театрална трупа на Добри Войников и решава да остане там с намерението да си намери работа като учител, но така и не успява.

Записва се в букурещкото медицинско училище, но през октомври го напуска. Останал без никакви средства, той изпада в отчаяно положение и решава да се върне в България, за да стане учител там, но няма пари дори за пътуването през границата. 

Така през следващите няколко години Ботев е принуден да учителства на различни места в Румъния, а през 1971 г. се установява отново в Браила, където започва да издава вестника "Дума на българските емигранти", в който публикува някои от най-популярните му публицистични материали, посветени на политическата обстановка в българските земи на Османската империя, на църковния въпрос, на социалните конфликти в българското общество и др. 

В следващите няколко години Ботев се занимава с различни дейности, някои от които дори минаватт отвъд границите на закона. В края на 1871 г., заедно с руския социалист Николай Мелетин, се опитват да изнудват за пари заможен браилски българин, но са разкрити от полицията и заминават за Галац, където, заедно с други съучастници, правят няколко обира на различни търговци и дори се опитват да фалшифицират пари. 

Това е и времето, в което Ботев се сближава с идеите на руските социалисти, насочени срещу управляващата династия в Руската империя. През пролетта на 1872 г. Мелетин е арестуван, а през април - и Христо Ботев.

В жилището му е открита руска анархистка литература, обвинен е в разпространение на радикални политически идеи и е изпратен в затвора във Фокшани. 

Той остава там няколко месеца, след което е освободен и през лятото на 1872 г. пристига в Букурещ, където започва работа като коректор на издавания от Любен Каравелов вестник „Свобода“, преименуван  по-късно на „Независимост“.

В него той публикува и някои от най-известните си творби, като „Хаджи Димитър“, „В механата“, „Моята молитва“ и „Зададе се облак тъмен“.

Участие в Българския революционен комитет 

През лятото на 1874 г. Христо Ботев се включва активно в работата на Българския революционен централен комитет (БРЦК) и участва в неговото общо събрание на 20 – 21 август, проведено в печатницата на Каравелов.

На събранието той е избран за един от петимата членове на комитета, заедно с Каравелов, Киряк Цанков, Г. Панов и Тодор Пеев, а след това става и негов секретар.

По това време той влиза в открит конфликт с Любен Каравелов, когото обвинява в твърде умерени позиции по отношение на стъпките за българското освобождение от Османската империя. Ботев решава да отвори собствена печатница, за която получава финансова помощ от Венета Везирева.

През юли същата година той се жени за нея, като техен кум става лекарят Георги Странски. Това става против волята на нейния вуйчо, епископ Панарет Рашев, а бракът им е граждански, тъй като Венета Везирева преди това е женена за заможен търновски търговец.

От първия си брак тя има един син, Димитър, десетгодишен по това време, който отива да живее с майка си и с Христо Ботев. 

В крайна сметка, Каравелов е отстранен от ръководството на БРЦК през лятото на 1875 г., председател на организацията става Димитър Ценович, а Ботев заема поста на подпредседател. 

Взето е решение за организиране на въстание в най-кратък срок, за да се използва кризата в Османската империя в резултат на Херцеговското въстание.

Ботев е изпратен от комитета в Русия, за да събере пари и оръжие и да организира набирането на доброволци за въстанието сред местните българи. Той посещава Кишинев, Одеса и Николаев, но българските общности там изглежда са скептично настроени към плановете на БРЦК и в крайна сметка, плановете се провалят. 

Междувременно, Ботев е обвинен за присвояване на средства от касата на комитета и на 30 септември 1875 г. той се оттегля от дейността си в тайната организация.

Той отваря в дома си книжарница, а братята му започват да обикалят Румъния и Бесарабия, за да продават отпечатаните от него книги. 

Познавали ли са се Ботев и Левски? 

Българският революционер и писател Захари Стоянов твърди, че Ботев и Васил Левски са прекарали известно време заедно в Букурещ през зимата на 1968 г. 

