По света има много отпадъци. През 2020 г. са генерирани приблизително 2.24 млрд. тона, според данни на Световната банка.

От финансовата институция казват, че тези количества вероятно ще нараснат със 73%, до 3.88 млрд. тона до 2050 г.

Пластмасата е особено проблематична. От началото на производството на материала в големи мащаби през 50-те години на миналия век до 2015 г. са генерирани над 8.3 млрд. тона пластмасови отпадъци, според проучване на университета на Джорджия и Калифорния.

Микела Дръкман е човек, който не смята тази статистика за изненадваща.

Като основател на британския стартъп Greyparrot, който създава система с изкуствен интелект (AI) за анализиране на съоръженията за обработка и рециклиране на отпадъци, тя е прекарала много време в следене на това, което хората изхвърлят.

"В рамките на един ден в едно такова съоръжение идват буквално планини от отпадъци, а това, което е много шокиращо и изненадващо, е, че никога не спират," казва тя. "За отпадъците няма почивни дни, те просто продължават да идват."

От Greyparrot монтират камери на конвейерните ленти в около 50 обекта за обработка и рециклиране на отпадъци в Европа, използвайки софтуер с AI, за да анализират в реално време какво преминава през тях.

AI технологиите се развиват стремглаво в последната година, а способностите за обработка на изображения вече са много усъвършенствани. Дръкман обаче казва, че въпреки това е било трудно да бъде обучена система, така че да разпознава отпадъците.

"След като бъде изхвърлен в кошчето, продукт, като бутилка от Coca-Cola, се мачка и цапа и това усложнява значително проблема от гледна точка на AI."

Системите на Greyparrot сега проследяват 32 млрд. отпадъци годишно, а компанията е изготвила огромна дигитална карта на боклука.

Тази информация може да бъде използвана от компаниите за обработка на отпадъци с цел подобряване на оперативната ефективност, но може да бъде споделяна и по-широко.

"Това позволява на регулаторните органи да разбират много по-добре какво се случва с материалите, кои материали са проблематични и също така влияе върху дизайна на опаковките," казва Дръкман.

"Говорим за климатичните промени и управлението на отпадъци като за отделни неща, но те са взаимосвързани, защото повечето от причините, поради които използваме ресурси, са заради това, че не ги възстановяваме.

Ако имаше по-строги правила, които променят начина, по който потребяваме и по който проектираме опаковките, това щеше да има много голям ефект върху веригата на стойността и начина, по който използваме ресурсите."

Тя се надява, че големи марки и други производители ще започнат да използват данни на компании, като GreyParrot, и в крайна сметка, ще проектират повече продукти за многократна употреба.

Трой Суоуп ръководи компания, чиято цел е да произвежда по-добри опаковки. Footprint е работила със супермаркети и с Gillette за преобразуването на поставките ѝ за самобръсначки от пластмасови в такива от растителни влакна.

В блогпост на сайта на Footprint Суоуп казва, че потребителите са подведени от "мита за рециклирането".

Той дава като пример пластмасова кутия за салата, която се предполага, че е "готова за рециклиране" и пита какво означава, всъщност, това.

"Все по-малко вероятно от когато и да било е тези продукти за еднократна употреба да попаднат на друго място, освен на сметището," пише Суоуп. "Единственият начин за излизане от кризата с пластмасата е на първо място да спрем да разчитаме на нея."

Т. нар. greenwashing (практики, които само привидно намаляват екологичното въздействие на дадена компания) е голям проблем, казва Дръкман.

"Свидетели сме на много твърдения за еко или зелени опаковки, но понякога те не се базират на реални факти и това може да бъде много объркващо за потребителя."

За да помогне на търговците на дребно да разбират, че използваните пластмасови бутилки, всъщност, се рециклират и в какви количества, британската компания Polytag ги маркира с ултравиолетов етикет, който е невидим за човешкото око.

Когато бутилките пристигнат в съответните депа за рециклиране, етикетите се четат от машина на Polytag. Броят на бутилките след това се качва в приложения в облака в реално време, до което клиентите на Polytag имат достъп.

"Те могат да виждат точно колко бутилки са рециклирани – нещо, до което марките никога не са имали достъп преди това," казва Роза Нокс-Брадли, мениджър Проекти в Polytag.

Намирането на щадящ планетата начин за отърваване от боклука остава трудно начинание, тъй като изглежда, че всяка година се появява нова тенденция, която „слага прът в колелото на прогреса“.

Най-новата е пристрастяването към електронните цигари, които създават изцяло нова планина от електронни отпадъци, които трудно се рециклират. Електронните цигари се състоят от много компоненти - пластмаса, метали, литиева батерия, а някои дори имат LED светлини или микропроцесори.

Проучване на организацията Material Focus от миналата година показва, че около 1.3 милиона такива електронни цигари се изхвърлят седмично само във Великобритания.

Това означава, че на сметищата попадат около 10 тона литий всяка година, достатъчни за захранването на 1 200 автомобилни акумулатора. Електронните цигари са добър пример за това как трябва да променим мисленето си, казва Дръкман.

"Няма никаква икономическа логика и въобще никаква логика. Вместо да питаме как ги рециклираме, да попитаме защо на пазара има електронни цигари за еднократна употреба на първо място?"

Ролята на индустрията и политиците за това продуктите да бъдат по-лесни за рециклирани или за повторна употреба е голяма, но това важи и за потребителите, допълва тя. А най-голямата промяна, която те могат да направят, е да "потребяват по-малко".

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !