Населението на света се е увеличило осем пъти от 1800 г. насам, а стандартът на живот никога не е бил по-висок от днешния.

Въпреки увеличаването на потреблението, светът не е изчерпал запасите си от нито един метал или минерал. Всъщност, ресурсите, като цяло, са поевтинели през последните два века, ако цената се изчислява като процент от доходите. 

А дори в най-големия космически мащаб ресурсите може би са неограничени, пишат в свой анализ за The Wall Street Journal икономистите Мариан Тъпи и Дейвид Дойч. 

Как нарастващото население може да увеличи изобилието на ресурси? 

Някои от начините са добре известни и един от тях е увеличеното предлагане. Когато цената на даден ресурс се увеличава, хората имат стимул да намерят нови източници за него. Геолозите са изследвали само част от земната кора, а океанското дъно остава в голяма степен непознато.

Тъй като технологиите за проучване и добив се подобряват, геолозите и инженерите ще копаят по-дълбоко, по-бързо, по-евтино и по-чисто, за да достигнат минерали, които до този момент са били недокоснати.

Повишаването на ефективността също допринася за изобилието на ресурси. В края на 50-те години една алуминиева кутия за бира или безалкохолно, например, е тежала почти 100 грама, докато днес е около 20. Тази по-малка маса представлява значителна икономия на енергия и суровини. 

Пазарните стимули мотивират хората да търсят възможности или нови знания за намаляване на разходите на ресурси за производство на по-евтини продукти. Технологичното подобрение води до непрекъснат процес, чрез който можем да произвеждаме повече от по-малко.

Иновациите създават възможности за заместване

Векове наред спермацетът, или т. нар. "китова мас" (восъчно вещество, намиращо се в главите на кашалотите), се използвал за направата на свещи, които осигурявали светлина в домовете на хората. Много преди изчезването на китовете човечеството преминава към електричество. 

Днес много хора се притесняват дали на планетата има достатъчно литий, с който да бъдат захранени всички електрически превозни средства, които се появяват по пътищата.

Натриево-йонните батерии с бързо зареждане обаче вече са на хоризонта, а на повърхността на Земята или близо до нея има много повече натрий, отколкото литий.

Живеем в епоха на дематериализация. Неотдавна всяка хотелска стая в САЩ беше оборудвана с дебел син меден кабел за свързване на лаптопите на гостите с интернет. Днес те използват Wi-Fi и не са им необходими кабели. 

По същия начин смартфоните сведоха до минимум, а в някои случаи изцяло елиминираха, необходимостта от използване на хартиени календари, карти, речници и енциклопедии, радиоапарати, фотоапарати, телефони, стереоуредби, будилници и други устройства. 

С колко ресурси разполага Земята?

Малко хора се замислят, че с изключение на нищожното количество алуминий и титан, които сме изстреляли в открития космос, всички използвани материални ресурси са все още тук, на Земята.

Огромни количества стомана и мед са вложени в изграждането на небостъргачи и захранващи кабели, но всички тези метали могат да бъдат възстановени и рециклирани.

По време на Втората световна война 14 000 тона сребро в хранилището за кюлчета Уест Пойнт на Министерството на финансите на САЩ са превърнати в сребърна тел за електромагнити като част от проекта Манхатън. След това цялото количество е възстановено. 

Здравият разум предполага, че тъй като никой физически ресурс не е безкраен, запасите все някога ще приключат.

Като се има предвид непрекъснато нарастващото потребление, човешката цивилизация ще достигне ниво, при което всички полезни атоми са физически включени в обекти, които правят живота по-приятен и по-лесен.

Няма ли в този момент икономическият растеж да достигне плато или да се обърне напълно? И може ли?

Но, всъщност, аргументът, че не можете да имате неограничен растеж на планета с краен брой атоми, няма отношение към никакъв реален проблем с ресурсите.

Той се позовава единствено на хипотетичното бъдеще, в което ще копаем до самото ядро на Земята за редки елементи и ще източваме нейните океани, за да поддържаме милиарди жадни хора. 

Тази хипотеза обаче е толкова далеч в бъдещето, че няма отношение към настоящите политики или планиране. Днес "слабото място" не са физическите ресурси, а знанието как да ги използваме в наша полза, смятат Мариан Тъпи и Дейвид Дойч. 

В продължение на хилядолетия и учените, и шарлатаните са мечтаели за т. нар. "трансмутация" - превръщането на един елемент в друг. През 1919 г. физикът Ърнест Ръдърфорд постига първата изкуствена трансмутация чрез трансформация на азот в кислород.

Днес трансмутацията е навсякъде около нас. Детекторите за дим съдържат америций - изкуствен елемент, произведен чрез трансмутация.

Ядрените физици дори успяват да постигнат това, което в легендите се твърди за т. нар. "философски камък", който е мечтата на алхимиците - превръщането на оловото в злато. Процесът обаче изисква твърде много енергия, за да бъде икономически жизнеспособен.

Цената на енергията със сигурност ще пада

Слънцето, всъщност, е реактор за ядрен синтез, превръщащ всяка секунда милиони тонове маса в енергия. Някой ден ще можем да улавяме толкова голяма част от тази енергия, колкото пожелаем, чрез суперефективни слънчеви панели.

Трудността няма да бъде събирането на тази енергия, а премахването на отпадъчната топлина чрез излъчването ѝ в космоса. Може да ни се стори по-удобно да направим наши собствени термоядрени реактори. 

Всички елементи, открити на Земята, различни от водород и хелий, са създадени чрез трансмутация в различни видове звезди. В далечното бъдеще бихме могли да използваме изкуствен синтез не само за енергия, но и за изкуствена трансмутация, за да направим каквито елементи пожелаем.

Всичко, от което се нуждаем, е изобилие от енергия и водород, който се съдържа във водата, покриваща по-голямата част от повърхността на Земята.

Много преди хората да извлекат всички полезни атоми в земната кора и океаните, ще разполагат с технологичната експертиза, за да получат много повече ресурси и енергия от астероиди и дори от други планети. 

В това бъдеще единствената пречка ще бъде скоростта, с която могат да се създават нови знания. Защото знанието е основният ресурс и няма ограничения за неговото създаване.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !