Пет от най-използваните езици в света са европейски - испански, английски, португалски, руски и немски.

Но в допълнение към тях в Европа има много повече езици, някои от които - въпреки че са съофициални в някои страни, са регионални и се използват от сравнително малко хора.

Тези езици се предават от поколение на поколение, но, въпреки това, на Стария континент те се използват от поне 40 милиона души.  

В Европа има 24 официално признати езика и над 30 други, които се смятат за почти или напълно изчезнали. Ето кои са някои от по-слабо познатите езици на континента:

Баски 

Баският език се говори в Страната на баските в Северна Испания. Той няма доказуема генеалогична връзка с останалите езици, а най-интересната му характеристика е, че е езикът с най-дълга история в Европа. 

Каталонски

Каталонският език е съофициален език на испанските автономни общности Каталуния, Балеарските острови и Валенсия и е единственият официален език на Андора. Той има и полуофициален статут в италианската община Алгеро.  

Фламандски

Това е вариант на холандския език, който се говори във Фландрия, северната част на Белгия, в нидерланската област Зеландия, както и във френската Фландрия. 

Галисийски

Галисийският език се използва в северозападния испански регион Галисия. Както и останалите романски езици, той произхожда от латинския и е тясно свързан с португалския.

Всъщност, през Средновековието е имало един-единствен език - галисийско-португалски. В Португалия този древен език е известен още като стар португалски, а в Галисия - като средновековен галисийски. 

Исландски

Исландският принадлежи към западноскандинавската група на северногерманските езици - точно както фарьорския, и е майчиният език на Исландия. Той обаче се различава значително от останалите скандинавски езици. 

Уелски

От всички келтски езици уелският, без съмнение, е най-живият. Почти 20% от населението на Уелс го говори и използва. През 90-те години правителството решава да постави уелския на същото ниво като английския.

Освен в Уелс, той се говори и в различни области на Южна Аржентина, по-специално в провинция Чубут, където живее най-голямата уелска общност извън Британските острови. 

Галски (ирландски, шотландски и мански)

Галският език може да се похвали с много мистика, идваща от келтските езици. Има три варианта - ирландски келтски, шотландски келтски и мански келтски, който се говори само на остров Ман. В Ирландия келтският език се счита за официален от Европейския съюз.

Шотландският келтски няма толкова широко присъствие колкото ирландския и само 1% от населението на Шотландия го говори. През 2003 г. е основана Bòrd na Gàidhlig - организация, насочена към опазването на този език.

Нейната цел е да гарантира, че шотландският келтски има същия статут като английския в рамките на Обединенот кралство и че също се счита за официален език.

Манкс, или мански келтски, е езиков и културен феномен. Това е ярък пример за възкресяването на почти напълно изчезнал език. Говори се на остров Ман, а последният от неговите естествени ползватели умира през 70-те години на миналия век.

Но благодарение на огромните усилия за неговото съживяване и древните записи, той постепено е възстановен и днес се изучава от около стотина жители на острова.  

Романш 

Романш, или романшки, е един от четирите национални езика в Швейцария. Той придобива този статут през 1938 г. заедно с немския, френския и италианския език. Говори се от по-малко от един процент от швейцарското население (около 35 000 души). 

Многообразието от гръцки езици

В Гърция днес се говори основната книжовна форма на гръцкия език, известна като димотики. Но гръцкият език има друга версия, известна като катаревуса. Тя е изкуствена архаизирана форма на новогръцкия език, създадена в началото на XIX век от Адамандиос Кораис.

Чрез катаревуса („прочистения“ гръцки) Кораис се опитва да намери среден път в разгорещения езиков въпрос от времето на гръцкото Просвещение дали да се използва старогръцкия или новогръцкия език (димотики). 

Цаконският пък е единственият оцелял потомък на дорийския гръцки, който стои на ръба на забравата. Въпреки че понякога се класифицира като модерен гръцки диалект, той е взаимно неразбираем със съвременния си аналог. Говори се от цаконите в района на Пелопонес и понастоящем е познат на под 1000 души.  

Кападокийският гръцки се използва от едва 2800 души. Те са наследници на гръцките бежанци от Кападокия, които през 20-те години на миналия век са принудени да се преселят от днешното средиземноморско крайбрежие на Турция. 

Саами 

Саамските езици са от угро-финската група и се говорят в региона на Северна Европа - от Централна Швеция и Средна и Южна Норвегия до Колския полуостров в Русия. Към момента те се използват от 25 000-35 000 души.

Караим

Караим е тюркски език, повлиян от иврит, и традиционно се говори от едва около 80 души. Повечето от тях живеят в литовския град Тракай, където е базирана най-голямата караимско-говоряща общност. Този език е признат за малцинствен в Полша и Украйна.

Диалектите

В Европа могат да се намерят и много местни диалекти, които почти напомнят на отделни езици, защото се разбират трудно от външни посетители и имат свои специфични особености.  

Диалектът (от гръцки διάλεκτος) е разновидност на езика, която не е кодифицирана (за разлика от книжовния език) и която се използва за неформално общуване между хората от дадена териториално или социално обусловена езикова общност.  

Често се водят и спорове за това дали дадена езикова разновидност е отделен език или е просто диалект. В езикознанието не съществува универсален критерий, по който да се решават подобни въпроси. Обикновено се приема, че два диалекта принадлежат на един език, ако хората, които ги ползват, могат да се разбират взаимно. 

Понякога обаче употребата на термините „език“ и „диалект“ е политически мотивирана. Норвежкият и датският език се смятат за два отделни езика, а не за варианти на един и същ език, но историята им е по-скоро политическа.

В действителност, те си приличат толкова много, че норвежците могат да разбират датски, а датчаните – норвежки. Подобно е положението и с езика в България и Северна Македония.  

Едно от най-интересните определения за разликата между език и диалект е на лингвиста Макс Вайнрайх, който казва следното: "Езикът е диалект с армия и флот".