Индия успешно кацна на южния полюс на Луната

Индийската мисия "Чандраян-3" завърши успешно с кацането на спускаемия апарат “Викрам" върху повърхността на Луната. С това беше прекъсната черната серия на човечеството, което от дълго време не успяваше да изпрати апарат на естествения ни спътник.

“Викрам" кацна в зоната на южния полюс на Луната в 15.34 българско време. Секунди след това премиерът на Индия Нарендра Моди, който е на срещата на БРИКС в РЮА, поздрави учените от центъра за управление на полетите, съобщава darik.bg.

Преди това "Чандраян-2" не успя да кацне през 2019 г. Неуспешни опити да спуснат апарат на Луната имаха и Япония (“Омотенаши”, “Хакуто-Р”) и Израел (“Берешийт”). Преди дни руската “Луна-25” се разби, след като загуби връзка с "Роскосмос".

Днес Индия се превърна във втората страна след Китай, която изпраща спускаем апарат на Луната през този век. И четвъртата, която въобще е правила това - след СССР, САЩ и Китай.

Индия може да стане четвъртата страна, която ще приземи космически кораб на Луната

Спускаемият апарат “Викрам" (кръстен е на основателя на индийската космическа програма Викрам Сарабхай) се отдели преди дни успешно от “Чандраян-3” и се отправи към планираното място за кацане - Южния полюс на Луната.

Това е същото място, което целеше втората мисия на Индия, както и руската мисия.

На “Чандраян-3” му трябваше доста време, за да стигне до Луната (мисията стартира на 14 юли), защото има маса от 3900 kg (спрямо 1600 kg на Луна-25).

В края на краищата, индийците пет пъти успешно направиха корекция на орбитата и без проблеми отделиха спускаемият апарат “Викрам" (1500 кг) , който носи и 26-килограмовия луноход "Прагян" (санскритската дума за мъдрост).

От санскрит пък името на мисията - "Чандраян", може да се преведе като "лунен кораб".

Когато достигна до лунна орбита, индийският лунен апарат "Чандраян-3" установи контакт с орбиталната станция "Чандраян-2", съобщи Индийската организация за космически изследвания. Орбиталната станция на мисията "Чандраян-2" се намира в лунна орбита от 2019 г.

Тогава Индия се опита да прилуни модул, но той се разби при кацането. Оттогава станцията "Чандраян-2" продължава работата си в лунна орбита, т.е. сега Индия има две станции около спътника.

Защо всички се надпреварват да стигнат до южния полюс на Луната

“Чандраян-3” струва 6.1 млрд. рупии ($75 млн.; £58 млн.), има "същите цели" като своя предшественик - да осигури меко кацане на повърхността на Луната.

Спускаемият апарат носи пет инструмента, които ще се съсредоточат върху откриването на физическите характеристики, атмосферата близо до повърхността и тектоничната активност. Разбира се, индийците също ще търсят вода на Луната.

Досега нито един апарат не е кацал в полярните райони на естествения спътник на Земята.

Южният лунен полюс е цел, тъй като на полюсите Слънцето грее ниско - винаги се намира под или малко над хоризонта, а температурите в кратерите са от порядъка на -203 градуса и вероятно в тях има залежи от воден лед.

А това означава ресурси за бъдещите лунни колонисти.