Балансът в отношенията между градовете и водата е крехък. Прекалено малкото вода води до засушавания и недостиг, а прекалено многото може да причини смъртоносни наводнения, да отнесе домове, животни и поминък.

Миналата година екстремни наводнения причиниха опустошения по цял свят, в това число в Нигерия, Пакистан и Австралия. Прогнозите са, че положението ще се влошава.

Части от най-големите градове в Азия се очаква да са под вода до края на века. Повишението на морското равнище по крайбрежията на САЩ се очаква да достигне 25-30 см до 2050 г.

За да се защитят, градовете обикновено се опитват да държат водата надалеч, като често прибягват до бетон – изграждайки стени, язовири и друга “сива инфраструктура.”

“Този подход работи добре, когато е възможно да се прогнозират степента и обема на наводненията, но има сериозни ограничения в настоящите условия на непредсказуемост на климата,” казва пред CNN Business Елиза Палацо, старши преподавател в Университета на Нов Южен Уелс.

На някои места са принудени да погледнат от по-различен ъгъл на климатичната криза, която продължава да заплашва градове и да променя крайбрежия.

Тези уязвими градски райони търсят начини да работят с, а не срещу водата, като я интегрират в себе си – попивайки я, когато е прекалено много и задържайки я, когато е прекалено малко.

Засега не е ясно дали тези условия могат да бъдат скалирани достатъчно бързо, за да се отговори на огромното климатично предизвикателство, пред което са изправени градовете.

Те обаче са демонстрация на възможностите, които се разкриват, когато градовете спрат да гледат на водата само като на заплаха, която може да бъде контролирана от бетона.

Ето как пет града по света се опитват да възстановят отношенията си с водата:

Парк Centenary, Банкок, Тайланд

Банкок, който е изграден върху заливните равнини на река Чао Прая, е изключително уязвим на наводнения. През 2011 г. градът беше залят от опустошителни наводнения, при които загинаха стотици хора.

Напрежението се засилва от това, че с повишението на морските нива в Тайландския залив, градът с население от близо 11 милиона души, който се намира на около 1.5 метра над морското равнище, потъва заради увеличаващата се урбанизация.

Тайландският архитект Кочакорн Ворааком, която основава архитектурната и ландшафтна компания Landprocess, е посветила голяма част от работата си на това да разбере как да проектира по-добре срещу наводнения, като си задава въпроса: “Ами ако можехме да проектираме градове, които да работят заедно с природата, а не срещу нея?”

“Климатичните промени водят до потъването на градове, а настоящата ни инфраструктура ни прави още по-уязвими на екстремни наводнения,” казва тя пред CNN.

Едно от нейните решения за Банкок е паркът Centenary в университетa Чулалонгкорн в централната част на Банкок – рядко срещано зелено пространство в град, в който има недостиг на такива места.

Завършеният през 2017 г. парк с площ от 45 000 кв. м е проектиран, така че да работи с природата и да улавя водата. Изграденият на хълм парк може да насочва вода към воден резервоар, посредством своите градини и изкуствени влажни зони.

Най-изобретателното му решение обаче остава скрито от погледа. Под парка има подземни резервоари с капацитет от 605 000 литра вода. Като цяло паркът може да задържа до 3.78 млн. литра вода.

Концепцията за парка се ражда от маймунските бузи, казва Ворааком пред New York Times. Маймуните използват своите бузи, за да съхраняват храна, която изяждат, когато са гладни. Това има за цел да прави с водата и този парк.

Зелените пространства също така могат да помагат за намаляване на замърсяването на въздуха и на градската жега. Макар паркът Centenary да само малка част от града, Ворааком казва, че той е пример за нещата, които биха могли да се направят.

Градове-гъби, Пекин, Китай

dbr.bg-image

Китай, която страда едновременно от суша и наводнения, отдавна е привърженик на т. нар. “градове-гъби.”

Тази идея дава възможност на градовете да попиват и задържат излишната вода с проекти, фокусирани върху природата, в това число градини, зелени покриви, влажни зони и пропускливи тротоари, като всичко това позволява на водата едновременно да потъва в земята и да се отлива.

През 2015 г. правителството обяви пилотна схема с участието на 16 градове-гъби, което отчасти беше предизвикано от сериозните наводнения в Пекин през 2012 г., при които бяха убити близо 80 души и бяха нанесени сериозни поражения. След това бяха добави още много други проекти.

“Всички градове се опитват да се противопоставят на водата като на враг,” казва архитектът и университетски преподавател Концян Ю, основател на проектантската компания Turenscape и пионер в областта на градовете-гъби.

Целта на тези градове е да “предоставят на водата повече пространство,” казва той.

Yongxing River Park в Пекин е един от много проекти на Ю, свързани с градовете-гъби. Turenscape превръща някогашния бетонен дренажен канал в “река-гъба,” проектирана да контролира наводненията и да филтрира дъждовната вода.

Паркът, който е изпълнен с растения и дървета, предлага свързаност посредством мрежа от пътеки. Той също така разполага с детски площадки, както и със спортно игрище.

С увеличението на градовете-гъби в Китай, се появяват и някои въпроси относно тяхната способност да се справят с по-сериозни валежи и бури вследствие на климатичните промени.

През 2021 г. град Джънджоу в провинция Хънан, който е част от инициативата с градовете-гъби, преживя опустошителни валежи, при които загинаха близо 300 души.

За Ю обаче градовете-гъби предлагат необходима корекция на грешките, които са направени с разрастването на градовете, в това число увреждане и унищожаване на реки и влажни зони и прекаленото разчитане на бетона.

Превръщането на домове в лодки, Амстердам, Нидерландия

Около една трета от Нидерландия е под морското равнище, а страната опитва да работи с водата, като буквално строи върху нея.

Ротердам е дом на първата плаваща мандра в света, която беше отворена през 2019 г., както и на плаващи паркове, изградени от отпадъци и дори на плаваща офис сграда. През последните няколко години идеята за плаващи домове бавно набира скорост в страната.

В северния квартал на Амстердам Schoonschip, архитектурната компания Space&Matter е проектирала общност от 30 къщи върху водата. Строителството е завършено през 2021 г., а там сега живеят над 100 души.

“Идеята за плаващи домове е логична, когато човек живее в град, като Амстердам. Водата и сушата се преплитат,” казва Йероен Деленсен, един от тримата основатели на проектантската компания i29, която е проектирала една от плаващите къщи.

Построени с дървена конструкция и изолирани с чул и слама, домовете са оборудвани с термопомпи и слънчеви панели. Градините на покривите имат за цел да им позволяват да се охлаждат през лятото и да абсорбира дъждовна вода.

Гъвкав кей свърза къщите една с друга и със сушата. Те са проектирани, така че да се повдигат и снишават с приливите и отливите на водата.

“Schoonschip има за цел да послужи като прототип за справяне с крайбрежни и делта региони под натиск. Вместо да се противопоставяме на повишаващото се морско равнище, би трябвало да се приспособяваме и да приемаме водата като градско условие,” казва Том Колнар, мениджър комуникации в Space&Matter.

Общността е изградена, за да устои на променящите се водни нива в следващите няколко десетилетия, но ще има нужда от допълнителна инфраструктурна подкрепа, за да устои на много по-високите морски нива, които се очакват след това, казва Колнар.

Моделиране на град върху мозъчен корал, Малдивите

Малко страни в света са изложени на по-голям риск от климатичната криза от Малдивите. По-голяма част от архипелага от над 1 000 острова в Индийския океан е разположена на по-малко от 1 метър над морското равнище.

Заплахата от наводнения, в комбинация с необходимостта от построяването на още жилища, е в основата на правителствен проект, в партньорство със строителната компания Dutch Docklands, за построяването на нов плаващ град.

Това е нещо като “технологичен град, но с външния вид и усещането за старо рибарско селце на Малдивите,” казва пред CNN Коен Олтхуис, основател на Waterstudio - компанията, която проектира града.

Разположен върху лагуна на около 10 минути с лодка от столицата Мале, градът ще се състои от поредица от плаващи постройки, които се изграждат на място и се изтеглят във водата.

Те ще бъдат прикрепени към морското дъно с телескопични подпори, което ще позволи на града да се вдига и да се снишава с вълните и да се справя с повишаващите се морски нива.

Олтхуис твърди, че е направена сериозна оценка на въздействието върху околната среда. Проектът е базиран на мозъчния корал и способността му да намира “баланс между пространството и отвореността,” обяснява той, допълвайки, че отгоре градът ще изглежда като такъв корал.

Целта е гъстонаселен град, който осигурява достатъчно пространство за хората, докато в същото време гарантира, че до морското дъно под него достига достатъчно светлина. Под града ще бъдат прикрепени изкуствени коралови рифове с цел създаването на коралови екосистеми.

Строителството започва в края на тази година и се очаква проектът да бъде завършен до началото на 2028 г.

Плаващите градове са критикувани за това, че предлагат жилищни решения, които ще бъдат прекалено скъпи, но, според Олтхуис, достъпните цени са били изискване от страна на правителството на Малдивите.

Целта е 90% от жителите да бъдат местни, а къщите да бъдат на същите цени, както сходни имоти в Мале.

Изграждането на огромен „климатичен парк“, Копенхаген, Дания

През 2011 г. Копенхаген претърпя много внезапна и разрушителна буря, при която за няколко часа се изсипаха валежи колкото за няколко месеца, което остави части от града под метър вода. Пораженията бяха сериозни и бяха оценени на около 1 млрд. долара.

Бедствието ускори реализацията на климатичните планове на града. Един от неговите отговори беше Enghaveparken – огромен “климатичен парк.”

Паркът, който датира от 1928 г., е проектиран от архитектурната компания Tredje Natur. “Получи се нещо като параграф 22,” казва пред CNN Флеминг Рафн, един от основателите на Tredje Natur.

Трябваше да се намери начин да се опази наследството на парка и в същото време той да бъде подготвен за бъдеще с по-екстремни климатични събития. Паркът с обновен дизайн, който се намира в подножието на хълм, е базиран на идеята за камери с вода.

Нивото на бетонно игрище за хокей е свалено с 3 метра и то ще бъде началната точка за задържането на водата. След като игрището се напълни, водата може да прелее към вкопана градина за рози и накрая към езерото.

Паркът също така разполага с подземни басейни, които събират дъждовна вода от квартала. Стена около парка държи водата в очертанията му, а тя е построена, така че историческите дървета около него да останат по местата си, казва Рафн.

При екстремни климатични събития, които се случват веднъж на 100 години, целият парк от 35 000 кв. м може да бъде напълнен от край до край с вода, където тя може да бъде задържана, докато наводненията отслабнат достатъчно, за да може да бъде изпусната в канализацията.

Паркът може да се справи с около 22.7 млн. литра вода.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !