Заради руските удари Украйна е загубила 33% от годишния обем на печат на книги. Как ще се отрази това на книжния пазар?

Само за два месеца руските атаки са унищожили около 33% от годишния обем на производство на книги: през юли – 1.5 млн. екземпляра, а през август – 10 млн., това съобщава изданието "Икономическая правда". 

Проблемът може да се окаже още по-мащабен, тъй като книжният пазар беше подложен на разрушителните руски атаки в момент на финансови затруднения и ниско търсене на книги.

През 2026 г. в Украйна редица книжарници затвориха заради нерентабилност. Междувременно складовете, в които се съхраняват книгите, също са унищожавани при руските атаки.

Ако държавата не подкрепи предприемачите в сектора, той може да се изправи пред колапс, смятат представители на книжния бизнес. Какви действия очаква индустрията от правителството?

Мащабът на проблема

През юли и август Русия е атакувала най-малко девет компании от книжния сектор. Става дума не само за преки разрушения – десетки предприятия са понесли косвени загуби.

На 2 юли руски ракети са поразили централния склад на логистичен партньор на издателство BookChef. Изгорели са 800 000 книги.

На 19 юли при удар по Киев е унищожен складът на издателство „Книголав“, в който са се съхранявали 250 000 книги. Повреден е и офисът на издателство „Арк.юей“, чиято съоснователка е бившият министър на здравеопазването Уляна Супрун.

При същата атака е изгоряло и помещението на редакцията на новосъздаденото издателство Mison. Пострадали са и печатницата и полиграфическото предприятие „Конви“ – една от най-големите полиграфически компании в Украйна и производител на учебници.

Атаките се засилват през август. В първия ден на месеца Русия унищожава склад на едно от най-големите издателства на учебници и детска литература – „Ранок“, както и на веригата книжарници „Книголенд“ в Харков.

Изгарят почти 8 млн. книги – 28 800 заглавия.

Засегнати са издателствата Readberry, „Жорж“, „Фабула“, „Още една страница“, Varvar Publishing, „Основа“, „Своє“, Korali Books, „Кенгуру“ и 4mamas.

Ударът с руски дрон по склада на издателство „Ранок“ унищожава 10 млн. книги, сред които учебници за учениците от четвърти и девети клас.

На 16 август руските сили повреждат офисите и складовете на издателствата „Наш формат“ и „Лаборатория“, разположени близо до метростанция „Почайна“.

По думите на генералния директор на „Ранок“ Виктор Круглов, броят на унищожените книги за двата месеца – около 13 млн., представлява една трета от годишното предлагане на пазара.

Част от унищожената литература – 8.6%, или 1.2 млн. екземпляра – са учебници. За някои предмети руските атаки са унищожили целия тираж за учебната 2026/2027 г., разказва председателят на образователната комисия на Върховната рада Сергей Бабак.

Най-сериозно са засегнати учебниците за девети клас – 850 000 екземпляра, или 9.5% от тиража. За четвърти клас са загубени 271 000 книги (7%), а учениците от шести и седми клас няма да получат почти 45 000 учебника (6% от тиража).

Ударени са както готови книги, така и част от тиражите, които все още са били в процес на печат. Засегнати са издателствата „Ранок“, „Грамота“ (загубило 50% от отпечатаните учебници), „Лингвист“, „Академия“, „Освіта“, „Літера“, „Астон“ и „Школяр“.

Колко загуби понесе бизнесът

Председателят на Украинската издателска асоциация Артьом Биденко заявява пред „Икономическа правда“, че юли и август 2026 г. са сред най-тежките месеци в историята на книжния пазар.

По думите му заради руските атаки бизнесът е загубил от книги най-малко 2 млрд. украински гривни. Оборудването и сградите не са включени в тази оценка.

„Някои автори загубиха вече отпечатаните си книги, същото се случи и с учебниците. Тоест трябва да се намерят значителни средства и всичко, което е договорено, да бъде отпечатано отново. Затова загубите са много по-големи, отколкото можем да изчислим в момента“, казва Биденко.

Круглов посочва, че всички учебници на „Ранок“ и партньорите му са били отпечатани без авансово плащане от държавата, която превежда средствата едва след предаването на сигналните екземпляри.

Издателството в момента няма достатъчно оборотни средства, за да отпечата нов тираж на унищожените книги и учебници.

„Ако държавата не помогне, ще помисля десет пъти дали изобщо да продължа да се занимавам с училищни книги“, казва директорът на „Ранок“, което печата една трета от учебниците.

