Министерски съвет прие протоколно решение за съставяне на закон за държавния бюджет за 2023 г. Проектът на закона ще бъде разработен с дефицит от 3%.

Трябва да се има предвид, че дефицитът на 2023 г., на база настоящия бюджет и разходните политики, одобрени от 46-ото, 47-ото и 48-ото Народно събрание, възлиза на 6.9%.

Това заяви на извънреден брифинг днес служебният министър на финансите Росица Велкова.

Тази седмица ще бъде публикуван пакет от данъчни закони, които предстои да бъдат внесени за обществено обсъждане и да бъдат договорени в рамките на Съвета за тристранно сътрудничество.

Очаква се до 26 април проектът за държавния бюджет да бъде одобрен от Министерски съвет и да бъде внесен за гласуване от бъдещото Народно събрание. 

Сред предложените данъчни промени е въвеждането на еднократна солидарна вноска за второто полугодие на 2023 г., или т. нар. "данък свръхпечалба".

Той ще важи за всички юридически лица, като идеята е да се изчислява според европейския регламент - осреднената печалба за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. се увеличава с 20% и се съпоставя с тази за 2022 г., като върху разликата се начислява 33% данък.

Предлага се плащането да е чрез авансови вноски от 1 юли всеки месец, а изравняващата вноска да се направи през 2024 г.

Министерството на финансите предлага още държавните дружества, след приспадане на счетоводната загуба, да внесат в бюджета 100% дивидент.

Другото предложение, засягащо приходната част на бюджета, е намалената ставка на ДДС за някои стоки, въведена заради пандемията от COVID-19, да отпадне и да се върне към общото ниво от 20%.

Облекчената ставка ще остане само за хляба, брашното, бебешките храни и книгите, като по този начин облекчението отпада за горивата, тока и заведенията.

В проектобюджета е заложено увеличение на тол таксите и концесионните възнаграждения, както и увеличаване на акциза за електронните цигари.

"Изпълнението на тези мерки ще гарантира изпълнението на Швейцарското правило за индексация на пенсиите, изплащането на увеличените заплати, както и увеличение на заплатите в бюджетния сектор, но само на институциите, които не са увеличавали заплати през 2022 година", посочи още финансовият министър Росица Велкова.

В публикувано по-рано днес становище на сайта на Министерския съвет се посочва, че при настоящите параметри на бюджета, без предприемане на консолидиращи мерки, сериозно се влошават перспективите за поддържаната фискална устойчивост. 

Увеличава се рискът от включване на страната ни в процедура по прекомерен бюджетен дефицит, която води риск от санкции срещу България от страна на Европейската комисия. 

От МФ предупреждават, че ако не се вземат мерки, има вероятност от влошаване на кредитния рейтинг на страната, повишаване цената на дълговото финансиране и затруднения при емитиране на външни и вътрешни заеми.

Това би могло да създаде ликвидни проблеми за финансиране на бюджетните разходи и да доведе до значително повишаване на лихвените разходи за обслужване на дълга.

"При този сценарий може да се наложи страната ни да ползва заем от МВФ, който също ще наложи рестриктивни фискални изисквания като условие за предоставянето на заема.

При запазване на очертаните негативни тенденции за дефицита се увеличава възможността с ускорени темпове да се приближим до горните граници на дълговия критерий от 60% от БВП", се посочва още в протоколното решение. 

Мерките, заедно с проекта за Бюджет 2023, ще бъдат предложени за обсъждане на 49-ото Народно събрание, което ще трябва да вземе окончателното решение за него. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google