Първите бългаски предприемачи, които можем да назовем с имена, да посочим техния бизнес и сферата им на дейност, да разкажем личните им истории, са видими от края на 18-и и началото на 19-и век.
Това коментира историкът проф. Пенчо Пенчев в рубриката "Портфейл" по Дарик радио.
"Днес, под термина "предприемач", ние не разбираме човек, който работи по държавни поръчки. Но около Освобождението в края на 19-и век смисълът е бил точно този - човек, който върши работа по държавни поръчки, като строителство на железопътни линии, доставки на оръжие, храна, облекло и т.н.
Но всъщност, истинският предприемач е човек, който движи икономиката напред - основава фабрика, извършва търговска дейност, изнася розово масло и т. н. Тези хора работят не с чужди пари, а със собствени средства и внасят иновации", заяви проф. Пенчев.
Той обаче уточни, че предприемачите не са хора, които непременно реализират печалба, правят пари и стават богати. Те носят рискове, много често преживявят лични трагедии на фалита, губят собствените си пари, губят семействата си, а някои от тях - дори и живота си.
Предприемачите преди и след Освобождението
Според проф. Пенчев, много от българските предприемачи още преди Освобождението са практикували социална и благотворителна дейност. Той даде пример с Евлоги Георгиев, който още на 19-годишна възраст е изпратен като представител на семейната му фирма в Румъния.
Той върши изключително добре бизнеса си, но в писмата си до България, когато изпраща пари на роднините си, той моли част от средствата да бъдат заделени за местното училище.
"Най-предприемчивите селища в българските земи вдигат Априлското въстание. То не е вдигнато от "бедняци", без, разбира се, да подценяваме ролята на не толкова заможните хора. Но панагюрци и батачани, например, са изключително предприемчиви", заяви проф. Пенчев.

След Освобождението българската икономика претърпява известен шок. То е свързано с повишаване на инфлацията, тя пренарежда социалната картина, а от друга страна - Освобождението нарушава изградени търговски връзки и дори води до фалити на доста голяма част от българските предприемачи.
След Освобождението се появава и българската държава. Тя няма достатъчно чиновници и по тази причина осигурява добро заплащане за административните длъжности.
При 3% грамотно население тогава, голяма част от т. нар. "интелигенция" предпочита да заеме държавни постове, вместо да се занимава с бизнес, което "обезкървява" българското предприемачество.
"Един от секторите, които продължават да се развиват добре и след Освобождението на страната, е износът на розово масло. Там има търговски фирми, които работят по европейски модел и с добри контакти в Западна Европа", коментира проф. Пенчев.
Той каза още, че след Освобождението се появяват и първите жени предприемачи у нас, като една от тях е Савка Тошева от Враца, която притежава копринена фабрика.
Предприемачите и държавата
"Българският пазар обаче е сравнително малък и, за съжаление, една голяма част от местните предприемачи се ориентират по-скоро към работа с държавата. А това създава и сериозни предпоставки за корупция. На практика държавата започва да си "произвежда" предприемачи.
Историята за "червените куфарчета" с пари, които се раздаваха в първите години на Прехода, всъщност, не е прецедент. Първият човек, който прави това, е Стефан Стамболов. Той започва да отпуска безлихвени кредити на определени предприемачи, като получателите са били най-вече политически приятели.
Тогава няма е много развита банкова система, която да дава търговски и други търговски кредити, но така или иначе, държавата е тази, която оперира с тези средства и преценява на кого да ги даде по политически критерии.
Между другото, половината от тези кредити не са върнати", обяснява историкът.

По думите му българските предприемачи от края на 19-и и началото на 20-и век не са се виждали като някаква "кръпка" към Европа и са водили съвсем нормален бизнес със западните държави. В този бизнес, обаче, често са им пречили някои наши прекалено "ориенталски" черти.
България в началото на миналия век изнася основно жито. Тогава един български студент в Антверпен, който по-късно става и финансов министър - Марко Рясков, разказва в спомените си за разговор с един от неговите преподаватели.
Той съветва българските студенти да предадат на търговците в България да не пращат житото, смесено с пясък, защото по този начин подбиват цената му и нанасят вреда на честните предприемачи.
"Една от характерните черти на първите истински предприемачи е това, че са били честни и са спазвали задълженията си", каза още проф. Пенчев.
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Калкулатори
Бъдещи събития
ESG - Investing in our future
19 Април 2023Най-ново
Милиардерът Леброн Джеймс отказва да плаща за синя отметка в Twitter
преди 7 часаКак двама души на име Стив създават Apple на 1 април?
преди 9 часаБанковата система с печалба от 394 млн. лв за два месеца
преди 9 часаИталия блокира ChatGPT
преди 10 часаНаселението на България намалява до 5 млн. души през 2100 г.
преди 10 часаГражданите на ЕС ще плащат 0% данък в дните на зодиакалния си знак
преди 10 часаПрочети още
Семейството на Емил Боев разпозна тялото му
darik.bgИталианският певец и композитор Ерос Рамацоти стана дядо
9meseca.bgМан Сити хвърли здрав бой на Ливърпул и доближи Арсенал на върха (ВИДЕО)
dsport.bgАнсамбълът грабна златото в многобоя
dsport.bgПочина актьорът Христо Живков
clubz.bgКак турските сериали работят за Ердоган
clubz.bg