Никой на планетата Земя няма да се е отдалечавал повече от дома от астронавтите на лунната мисия Artemis II.

Но докато Земята се смалява все повече в огледалото им за обратно виждане, те поддържат постоянна връзка с контрола на мисията в Хюстън, Тексас. Спокойните думи от екипа на НАСА дават на екипажа утешителна връзка с дома.

Тази връзка обаче е на път да бъде загубена.

Докато астронавтите преминават зад Луната тази нощ българско време, радио и лазерните сигнали, които позволяват комуникацията между космическия кораб и Земята, ще бъдат блокирани от самата Луна.

В продължение на около 40 минути четиримата астронавти ще бъдат сами, всеки със свои собствени мисли и чувства, пътувайки през мрака на космоса. Дълбок момент на самота и тишина.

Пилотът на „Artemis II“ Виктор Глоувър казва пред BBC, че се надява светът да използва времето, за да се обедини.

„Когато сме зад Луната, без контакт с никого, нека приемем това като възможност“, заяви той преди мисията. „Нека се молим, надяваме, изпращаме добрите си мисли и чувства, за да се свържем отново с екипажа.“

Преди повече от 50 години астронавтите от Apollo също са преживели изолацията, причинена от загуба на сигнал по време на мисиите си до Луната.

Може би никой повече от Майкъл Колинс от Apollo 11.

През 1969 г., докато Нийл Армстронг и Бъз Олдрин пишат история, правейки първите си стъпки по лунната повърхност, Колинс е бил сам в командния модул, обикаляйки около Луната.

Докато корабът му преминава зад далечната страна, контактът с двойката на лунната повърхност, както и с контрола на мисията, изчезва за 48 минути.

Той описва преживяването в мемоарите си от 1974 г. като казва, че се е чувствал „наистина сам“ и „изолиран“, но че не е изпитвал страх или самота.

Повече за Artemis II

Обратно на Земята, комуникационното затъмнение ще бъде напрегнато време за тези, които имат задачата да поддържат контакт с космическия кораб.

В земната станция Гунхили в Корнуол, в югозападна Англия, огромна антена събира сигнали от капсулата Orion, внимателно определяйки местоположението ѝ по време на пътуването ѝ и предавайки тази информация обратно в централата на НАСА.

 „Това е първият път, когато проследяваме космически кораб с хора на него”, казва пред BBC Мат Козби, главен технологичен директор на Гунхили.

„Ще се изнервим леко, когато той мине зад Луната, а след това ще бъдем много развълнувани, когато го видим отново, защото знаем, че всички са в безопасност.“

Но надеждата е, че тези прекъсвания в комуникациите скоро ще останат в миналото. Козби казва, че това ще бъде от съществено значение, на фона на намерението на НАСА и други космически агенции по света за изграждането на лунна база и засилването на по-нататъшните изследвания.

„За устойчиво присъствие на Луната са ви необходими пълни комуникации - пълните 24 часа в денонощието, дори от другата страна, защото и тя ще трябва да бъде изследвана“, казва той.

Програми като „Moonlight“ на Европейската космическа агенция планират да изстрелят мрежа от спътници около Луната, за да осигурят непрекъснато и надеждно комуникационно покритие в бъдеще.

За астронавтите от мисията Artemis II времето им без контакт със Земята ще им позволи да посветят цялото си внимание на Луната.

Те ще правят снимки, ще изучават геологията на Луната и просто ще се наслаждават на нейното великолепие.

Когато излязат от сянката на Луната и този сигнал се възстанови, светът ще въздъхне с облекчение.

А астронавтите, които пишат история, ще могат да споделят невероятните гледки с всички у дома.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !