От години биолозите се опитват да намерят начин за спасяване на кораловите рифове в Австралия, които загиват заради повишаващите се температури и киселинността на Тихия океан. 

Едно от решенията включва събирането на коралови фрагменти, които след това се размножават и отглеждат в разсадници на сушата. По този начин се получават нови видове и "кръстоски" с по-висока топлинна устойчивост.  

Учените експериментират и с пробиотици като защита срещу смъртоносни болести. Но дори трансплантирането на хиляди от тези здрави и "модернизирани" корали върху повредените рифове няма да е достатъчно, за да се спасят цели екосистеми. 

Автоматизацията на процеса обаче може да помогне за увеличаването на мащабите. А роботите могат да се окажат полезни помощници в този процес, пише електронното издание Wired. 

В естествената си среда индивидуалните корали, наречени полипи, изграждат своя скелет чрез извличане на калциев карбонат от морската вода. След това те се сливат с корали със същия генетичен състав, за да образуват огромни колонии, наречени коралови рифове.

Но тъй като океанът абсорбира повече въглероден диоксид от атмосферата, водата става по-киселинна, което затруднява полипите да изградят своите скелети или да ги предпазят от разтваряне. 

Подкисляването възпрепятства растежа на рифовете и, на фона на повишаването на глобалните температури на океана, коралите се борят за своето оцеляване. 

В Големия бариерен риф, например, растежът на коралите се забавя през последните десетилетия, като една от причините е, че по време на горещите вълни коралите изхвърлят малките водорасли, които живеят в тъканите им и им осигуряват хранителни вещества. 

Процесът е известен и като "избелване" на коралите. Избелените корали не са мъртви, но са изложени на по-голям риск от глад и болести, а загубата на коралови рифове има опустошително въздействие върху хилядите риби, раци и други морски животни, които разчитат на тях за подслон и храна.

Отглеждането на заместващи корали в разсадници и ръчното им присаждане върху съществуващи рифове е трудоемко, скъпо и бавно. По принцип коралите растат бавно, като изграждането на възрастен скелет отнема между 3 и 10 години, в зависимост от вида.

Компанията Coral Maker се опитва да ускори този процес. Преди изследванията си върху кораловите рифове и изменението на климата, нейната основателка Тарин Фостър е работила в строителния бизнес на семейството си.

Сега тя използва машини за суха зидария, за да произвежда форми от варовик, които наподобяват естествените скелети на коралите. Планът е да осигури на младите корали подходяща основа, от която да растат по-бързо.

Първият прототип на скелета на Coral Maker е куполообразен и има шест "тапи", където могат да се поставят живи коралови фрагменти. Дизайнът на скелета е вдъхновен от природата - много видове, като мозъчните корали, например, растат във форма на купол, докато разклонените, или пластинчатите корали, растат нагоре от твърда основа.

Фостър продължава да усъвършенства дизайна, така че машините ѝ скоро ще могат да произвеждат до 10 000 парчета на ден само за няколко долара. След това процесът може да бъде възпроизведен в други плантации. 

След като множество коралови фрагменти с техните предварително направени скелети бъдат засадени на рифове, те могат да достигнат пълния си размер в рамките на 12 до 18 месеца. Това е значително по-бързо, отколкото при естествените им условия.

Коралите обичат топло време, но не твърде горещо, ярка, но не твърде силна слънчева светлина и водни течения, които носят храна, но не разрушават деликатните им структури. 

„Те са малко придирчиви“, казва Тарин Фостър.

Тя  отглежда първатта си партида корали в готови скелети повече от година в коралова ферма близо до остров Абролхос в Западна Австралия, където живее. Целта на първия опит била да се тества колко лесно водолазите могат да транспортират варовиковите скелети и как се справят коралите в район със сравнително добри условия.

През декември 2022 г. Фостър и нейните колеги разположили втора партида корали върху пясъчен участък в подводната ферма. Този път готовите скелети били във формата на диск с малка дръжка, която да се използва за транспортирането им от водолаз или дистанционно управлявано превозно средство.

Точно тук идва и ролята на роботите. Докато коралите щастливо обгръщат скелетите си, ръчните задачи на сушата ще трябва да бъдат автоматизирани, за да се произвеждат около 1.7 милиона корали върху 280 000 скелета годишно, казва Фостър.

Тя работи с изследователи в Autodesk AI Lab в Сан Франциско, за да разработи и обучи два вида роботизирани ръце със сензори за изображения. 

Единият робот ще е способен да нарязва кораловите фрагменти на по-малки парчета и да ги залепва, а другият ще имплантира тези тапи във варовиковите скелети. След като роботите започнат работа, целта е да има множество проекти върху рифове и брегови линии по целия свят. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !