Изследователите са открили доказателства, че членовете на мистериозен архаичен човешки вид са погребвали своите мъртви и са дълбаели символи по стените на пещерите много преди най-ранните доказателства за погребения от съвременни хора.

Размерът на мозъците на изчезналия вид, известен като Homo naledi, бил около една трета от този на съвременния човешки мозък.

Разкритията могат да променят разбирането за човешката еволюция, тъй като досега подобно поведение е свързвани само с Homo sapiens и неандерталците с по-голям мозък. Констатациите са подробно описани в три проучвания, съобщава CNN.

Вкаменелости от Homo naledi са открити за първи път в пещерната система Rising Star в Южна Африка по време на разкопки през 2013 г.

Тя е част от Люлката на човечеството в Южна Африка - обект от световното наследство на ЮНЕСКО, обхващащ район, в който учените са открили вкаменелости от множество древни човешки видове, които помагат да се разкрие историята на човешката еволюция.

Палеоантропологът и изследовател на National Geographic д-р Лий Бергер и неговият екип продължават работата си в обширните, опасни пещери.

Те откриват останките на възрастни и деца от Homo naledi, положени в зародишна поза в пещерни вдлъбнатини и покрити с пръст. Погребенията са по-стари с поне 100 000 години от всички известни погребения на Homo sapiens.

По време на идентифицирането на пещерните погребения учените откриват и редица символи по стените, за които се смята, че са на възраст между 241 000 и 335 000 години, но са нужни още тестове за по-точно датиране.

Символите включват дълбоко издълбани кръстосани щрихи и други геометрични фигури. Подобни, открити в други пещери, са издълбани от ранния Homo sapiens преди 80 000 години и неандерталците преди 60 000 години, като се смята, че са използвани като начин за записване и споделяне на информация.

„Тези скорошни открития предполагат умишлени погребения, използване на символи и смислени дейности от страна на Homo naledi. Изглежда неизбежно заключението, че комбинацията им показва, че този вид древни човешки роднини с малък мозък е изпълнявал сложни практики, свързани със смъртта“, казва Бергер, водещ автор на две от проучванията и съавтор на третото.

„Това би означавало, че хората не само не са уникални в развитието на символични практики, но може дори да не са измислили подобно поведение,“ допълва той.

Пълзене през пещери

Изследването на подобната на лабиринт пещерна система Rising Star и нейните камери не е за хора със слаби сърца.

Екипът е картографирал над 4 км от пещерите досега, които имат вертикална дълбочина от 100 метра и се простират на повече от 200 метра дължина, казва водещият геолог на изследването д-р Тебого Махубела, старши преподавател по геология в университета в Йоханесбург.

Пещерната система включва смъртоносни стръмни падове и малки проходи, като Superman's Crawl - тунел с размери 40 метра дължина и 25 сантиметра широчина, изискващ изследователите да пълзят в него по корем, според д-р Кенейлое Молопиене - водещия екскаватор на експедицията.

Бергер посочва, че е трябвало да отслабне с 25 килограма, за да влезе в несигурните камери на пещерната система през 2022 г.

„Това беше най-ужасното и прекрасно преживяване в живота ми“, допълва той. „Почти умрях, излизайки изпод земята, но си заслужаваше заради тези открития“, допълва той.

Homo naledi споделя някои прилики с хората – те ходят изправени и държат предмети с ръка, но членовете на вида имат по-малки глави, по-нисък ръст и са по-слаби.

Раменете им - за по-добро катерене - и зъбите споделят прилики с по-ранните хоминини, като Australopithecus, смята д-р Джон Хоукс, професор по антропология и палеоантропология в Университета на Уисконсин-Медисън.

Изследователите откриват много вкаменелости на Homo naledi в пещерите, включително останки на много малки бебета и възрастни хора, казва Хоукс. Когато екипът навлиза по-навътре в пещерната система, става ясно, че Homo naledi са много добре запознати и използват широки части от нея.

Когато Бергер и неговият екип обявяват откриването на Homo naledi през 2015 г., те предполагат, че е възможно видът умишлено да е погребвал мъртвите си. Но идеята за хоминин с малък мозък, който прави това, се смята за много противоречива хипотеза.

През 2018 г. екипът започва да намира доказателства, които подкрепят идеята, че Homo naledi умишлено са погребвали мъртвите си. Учените откриват овали, вкопани в повърхностите на пещерата, наподобяващи дупки, и останки от тела, поставени вътре в свити позиции.

Други гробове са изкопани хоризонтално в склоновете, като телата са поставени в тях, което показва, че останките не са се озовали там по други неумишлени начини, според Бергер.

„Това не е тяло, което е умряло в падина или дупка. Това е цяло тяло, покрито с мръсотия и след това разложило се в самия гроб, отчасти демонстрирайки, че по това време е погребано умишлено, а не при случаен инцидент“, допълва Бергер.

И тогава екипът открива важен артефакт и символи по стената.

Символи по стените

В един от гробовете има скала с форма на инструмент, заровена до ръката на възрастен Homo naledi. В рамките на прохода над погребенията, в нещо като преддверие, пък е открита стена, покрита със скални гравюри.

Дълбоко издълбаните геометрични форми се появяват върху доломитни скали - наполовина твърди спрямо диамант, което означава, че би отнело изключително много време и усилия да се дълбае в тях.

Екипът вярва, че Homo naledi, а не Homo sapiens, са отговорни за символите, тъй като няма доказателства, че хората някога са влизали в пещерите. Те са използвали огън, а доказателства, сред които сажди, въглени и изгорени кости, показват, че те активно са правели клади, според Бергер.

Както погребенията, така и символите предполагат, че Homo naledi е бил способен да се ангажира със смислено поведение, казва Агустин Фуентес, изследовател на National Geographic, биокултурен специалист и водещ автор на третото изследване.

Значението на символите е неясно и изследователите не могат да кажат дали са използвани като вид език или комуникация в рамките на вида.

„Това, което можем да кажем, е, че това са умишлено направени геометрични дизайни, които имат значение за naledi“, според Фуентес. „Това означава, че са положили много време и усилия и са рискували живота си, за да издълбаят тези неща на местата, на които са погребвали телата.“

Констатациите за naledi предполагат, че по-големите мозъци не могат да бъдат единствената връзка със сложното поведение, което изследователите преди приписват само на хората, казва Фуентес.

„Homo naledi, в допълнение към Homo sapiens, неандерталците и други, са имали поведение, което само преди няколко десетилетия ние смятахме уникално за хората“, казва той.

„Това означава, че трябва да преосмислим периода, в който се е използвал огън, създавали са се символи и са се погребвали мъртвите в историята на хоминините.“

Крис Стрингър, изследовател на човешкия произход в Лондонския природонаучен музей, казва, че въпреки предишния му скептицизъм към твърденията за сложността на поведението на Homo naledi и неговия мозък с размер на маймуна, „значителните доказателства, представени от Бергер и колегите му за възможни погребения и издълбани символи не могат лесно да бъдат отхвърлени“.

„Със сигурност бих искал да видя опити за датиране на доказателствата, но ако тези твърдения се окажат добре обосновани, те ще имат дълбоки последици за човешката еволюция“, казва Стрингър.

Констатациите повдигат много въпроси, включително дали сложното поведение вече е било характерно за древен общ прародител, живял много по-рано от Homo naledi и хората, както и защо имаме толкова големи мозъци, „ако поведенческата ни сложност може да бъде постигната с мозък с наполовина по-малък размер, казва Стрингър.

Следващи стъпки

Работата на Бергер и колегите му по откриването на Homo naledi и как тя потенциално променя родословното дърво на човека ще бъде излъчена в Unknown: Cave of Bones на Netflix на 17 юли.

Тя ще бъде представена и в книга на Бергер и Хоукс, наречена Cave of Bones: A True Story of Discovery, Adventure, and Human Origins, излизаща на 8 август.

Изследователският екип продължава работата си, за да разбере по-добре Homo naledi, включително колко стар е видът, дали е съществувал в по-близки времена до хората, отколкото се смяташе досега, както и дали има запазена ДНК в костите, открити в пещерната система.