Европа научи своите уроци след финансовата криза и в момента е по-силна позиция да се справи с допълнителен натиск върху своята банкова система, твърдят икономисти и политици.

Основна тема по време на провелия се по-рано през седмицата в Италия форум Ambrosetti бе евентуалната по-нататъшна нестабилност на финансовите пазари, произтичаща от проблеми в банковия сектор — най-вече на фона на затягането на финансовите условия.

Фалитът на щатската Silicon Valley Bank и на няколко други региoнални банки в началото на март предизвика страхове от пренасяне на проблемите във финансовата система, които бяха подсилени допълнително от спасяването на Credit Suisse от страна на нейния швейцарско конкурент UBS.

Политици от двете страни на Атлантическия океан предприеха решителни действия и обещаха допълнителна подкрепа, ако е необходимо. Пазарите отбелязаха нещо като възстановяване през тази седмица.

“Несигурността и безпокойството” ще продължат да преследват пазарите тази година, заяви пред CNBC Валерио Де Моли, управляващ партньор и главен изпълнителен директор на The European House – Ambrosetti.

“По-притеснителният фактор е несигурността в банковата индустрия, не толкова в Европа — Европейската централна банка (ЕЦБ) се справя изключително добре, както Европейската комисия. Банките в еврозоната са стабилни и рентабилни, но това какво би могло да се случи в САЩ е загадка,” казва Де Моли.

Той предполага, че фалитът на SVB вероятно ще е “първият от поредица” от банкови фалити. Де Моли обаче казва, че “уроците, научени на глобално ниво и по-конкретно в Европа”, са дали възможност на еврозоната да укрепи “финансовата устойчивост и стабилност” на банковата си система, което прави повторението на финансовата криза от 2008 г. “невъзможно.”

Акцентът върху “научените уроци” в Европа се споделя и от Джордж Папаконстантину, преподавател и декан на European University Institute и бивш финансов министър на Гърция, който също изказва своите опасения относно САЩ.

По негови думи случилото се с SVB и Credit Suisse се дължи на “лошо управление,” а в случая на SVB, също така и на “лоши политически решения в САЩ.”

Той посочва като пример решението на бившия президент Доналд Тръмп да вдигне прага на активите, под който банките трябва да бъдат подлагани на стрес тестове от 50 на 250 млрд. долара. Тази корекция в закона Дод-Франк на практика означаваше, че фалиралата банка не е била обект на толкова сериозен контрол, който е можел да открие проблемите ѝ по-рано. Този ход от 2018 г. бе част от по-мащабна отмяна на някои от банковите правила, въведени след кризата.

Въпреки че приветства прогреса на Европа, Папаконстантину акцентира върху това, че е прекалено рано да се каже дали в банковата система има по-сериозни слабости. Той отбеляза, че няма място за самодоволство от страна на политиците и регулаторните органи, много от които обещаха непрестанна бдителност.

“намираме се в среда, в която лихвите се покачват, поради което цените на облигациите падат и е доста вероятно банките да имат дупки в счетоводните баланси, защото са инвестирали в по-дългосрочни инструменти, а това е проблем,” казва той.

“Намираме се в условията на повишаваща се инфлация, вследствие на което много от отпуснатите кредити при ниски лихви са проблемни за тях.”

Война на два фронта

В петък испанският министър на икономиката Надя Калвино заяви, че банките в Испания са дори в по-силна позиция по отношение на платежоспособността и ликвидността от много от останалите европейски банки.

“Не виждаме никакви признаци на напрежение на испанския пазар, освен генерираната волатилност, на която сме свидетели в последно време,” каза Калвино, допълвайки, че ситуацията сега “е напълно различна” от тази преди европейската дългова криза през 2012 г.

“Научихме си уроците при финансовата криза. През онова десетилетие имаше сериозно преструктуриране и банките са в по-силна позиция, отколкото в миналото.”

Незавидно е, че банките трябва да водят война на два фронта и едновременно да се борят с високата инфлация и нестабилността във финансовия сектор, казва Джийн Фрийда, изпълнителен вицепрезидент в Pimco.

“Сега се случва нещо, което е извън контрола на банковия сектор и всички ние имаме мнение относно това колко лошо може да стане положението, но моето усещане е, че не сме изправени пред банкова криза, ще има известно затягане на условията за кредитиране и ще се стигне до рецесия. Това не е краят на света, но със сигурност не е отчетено на пазара на акции,” казва Фрийда.

“Все още се борим с инфлацията, но в същото време се борим и с несигурността в банковия сектор. В крайна сметка обаче ще надделее финансовата стабилност”, допълва той