Той цитира предполагаемо писмо на Ботев до неговия приятел Киро Турлешков, в което поетът се оплаква, че е останал без пари и че прекарва студените месеци в една "вятърничева воденица" заедно с Васил Левски. 

Тези сведения обаче не се потвърждават от нито един друг извор, а оригиналът на въпросното писмо не е запазен. Според повечето историци, историята на Захари Стоянов (както впрочем и много други от неговото творчество) просто е съчинена. 

Повечето историци са на мнение, че възрастовата разлика между Ботев и Левски (над 10 години) е много голяма, те са работили на различни места и пътищата им не се пресичат. 

Стихотворението на Ботев “Обесването на Васил Левски” се появява две години след смъртта на Апостола, което, според изследователите, се дължи на факта, че Ботев се запознава с дейността на Апостола, чак когато застава начело на БРЦК и получава достъп до документите на организацията.

Едва тогава той разбира какво е било значението на Левски за освободителното дело. 

Как Ботев се превръща в национален символ? 

Дори и след напускането на БРЦК, Христо Ботев продължава да поддържа частни контакти с някои революционни дейци, като Стефан Стамболов и Стоян Заимов. Междувременно, БРЦК не успява да осъществи плановете си за прехвърляне на чети в България и през есента на 1875 г. дейността му замира.

Към края на годината в Гюргево е създадена нова група, наречена Гюргевски революционен комитет, в която влизат Стамболов и Заимов. Тя се заема с подготовката на бъдещото Априлско въстание, като умишлено изолира от дейността си повечето дейци на БРЦК, включително и Ботев.

Плановете на Гюргевския комитет за въстание предвиждат активна работа във вътрешността на България, която е разделена на четири революционни окръга, и организирането в Румъния на няколко чети, които да преминат границата и да подпомогнат въстаниците.

От началото на 1876 г. дейците на комитета активно подготвят тези чети, набирайки хора, пари и оръжие. 

През април става ясно, че Панайот Хитов няма да оглави четата, предвидена за Врачанския окръг, а врачанските апостоли Никола Обретенов и Георги Апостолов се срещат с Ботев, който сам им предлага да оглави четата. Това става само ден, след като се ражда дъщеря му Иванка. 

На 20 април Ботев заминава за Кишинев и Одеса, за да търси доброволци за четата, като успява да получи и известни парични дарения. Той се връща в Букурещ на 1 май, когато въстанието в Копривщица е започнало и апостолите във Врачанско искат четата да замине по-рано от планираната дата 11 май.

Взето е решение това да стане на 5 май, но плановете се провалят поради различни логистични затруднения, най-вече в снабдяването с оръжие.

Самият Ботев пристига от Букурещ в Гюргево на 13 май, а на 16 май се качва заедно с част от четата на австро-унгарския кораб „Радецки“. На следващия ден той принуждава капитана Дагоберт Енглендер да спре на десния бряг на реката край село Козлодуй, където четниците слизат от кораба.

От Козлодуй четата на Ботев се отправя към град Враца, който е център на революционния окръг. Противно на очакванията на революционерите обаче, никой от тамошните българи не се присъединява към въстанието.

Четата влиза в престрелки с местните черкези, но без съществени последствия. Едва в ранната сутрин на 18 май край село Баница, на около 20 километра от Враца, четата на Ботев влиза в по-сериозно сражение с голяма група черкези, след което се оттегля на височината Милин камък. 

Вечерта там пристигат и части на редовната османска армия, а ботевата чета се насочва към Стара планина. През нощта на 19 срещу 20 май в местността Вола четниците са открити от османците и започва сражение, което продължава през целия следващ ден.

Четата претъртява сериозни поражения, остава без муниции, а във вечерните часове на 20 май самият Христо Ботев пада пронизан от куршум и загива на място. 

За смъртта му има две основни версии, като първата твърди, че е убит от османски снайперист, а втората - че е жертва на заговор на част от своите четници. До ден днешен нито една от двете не е доказана недвусмислено. 

След смъртта на Ботев тялото му е оставено непогребано, а след откриването му на следващия ден главата му е отрязана от османците и е изложена на площада във Враца, който днес носи неговото име.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !