Много голяма част от притесненията на хората, страхуващи се да летят, са свързани с турбуленцията.

Отчасти страхът се корени и в това, че не могат да видят какво правят пилотите, докато самолетът се клатушка. Нервни ли са или спокойни? Имат ли план за действие?

Капитанът-ветеран от Air Canada Дъг Морис повдига завесата в своята книга This Is Your Captain Speaking, в която разкрива какво се случва в пилотската кабина по време на турбуленция, обяснявайки как екипажът реагира на различните й етапи.

Той представя и техниките, които се използват за гарантиране на по-спокойно пътуване, както и триковете, които екипажът крие в ръкава си.

Планиране на пътуването

Капитан Морис посочва, че технологиите помагат на екипажите да се преборят с непредсказуемата природа на пътуванията. IPad-ът на пилота вече може да наслагва специфичен маршрут върху метеорологични диаграми, които изобразяват области с нестабилно време.

„Нашият полетен план се основава на данните за възможни турбулентни събития по маршрута, които диспечерът на полета ни изпраща непрекъснато. Целия екип на земята и във въздуха се стреми да осигури възможно най-плавен полет.

Ако се базираме на цифрово изражение, турбуленцията се означава с номера от нула до девет. Нула или едно е спокоен полет, но когато се появят числа три, четири и пет, знакът за предпазен колан вероятно ще светне“, според капитана.

Той добавя: „Метеорологичните карти изобразяват и прогнозират всички видове турбуленция. Диспечерите на полети планират маршрута така, че да се избягват тези зони или да се лети на различна височина. Понякога това е достатъчно, за да се осигури гладко пътуване.“

Съществуват седем различни вида турбуленция. Най-опасният от тях е така наречената „турбулентност на чистия въздух“, която се появява на голяма надморска височина. Доказано е, че тя причинява най-много наранявания сред пътниците.

Как реагира екипажът?

Когато в салона светне знакът за предпазен колан, екипажът престава да сервира топли напитки и обезопасява кабината. Стюардите също така предупреждават пътниците, че е по-добре да изчакат с посещение на тоалетната.

В пилотската кабина пък се обсъждат доклади и се обмисля промяна във височината или намаляване на скоростта на самолета.

Технологиите не могат да заменят човешкото око

Дори и най-напредналите технологии не могат да заменят човешкото око при идентифицирането на буроносни и дъждовни облаци, смята капитан Морис.

Пилотите непрекъснато се взират в околната среда, за да открият признаци за проблем, допълва той. За да се улесни задачата им, светлините в пилотската кабина обикновено са затъмнени, а външните мигащи светлини на самолета - изключени.

Защо самолетите не могат просто да избегнат турбулентната зона?

 „За да се избегнат някои турбулентни зони, са необходими отклонения от стотици мили, добавяне на десетки минути или дори часове към пътуването и изискване за повече гориво, отколкото резервоарите могат да поберат,“ посочва капитан Морис.

Антитурбулентната технология на Dreamliner

 „Boeing B787, на който летя, има система за потискане на поривите на вятъра. Стратегически разположени сензори изпращат сигнали до органите за управление, за да неутрализират „неравностите“, според капитана.

Знакът за поставяне на предпазния колан автоматично ли светва?

 „Турбуленцията е строго субективна и включването на знака за поставяне на предпазен колан се извършва със съгласието на капитана.

Някои пилоти го включват при най-малко полюшване, за да избегнат съдебни дела. При полет на дълги разстояния знакът може да се включва и изключва 10 или повече пъти“, казва капитан Морис.

„Понякога стюардеса от задната част на самолета се обажда в пилотската кабина, напомняйки, че опашката се люлее повече и учтиво настоявайки да бъде включен знакът за предпазния колан.“

Пилотите също не обичат турбуленцията

Капитан Морис пише: „Не си мислете, че пилотите в кабината не страдат от турбуленцията. Ние също не я обичаме, но се случва на всеки“.

И най-накрая – опасна ли е турбулентността?

„Само когато пътниците не са поставили предпазните си колани“, казва летецът.