Критично състояние на пазара

Книжният пазар е засегнат от разрушителните руски атаки в изключително труден момент. Търсенето на книги рязко намалява, което води до затваряне на книжарници.

От пролетта на 2026 г. в Киев са обявени за затваряне книжарницата на издателство Artbooks и единственият физически магазин на Yakaboo в столицата.

Затвориха и книжарниците-кафенета „Мрійники“ във Виница и Fine Book Coffee в Кропивницки, книжарницата „Перший том“ в Черкаси, както и две книжарници от веригата Readeat в Киев.

По думите на собственика на Readeat Дмитрий Феликсов магазините са работили на границата на рентабилността.

Според Forbes Ukraine Феликсов е искал да продаде двете книжарници за 5 млн. гривни (96 800 евро). Въпреки че тази цена не покривала инвестициите, той не е намерил купувачи.

Един от водещите играчи на пазара – издателството и веригата книжарници Vivat – също е спрял откриването на нови обекти заради спада на търсенето, разказва директорът му Юлия Орлова.

Сред причините за намаляването на продажбите предприемачите посочват демографската ситуация – населението намалява, а хората напускат страната. Освен това заради ръста на цените украинците харчат по-малко средства, включително за книги.

„Икономиката на книжарниците зависи от потока от клиенти, а съществено намаляване на наемите няма. Понякога наемодателите правят отстъпки, но това не е достатъчно, за да превърне една губеща книжарница в печеливша“, казва Орлова.

Тя допълва, че ако още повече хора напуснат страната, част от книжарниците може да не оцелеят.

Според Биденко книжният пазар е навлязъл в криза на свръхпроизводството още през зимата.

Тогава правителството е стартирало програмата „зимна хилядарка“, чрез която през декември на пазара са постъпили около 220 млн. гривни, което е помогнало на сектора да оцелее.

Сега издателите и дистрибуторите на книги очакват от държавата още по-сериозна подкрепа.

Какво иска книжният бизнес

Круглов, чието производство е пострадало най-сериозно, посочва три ключови мерки, които според него могат да спасят книжния бизнес. Повечето представители на сектора, интервюирани от „Икономическа правда“, са съгласни с тях:

Преференциално кредитиране – създаване на програма за преференциални кредити за книгоиздателския бизнес, включително за възстановяване след руските атаки. Предлага се гарант по кредитите да бъде Европейската банка за възстановяване и развитие.

Стимулиране на търсенето на книги – разширяване на програмите „Пакет за бебето“, „Пакет за първокласника“ и „еКнига за 18-годишни“ към младежи до 25 години и родители.

Развитие на книжната инфраструктура – подкрепа за книжарниците чрез частично компенсиране на разходите за наем, както и съвместно финансиране на закупуването на нови книги за училищни и обществени библиотеки.

За тези цели обаче в държавния бюджет не са предвидени средства.

Круглов оценява необходимите средства за възстановяване на пазара на 125 млн. евро, като по-голямата част от сумата трябва да бъде под формата на кредити.

„Ако държавата стартира покупки за библиотеките, на пазара ще се появи голям купувач. Това ще даде въздух на пострадалите“, отбелязва Биденко.

Според него по-големият брой книжарници и библиотеки означава и по-малък риск от унищожаване на литературата.

Председателят на издателската асоциация предлага и дерегулация на книжния сектор. По думите му книгоиздаването е освободено от ДДС, но оборудването не е. Същият проблем съществува и при книгите до 48 страници, които данъчните власти определят като брошури и им начисляват данък, въпреки че много детски книги са с такъв обем.

Ще помогне ли държавата?

Според издателите след атаките образователната комисия на Върховната рада се е включила в търсенето на средства за производителите на учебници.

По информация на представители на книжния пазар комисията търси 150 млн. гривни (2.9 млн. евро) за книги за ученици.

Министерството на културата е започнало диалог с бизнеса, но засега няма конкретен план за подкрепа.

Вицепремиерът Тетяна Бережна припомня, че печатниците, пострадали при руските атаки, могат да получат от държавата грантове до 16 млн. гривни за възстановяване, както и компенсация до 30 млн. гривни по програмата за застраховане на военни рискове.

Министерството обещава разширяване на програмата „еКнига“ и въвеждане на компенсация за част от разходите за наем на книжарниците – мярка, за която бизнесът настоява.

Представители на книжния сектор обаче гледат скептично на тези обещания.

„Още през ноември 2025 г. министърът на културата каза, че работи по въпросите за компенсациите за книжарниците и закупуването на книги за библиотеките. Сега е август, отново говорим за това, но вече като за антикризисна мярка. Нищо не беше направено“, казва представител на книжния сектор.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !