Първата национална лотария във Великобритания е организирана през 1566 г.

Основната причина - кралството на Елизабет I спешно се нуждае от пари за модернизация на своя флот, за експедиции отвъд Атлантическия океан и за закърпване на бреговата си отбрана срещу испанците и французите.  

Днес купувачите на фишове от тотото се борят за джакпоти от по няколко милиона лева, но за англичаните от средата на 16-и век предложената награда е доста по-разнообразна, макар и скромна - известна сума пари, гоблени, златни съдове и дори освобождаване от евентуален арест, пише електронното издание The History Press. 

На всички участници е гарантирана награда, но билетите струват по десет шилинга и като цяло са недостъпни за обикновените граждани.

Джакпотът възлиза на колосалните за онова време 5000 паунда (850 000 британски паунда в днешни пари, или почти 1 милион евро), които щели да бъдат изплатени отчасти в брой, а останалото - в златни и сребърни съдове и „добри ленени платове“. 

Скъпоценните стоки са отпечатани на големи рекламни плакати, разлепени из цялата страна.

Как започва всичко?

Провеждането на национална лотария е нещо ново в Англия, така че Елизабет трябва да потърси вдъхновение в чужбина. Подобни тегления на печалби са провеждани още по времето на древната китайска династия Хан през 3-и век преди Новата ера.

В Европа нидерландските търговци провеждали подобни тегления на печалби през 15-и век, като основната им цел била да продадат излишните си стоки.

Елизабет I пише специална инструкция за лотарията в писмо до народния представител сър Джон Спенсър, като му нарежда да изготви книги с билети, които да бъдат изпратени до големите градове в цялата страна.

Предвидени са 400 000 лота, а наградите трябва да бъдат поверени на „доверени лица“, докато победителите не си ги потърсят.

Събраните пари от продажбата на лотарийните билети отива в полза на държавата. В писмото се посочва, че от всяка лира, получена от продажбите, може да се платят по шест пенса на продавачите, а като стимул за самия Джон Спенсър - на всеки 500 паунда, които той изпрати в Лондон за лотарията, може да задържи по 50 шилинга (около 2.5 паунда).

Елизабет I, която през 1566 г. вече е на трона в продължение на осем години, се изправя срещу една преобладаващо католическа Европа, решена да унищожи новосформираната протестантска църква във Великобритания. 

Знак за нарастващата заплаха от страна на католическите сили идва през 1570 г., когато папа Пий V издава була, с която обявява Елизабет за еретик и отлъчва всеки, който се подчинява на нейните заповеди. Тази опасна атмосфера изисква незабавно обновяване на крайбрежната защита на Англия. 

Има обаче и друга, още по-наложителна причина Елизабет да се чувства застрашена. Нейната братовчедка Мери - кралицата на Шотландия, е католичка със силни претенции към английския трон.

Принудена да абдикира от шотландския престол, Мери е хвърлена в затвора, но дори оттам тя продължава да вдъхновява заговори в средите на външните и вътрешни врагове на Елизабет.

Статутът на Англия като процъфтяваща имперска сила също коства много средства на хазната. Отварянето на нови търговски пътища изисква нови скъпи кораби.

Всички тези фактори карат държавния секретар на Елизабет - сър Уилям Сесил, да се оплаква, че липсата на пари е „основната болест в този двор“. Повишаването на данъците би предизвикало гнева на парламента, така че лотарията изглежда като идеалното решение.

Инициативата обаче не успява да спечели бързи пари, тъй като минават цели три години, преди да бъде обявена и тегленето да се проведе през 1569 г.

Как се определят победителите в първата британска лотария?

Треперещи от зимния студ, притежателите на билети се събират край катедралата Сейнт Пол в Лондон, придружени от тълпа зяпачи, желаещи да видят предлаганите скъпоценни награди.

За да забавляват публиката, на притежателите на билети е позволено да скрият реалната си самоличност, като вместо нея записват шеговити забележки върху билетите си.

Тези послания, според History Press, включват различни шеговити фрази, както и подигравки с католицизма и папата.  

Наивните престъпници, донесли билетите си заради обещанието за седем дни свобода от арест за всички, освен за най-тежките престъпления, също са разочаровани. Лондонски длъжник цитира помилването си като извинение да не бъде изпратен в затвора, но органите на реда веднага се "пошегували с него" и го прибират без повече обяснения. 

И въпреки забавленията по време самото теглене, във финансово отношение лотарията се оказва пълен провал - с по-малко от 10% продадени билети от напечатаните общо 400 000. По тази причина наградният фонд също е намален с подобна пропорция.  

През лятото на 1568 г. сър Уилям Сесил прави опит да популяризира кампанията, като назначава специални пратеници в по-големите градове, които да убедят местните жители и власти да се включат в лотарията.

Къде доброволно, къде със силови методи на "убеждаване", кралските пратеници постигат известен успех, но той съвсем не е достатъчен, за да оправдае всички усилия около организацията на лотарията. 

След този случай Елизабет никога повече не провежда национална лотария, но по-късно - през 18-и и 19-и век, има няколко подобни тегления.

Що се отнася до възстановяването на пристанищата, Елизабет тегли едногодишен заем от лондонските търговци, а бъдещите ремонти, включително модернизацията на пристанището в Дувър, разчитат на други финансови схеми, като въвеждането на такса от два шилинга и шест пенса за всички нови лицензирани таверни в страната.

Модерната британска национална лотария е създадена от консервативния министър-председател сър Джон Мейджър и първото теглене се провежда през 1994 година.