Сградите в ЕС са отговорни за 40% от потреблението на енергия и 36% от емисиите на парникови газове, сочат данни на Европейската комисия. 

Тези цифри доведоха до приемането на промени в Директивата относно енергийните характеристики на сградите, целящи увеличаване на процента на саниране и намаляване на потреблението на енергия и емисиите на парникови газове. 

Целта е строителният сектор да бъде неутрален по отношение на климата до 2050 г. 

Според приетите изменения в директивата, от 2028 г. всички нови сгради в ЕС трябва да бъдат с нулеви емисии. Крайният срок за новите сгради, ползвани, експлоатирани или притежавани от публични органи, е 2026 г.

Какво представляват така наречените пасивни сгради?

Най-просто казано, пасивната сграда няма нужда от активни отоплителни или охладителни системи. Тя се характеризира с изключително ниска консумация на енергия - 90% по-ниско потребление спрямо обикновените сгради.

Ако сведем това до сумите за електроенергия, които плащаме всеки месец, сметката би изглеждала така - фактура за електричество от 100 лв. за обикновена сграда би възлизала на 10 лв. за пасивна, пресмята архитект Ралица Йорданова, която стои зад първата нулевоенергийна каравана у нас.

Тя проведе семинар на тема "Основните принципи на нулевоенергийните сгради" по време на събитието "Превключи на зелено", организирано от Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“ в София Ринг мол.

Основни характеристики на пасивната сграда 

Концепцията и стандартът за пасивна сграда са разработени от проф. Волфганг Файст в германския град Дармщат в края на 80-те години на 20 век. Основните й характеристики са: 

  • висок комфорт на обитаване
  • висока енергийна ефективност
  • икономически изгодна сграда
  • екологична сграда

Според арх. Йорданова, в наши дни шестте стълба на пасивната сграда са:

  • оптимални слънчеви печалби
  • повишена топлоизолация
  • висококачествени врати и прозорци
  • висока въздушна плътност
  • минимални топлинни мостове
  • вентилация с рекуперация

Всички те предполагат отлична ориентация на сградата спрямо слънчевата светлина, поне 20 см топлоизолация на стените и качествен монтаж на висок клас врати и прозорци с троен стъклопакет и топъл дистанционер.

Нужно е също така прекъсване на топлинните мостове (местата в сградата с по-голяма топлинна проводимост от тази на съседните повърхности, които намаляват значително качеството на топлоизолация и провокират появата на влага и мухъл) и внедряването на вентилация с рекуперация - процес, при който отработеният въздух се използва за затопляне или охлаждане на свежия въздух.

Първата пасивна сграда в света и у нас 

Първата пасивна сграда в света се появява през 1991 г. в германския град Дармщат. Тя е проектирана и изградена под ръководството на проф. Волфганг Файст. 

След като сградата навършва 30 години, тя е повторно обследвана и е установено, че все още запазва характеристиките си на пасивен обект. 

Първата пасивна сграда у нас, получила сертификат от института в Дармщат, Германия, е детска градина "Слънце" в Габрово. Тя е проектирана със съдействието на ЕнЕфект.

Формата и ориентацията на двуетажното здание и вътрешното разположение на помещенията осигуряват максимални топлинни печалби от слънцегреене, както и минимални загуби на топлина.

Във всички помещения има подово лъчисто отопление с основен топлоизточник термопомпен агрегат от типа “въздух-вода”. Поставен е комбиниран бойлер със слънчева инсталация.

Всички външни и вътрешни стени са от решетъчна тухла, дебела 25 см, а от външната страна е направена топлоизолация с графитни частици. Покривът също е топлоизолиран с 30 см вата. На всички врати и прозорци има дограма с троен стъклопакет и високи топлоизолационни параметри.

Първата нулевоенергийна каравана у нас

Наречена още нулевоенергийна къща на колела, в 99% от времето тя няма нужда от отопление. Напълно пригодена е да се движи по пътищата у нас.

Метално-дървената й конструкция е оборудвана с 20 см изолация и троен стъклопакет. Има идеална пароизолация и въздухоплътност, както и вентилационна система с рекуперация, която пречиства въздуха, уточнява арх. Ралица Йорданова.

Цената й е възлиза на 40 хил. лв., но в момента не е в масово производство.