На днешния 3 октомври през 1819 г. е роден Евлоги Георгиев. Един от първите български предприемачи е считан за най-богатия търговец и банкер у нас през 19 век.

Въпреки че прекарва по-голямата част от живота си извън страната – цели 60 години, той се чувства свързан с България и народа й.

Как започва всичко?

Роден в Карлово, Евлоги Георгиев учи в родния си град и в Пловдив, след което известно време е учител в Карлово. През 1837 г. заминава за Галац, където се включва в бизнеса с ориз на двамата братя на майка му – Христо и Никола Пулиеви.

Предприемачът

Към компанията скоро се присъединява и брат му Христо Георгиев, като търгуват и със зърно, и със самоковско желязо.

В началото на 50-те години на ХIХ век стартира сътрудничеството им в Манчестър с гръцката фирма „Теолого“, като от Англия внасят прежди, платове, желязо, захар, подправки, кафе и ром.

Братята Георгиеви се впускат и в света на банкерството, като през 1872 г. 90% от приходите им са от банкови операции.

Капиталът на фирмата пък нараства над 95 пъти от 1839 г. (145 000 гроша) до 1878 г. (11 631 000 гроша). Преди смъртта си на 5 юли 1897 г. Евлоги притежава състояние от 23 милиона гроша.

Благотворителност

Евлоги и Христо Георгиеви участват в множество благотворителни инициативи със значителни суми. В продължение на десетилетия те издържат бедни ученици в чужбина, дружества, болници, читалища, училища и други.

Евлоги Георгиев построява и фабрика за вълнени платове в родния си град Карлово за 500 000 лв.

Перлата в короната на филантропската дейност на двамата братя е сградата на Софийския университет. Открито през 1888 г., първото единствено висше училище в България се нуждае от собствен дом.

 През 1896 г. Евлоги Георгиев дарява на българската държава 800 хил. лв. за построяване на сграда на университета. Той предоставя и парцел от 10 134 кв. м в центъра на София, който е на стойност 200 хил. лв.

В завещанието му за Софийския университет са предвидени още 6 млн. лв., с които той да бъде поддържан.

Почти всичките си средства Евлоги Георгиев завещава за благотворителност, а изпълнител на волята му е Иван Гешов.

„Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно“, пише в завещанието си филантропът.