Банките закриват банкомати, като само за последната година у нас са премахнати 273 АТМ устройства. 

Банкоматите у нас намаляват за последните пет години, показват данните на БНБ, цитирани от darik.bg.

През 2018 г. у нас е имало 5604 АТМ устройства, докато в края на миналата година те са намалели до 4977 броя в цялата страна, или 627 устройства по-малко. Повече такива устройства са премахнати в малките населени места, където поддръжката им не е рентабилна.

Кой стаж се зачита при пенсиониране

В същото време, българите все повече разчитат на картови плащания, като за пет години издадените дебитни карти са се увеличили от 6.189 млн. през 2018 г. до 6.491 млн. в края на миналата година, като броят им расте през всичките години от периода.

Доста по-слабо у нас се ползват кредитните карти, а причините са по-високите лихви и такси по тях. От 1.24 млн. кредитни карти през 2018 г. през миналата вече се използват 1.327 млн. броя.

Издадени са и 660 хил. карти, които имат функция електронни пари, като всички те са за достъп до електронни пари и съхраняване по сметки на такава валута.

Мамят ли със заплатите в обявите за работа

За по-активното използване на плащанията с карти показва и ръстът на ПОС устройствата, които за пет години са нараснали от 95 408 броя до близо 124 100.

ПОС устройството служи за извършване на безналични плащания на стоки и услуги при търговци, както и за получаване на пари в брой, ако устройството е в банка.

Седемдневен лимит на ПОС е максималната сума, до която оправомощеният държател може да извършва теглене или плащане на ПОС за седемдневен период от време.

Чрез виртуалното ПОС устройство пък се извършват плащания на стоки и услуги през интернет, чрез АТМ устройства или цифрови телефони при използване на банкова карта в режим онлайн.

Добавки спасяват най-бедните пенсионери

Потребителите обаче са закрили част от платежните си сметки за пет години, като в началото на периода е имало 13 434.9 хил. такива сметки, а в края – 12 450.8 хил.

Причината са както покачващите се такси за поддържане на такива сметки, така и фактът, че хората са принудени да изтеглят по-дребните си спестявания, за да покриват битовите си нужди.

По платежна сметка за основни операции можете да внасяте и теглите пари в брой, получавате и нареждате безналични преводи на суми, получавате доходите си, наредите автоматичен трансфер, да ползвате банкова карта, както и да плащате задължения за данъци, такси, електроенергия, телефон, отопление, вода, интернет услуги и други.

От разкритите платежни сметки 871 483 са за електронни пари.

През миналата година у нас са наредени 325.556 млн. плащания с дебитни карти, като сумата е за над 20 711.088 млн. лева. С кредитни карти са направени близо 50.00 млн. броя плащания за сумата от 4159.910 млн. лева.

Кредитните преводи са над 370.000 млн. броя, но пък сумата от тях е значителна – 1126707.953 млн. лева.

Заплатите тръгнаха надолу, само в 4 области средната е над 1700 лева

За последните пет години картовите плащания вътре в страната са се увеличили повече от два пъти – от 123.1 млн. броя през 2018 г. до 301.6 млн. броя в края на миналата година. Близо три пъти пък са нараснали сумите по тях – от 6.7 млрд. лева до 17.5 млрд. лева.

Двоен ръст има и на плащането с карта зад граница – от 37.8 млн. плащания през 2018 г. до 73.9 млн. броя през миналата, а сумите по тях достигат 7.4 млрд. лева или над два пъти повече спрямо пет години по-рано.

Близо 306 млн. плащания са направени през ПОС терминал, а около 70 млн. броя дистанционно през интернет, отчита още БНБ.

Въпреки опитите на банките все повече хора у нас да ползват електронни преводи, се оказва, че се увеличават както те, така и тези, които са инициирани на хартиен носител.

Намаление на плащанията на хартиен носител е имало през 2019 и 2020 г., когато в страната ни имаше пандемия от коронавирус, след преминаването й обаче ръстът отново се възстановява.

Таксите

Последните данни на БНБ показаха, че за миналата година има сериозен ръст на таксите, които ни взимат банките. Средната такса за откриване на сметка в офис на банката стига 3.18 лева в края на 2022 г., докато в началото на годината е била 2.52 лева, или с 50 стотинки по-евтино.

По-скъпо излиза и ако към сметката има издадена карта, сега банките взимат средно по 2.15 лева, докато преди година таксата е била 1.57 лева. С 40 стотинки повече плащаме на месец за обслужване на разплащателна сметка – средно по 3.73 лева. Преди година таксата е била 3.37 лева.

Българи с имоти в Дубай и Гърция признаха за стотици хиляди левове данъци

Повече ни таксуват и за внасяне на пари на каса. В началото на 2022 г. за суми до 3111 лева таксата е била следно 0.87 лева, към 31 декември средната такса е 1.20 лева за суми до 3064 лева. Други банки пък взимат 0.23% от внасяната сума, но не по-малко от 2.50 лева.

По-голямо е увеличението при тези за теглене на пари на каса, като за суми до 1000 лева тя е средно 3.55 лева, или 0.58%, но минимум 6.50 лева. Преди година таксата е била 3.69 лева за суми до 1000 лева, или 0.48% от сумата, но не по-малко от 4.38 лева.

Банките отново вдигат таксите за теглене на пари

Ако теглите с дебитна карта на същата банка, таксата е станала минимум 30 стотинки, или 0.13% от сумата, а преди е била средно 26 стотинки. От чужд банкомат плащаме минимум 1.39 лева, или 0.18% от сумата, а не 1.14 лева, както преди.

През тази година обаче увеличението на таксите продължи, като най-много поскъпнаха услуги като откриване на сметка, теглене и внасяне на пари на каса.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !