Ниагарският водопад - чудото посещавано от всички. От Мерилин Монро до Марк Твен, Ниагарският водопад е магнит, който привлича пътешественици от цял ​​свят от поне два века.

Но до тази година огромен тунел, намиращ се дълбоко под каскадата, беше забранен за посетители, пише CNN.

Ниагарският водопад грейна в бяло, зелено и червено по повод 3 март

Скалите под гигантския троен водопад, който пресича границата между американския щат Ню Йорк и канадската провинция Онтарио, са издълбани с кухини, за да овладеят мощните природни сили, които са отгоре, посочва darik.bg.

И сега 670-метров тунел, построен преди повече от век от канадската страна, беше отворен, за да разкрие страхотния мащаб на тези инженерни чудеса.

От юли 2022 г. е част от обиколките на изведената от експлоатация електростанция “Niagara Parks”, която започна година по-рано. Изследването му предлага завладяващ поглед към пионерската работа, която помогнала за пренасянето на това кътче на Северна Америка в модерната епоха

Електрическата централа, която работила от 1905 г. до 2006 г., отклонявала водата от могъщата река Ниагара, за да задвижи гигантски генератори, които електрифицирали регионалната индустрия и допринесли за това Бъфало, град и близко пристанище на Големите езера, да стане известен като “града на светлината”.

Регионът около водопада, според екскурзоводката на станцията Елена Зорич, някога е бил център на дейност за бизнесмени, които са искали да спечелят пари от използването на хидроенергия.

Водноелектрическата централа Адамс е първата, която отваря врати, работейки от страната на САЩ от 1895 до 1961 г. От канадска страна “Ontario Power Company” работи от 1905 до 1999 г., а електроцентралата в Торонто - от 1906 до 1974 г.

Ремонтираха моста към пещера Футула

Днес станцията “Niagara Parks” е единствената напълно непокътната водноелектрическа централа в света от своята епоха. Първоначално управлявана от канадската “Niagara Power Company”, тя използва генератори на Westinghouse за създаване на променливи токове, патентовани от изобретателя Никола Тесла - авангардна технология за онова време.

Централата, както екскурзоводката Зорич обяснява на посетителите, е построена във време, когато естетиката имала значение. Неговият варовиков екстериор и сините керемиди са, казва тя, опит на нюйоркския архитект Алгернън С. Бел да накара структурата да се слее с водопада.

Преди да стигнат до тунела на посетителите на електроцентралата се показва умален модел на огромните инженерни работи, които са се случвали по време на превръщането на бушуващата вода в електричество.

Зорич показва къде е влизала водата, къде се стичала по шахта, за да задвижи турбините и след това къде преминавала през тунел до точката на изтичане в основата на водопада Подковата (Horseshoе), най-голямата от трите каскади на Ниагара.

Рецепти, самолетоносач, мост. Какво още е кръстено на кралица Елизабет II?

Марчело Груосо, старши директор по инженерство и операции в Комисията по парковете на Ниагара, участва в проекта, откакто бил замислен за първи път през 2017 г.

“Заводът започнал с два генератора и до 1924 г. били инсталирани всичките 11, които виждате тук днес”, казва той, минавайки през сградата с високи тавани, за да посочи линия от сини, цилиндрични генератори, които изпълват пространството.

“До всеки генератор има регулатор, който регулира водния поток към турбината. Въздушна спирачка в регулатора помагала да се управлява потокът. Нуждаели са се от 250 оборота в минута, за да им дадат 25 херца.”

Стъклен асансьор отвежда посетителите 55 метра надолу покрай шестте нива на инфраструктурата, необходима за процеса на генериране на хидроенергия. В дъното е тунелът, откъдето излизала водата.

Тунелът, който е висок почти осем метра и широк шест метра, също е историческа, единствена по рода си атракция и е включен в цената на входа на електроцентралата.

“Бяха нужни хиляди работници в продължение на четири години, за да изкопаят шистите под основното помещение за производство, използвайки фенери, динамит, кирки и лопати”, казва Груосо.

100 вагона, 2990 тона, 2 км: Швейцария създаде най-дългия пътнически влак в света (видео)

“По пътя си надолу водата завъртяла лопатките на турбината”, казва Груосо. “Те били свързани към 41-метров вал, който се връщал обратно до основния етаж и завъртал ротора в алтернатора, генерирайки променливотоковото захранване”.

Вървейки по сводестия проход на тунела, той показва тебеширено бели следи, които достигат почти до върха на тухлените стени.

“Можете да видите колко високо е отивала водата”, казва той. “Тунелът задържал 71 000 галона вода, която се движела с девет метра в секунда”.

Построен като крепост, леко извитият тунел се състои от четири слоя тухли и 18 инча бетон и е заобиколен от шисти. 

“Удивително е какво са направили без електричество”, отбелязва Груосо.

“Направихме някои дребни ремонти на тухлите и добавихме скални котви към арката, за да осигурим структурна цялост, но тя е в наистина добро състояние. Правили са поддръжка само два пъти, откакто е построена. Веднъж през 50-те и веднъж през 90-те на миналия век”.

Близо до края на тунела тътен започва да изпълва въздуха. Естествената светлина се показва, когато пътеката излезе на 20-метрова платформа за наблюдение на нивото на реката, която е почти в основата на Подковата. Груосо трябва да крещи, за да бъде чут сред непрекъснатия шум.

“Това е мястото, където водата от тунела се изливала в реката. Това е най-доброто място да се видят водопадите”.

Платформата също така дава възможност на посетителите да наблюдават туристическите лодки, пълни с пътници в дъждовни пончота.

За да завърши изживяването на електроцентралата, има вечерно шоу, озаглавено “Течения: Трансформираната мощ на Ниагара”. Светлинното и звуково изживяване очертава историята на електроцентралата и включва 3D прожекции на бушуваща вода, турбини и искри от електричество.

Посещението на електроцентралата и тунела отнема около два часа, но за да присъствате на вечерното шоу, се препоръчва да останете за една нощувка. Настаняването варира от хотели от по-висок клас с изглед към водопада, като “Hilton”, до икономични места като “Days Inn”.

По отношение на храненето, Ниагарският водопад някога е бил място за хотдог и пържени картофи. Бързото хранене все още е наоколо, но дестинацията подобри условията за хранене. Менюта, вдъхновени от главен готвач, пълни с местни специалитети, се предлагат в заведенията на “Niagara Parks”, включително ресторант “Table Rock House”, както и в независими заведения за хранене като “AG”, където се предлагат продукти от собствена ферма.

Също така си струва да разгледате “Niagara Parkway”, който се вие ​​покрай река Ниагара и може да бъде разгледан пеша или с електрически велосипеди под наем. Спирките по пътя включват наблюдателната точка “Whirlpool” и генераторната станция “Sir Adam Beck”, монолитна структура по поречието на реката, която в момента допринася за електрическата мрежа на южната част на Онтарио.

Едно пътуване до Ниагарския водопад e зареждащо по много начини. Това е място с естествена красота, но също така може да ви накара да се замислите за природните сили, които продължават да оформят съвременния живот.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !