Белгия събра рекордните 21.9 милиарда евро от продажба на държавни облигации за частни лица. Целта на емисията е да се конкурира с банковите депозити, тъй като вложителите са недоволни от ниските лихви в банките.

Успехът на облигационната емисия е знак за нарастващата популярност на държавния дълг, пише Reuters.

Продажбата, която стартира на 24 август, е най-голямото привличане на финансиране от домакинства в историята на Белгия и вероятно е най-голямата продажба на облигации на дребно в Европа, обяви дълговата агенция на страната.

Размерът на емисията е еквивалентен на около 5% от всички белгийски депозити и засенчва 5.7-те милиарда евро, набрани от вложителите в разгара на дълговата криза в еврозоната през 2011 г., както и 18-те милиарда евро, събрани от гражданите на Италия по-рано тази година.

Европейските банки засега не бързат с повишаването на лихвените проценти по депозитите, тъй като разполагат с достатъчно свободни парични средства, но в същото време лихвите по кредитите скачат, на фона на опитите от страна на централните банки да овладеят инфлацията.

Тази тенденция подтиква домакинствата да теглят пари, търсейки по-добра възвръщаемост.

Облигациите, емитирани от правителствата за частни лица, се превръщат в популярна алтернатива. Италия и Португалия тази година прехвърлиха големи части от своите програми за финансиране към домакинствата.

"Мащабът на търсенето на държавни облигации е ясен сигнал за банките", заяви белгийският министър на финансите Винсент Ван Петегем, като добави, че никога не е очаквал продажбата да се окаже толкова популярна.

"Спестителите дават сигнал на банките, че очакват по-висока възвръщаемост от тази, която те предлагат в момента за спестовните сметки. И че искат поне същото уважение, което имат към техните акционери“, каза още министърът.

Едногодишните облигации на Белгия предлагат лихва от 3.3%, която надвишава повечето лихвени проценти по спестовните сметки в страната. 

Директорът на белгийската дългова агенция Жан Дебут заяви, че голямото търсене е довело до сривове на електронните системи на агенцията няколко пъти по време на продажбата.

"В един момент имахме по една продажба в секунда. Това са показатели, наподобяващи тези на Amazon“, обяснява Дебут. 

В цяла Европа правителствата търсят начини да компенсират домакинствата, понасящи удара от растящите разходи за живот, като същевременно пропускат ползата от нарастващите лихвени проценти.

Италия наскоро нанесе удар на банките с еднократен данък върху техните свръхпечалби.

 "Сега всяка банка поотделно ще прецени какво въздействие е оказала продажбата на държавните облигации. То ще бъде различно за всяка банка, но финансовата стабилност трябва да се наблюдава отблизо", заяви говорителят на белгийската банкова асоциация Febelfin Изабел Маршан.

Финансовият министър Винсент Ван Петегем каза, че се надява и очаква по-големите банки сега да последват примера на държавата и да предложат по-атрактивни лихви по депозитите.

"Ако това не се случи, ще трябва да търсим други инструменти. Можем да издадем отново друга облигационна емисия през декември", добави той.

Едногодишният матуритет, който е по-кратък от този на обичайните облигационни емисии, е насочен именно към вложителите.   

Правителството в Блегия прие законопроект, който ще намали данъка, удържан при източника, до 15%. Това ще направи облигациите по-привлекателни спрямо останалите дългови инструменти, за които се удържа данък върху доходността от 30%.

Изабел Маршан казва, че Febelfin няма проблем с държавните облигации, но е на мнение, че трябва да се прилагат едни и същи условия за всички подобни инвестиционни продукти и да има равнопоставени условия на конкуренция.

Белгийската агенция по дълга заяви, че огромният размер на продажбата на облигации означава, че непогасеният краткосрочен дълг ще бъде намален с повече от 10 милиарда евро през 2023 г., а емитирането на дългосрочен дълг ще бъде намалено с над 2 милиарда евро.