Израелско-палестинският конфликт е отнел живота на десетки хиляди хора и е довел до разселването на милиони, а корените му са в колониален акт, извършен преди повече от век.

След като в събота Израел обяви война на Ивицата Газа след безпрецедентно нападение от страна на въоръжената палестинска групировка "Хамас", очите на света отново са силно насочени към района и последствията от конфликта.

Ужасът в Израел след нападението от Палестина - 32 снимки

Бойци на "Хамас" са убили повече от 800 израелци при нападения срещу множество градове в южната част на Израел. В отговор Израел започна бомбардировъчна кампания в Ивицата Газа, при която бяха убити над 500 палестинци.

Израел мобилизира войски по границата с Газа, очевидно в подготовка за сухопътна атака. Но това, което ще се развие през следващите дни и седмици, има своето място в историята.

Българка, избягала от Палестина: Проверяват документи с автомат до главата ти, застреляха трима души на чекпойнта

В продължение на десетилетия западните медии, учени, военни експерти и световни лидери описват израелско-палестинския конфликт като неразрешим, сложен и безизходен, пише "Ал Джазира", цитирана от darik.bg.

Ето едно просто ръководство за разбиване на един от най-дългогодишните конфликти в света:

Какво представлява Декларацията Балфур?

Преди повече от 100 години, на 2 ноември 1917 г., тогавашният министър на външните работи на Великобритания Артър Балфур пише писмо до Лионел Валтер Ротшилд, лидер на британската еврейска общност.

Писмото е кратко - само 67 думи, но съдържанието му има сеизмичен ефект върху Палестина, който се усеща и до днес.

То ангажира британското правителство със "създаването в Палестина на национален дом за еврейския народ" и с улесняване на "постигането на тази цел". Писмото е известно като Декларацията Балфур.

По същество, една европейска сила обещава на ционисткото движение държава, в която коренните жители палестински араби съставляват повече от 90% от населението.

Британският мандат е създаден през 1923 г. и продължава до 1948 г. През този период британците улесняват масовата еврейска имиграция - много от новите жители бягат от нацизма в Европа - и също така се сблъскват с протести и стачки.

Палестинците са разтревожени от променящата се демографска ситуация в страната им и от британската конфискация на земите им, за да бъдат предадени на еврейски заселници.

Близо 1500 са вече загиналите след нападението на „Хамас“

Какво се случва през 30-те години?

Ескалиращото напрежение, в крайна сметка, води до Арабското въстание, продължило от 1936 до 1939 г.

През април 1936 г. новосформираният Арабски национален комитет призовава палестинците да започнат обща стачка, да не плащат данъци и да бойкотират еврейските продукти в знак на протест срещу британския колониализъм и нарастващата еврейска имиграция.

Шестмесечната стачка е брутално потушена от британците, които започват кампания за масови арести и провеждат наказателни акции за разрушаване на домове - практика, която Израел продължава да прилага срещу палестинците и днес.

Втората фаза на въстанието започва в края на 1937 г. и е ръководена от палестинското селско съпротивително движение, което е насочено срещу британските сили и колониализма.

До втората половина на 1939 г. Великобритания е струпала 30 000 войници в Палестина. Селата са бомбардирани от въздуха, наложен е комендантски час, домовете са разрушавани, а административните задържания и убийствата по бързата процедура са широко разпространени.

Успоредно с това британците си сътрудничат с еврейската общност на заселниците и създават въоръжени групи и ръководени от британците "контрабунтовнически сили" от еврейски бойци, наречени Специални нощни отряди.

В рамките на Йишув - общността на заселниците преди създаването на държавата, тайно се внасят оръжия и се създават оръжейни фабрики за разширяване на Хагана, еврейската паравоенна организация, която по-късно се превръща в ядрото на израелската армия.

През тези три години на бунт са убити 5000 палестинци, 15-20 000 са ранени, а 5600 са хвърлени в затвора.

Над 1300 са вече жертвите от началото на ескалацията в Близкия изток (обзор)

Какъв е планът на ООН за разделяне?

До 1947 г. еврейското население е нараснало до 33% от Палестина, но притежава само 6% от земята. Организацията на обединените нации приема Резолюция 181, която призовава за разделяне на Палестина на арабски и еврейски държави.

Палестинците отхвърлят плана, тъй като, според него, на еврейската държава се предоставят около 56% от Палестина, включително по-голямата част от плодородния крайбрежен район. По това време палестинците притежават 94% от историческата Палестина и съставляват 67% от нейното население.

Накба през 1948 г., или етническото прочистване на Палестина

Още преди британският мандат да изтече на 14 май 1948 г., ционистките паравоенни формирования започват военна операция за унищожаване на палестински градове и села, за да разширят границите на ционистката държава, която предстои да се роди.

През април 1948 г. повече от 100 палестински мъже, жени и деца са убити в село Дейр Ясин в покрайнините на Йерусалим.

Това дава тон на останалата част от операцията и от 1947 г. до 1949 г. повече от 500 палестински села, градове и селища са унищожени в това, което палестинците наричат Накба, или "катастрофа" на арабски език.

По приблизителни оценки са убити около 15 000 палестинци, включително в десетки масови убийства. Ционисткото движение завладява 78% от историческа Палестина. Останалите 22 процента са разделени на сегашния окупиран Западен бряг и обсадената ивица Газа.

Приблизително 750 000 палестинци са принудени да напуснат домовете си. Днес техните потомци живеят като шест милиона бежанци в 58 мизерни лагера в цяла Палестина и в съседните страни - Ливан, Сирия, Йордания и Египет.

На 15 май 1948 г. Израел обявява създаването си. На следващия ден започва първата арабско-израелска война, а бойните действия приключват през януари 1949 г. след примирие между Израел и Египет, Ливан, Йордания и Сирия.

През декември 1948 г. Общото събрание на ООН приема Резолюция 194, която призовава за правото на завръщане на палестинските бежанци.

Войната на Израел преобръща дипломатическите и политическите сметки в региона

Годините след Накба

Най-малко 150 000 палестинци остават в новосъздадената държава Израел и живеят под строго контролирана военна окупация в продължение на почти 20 години, преди, в крайна сметка, да получат израелско гражданство.

Египет завладява Ивицата Газа, а през 1950 г. Йордания започва административното си управление над Западния бряг. През 1964 г. е създадена Организацията за освобождение на Палестина (ООП), а година по-късно е учредена политическата партия Фатах.

Накса, или Шестдневната война и заселването

На 5 юни 1967 г. Израел окупира останалата част от историческа Палестина, включително Ивицата Газа, Западния бряг, Източен Йерусалим, сирийските Голански възвишения и египетския Синайски полуостров, по време на Шестдневната война срещу коалиция от арабски армии.

За някои палестинци това води до второ принудително изселване, или накса, което на арабски означава "връщане назад".

През декември 1967 г. е създаден марксистко-ленинската организация Народен фронт за освобождение на Палестина. През следващото десетилетие поредица от атентати и отвличания на самолети от леви групировки привличат вниманието на света към тежкото положение на палестинците.

Започва изграждането на селища в окупирания Западен бряг и ивицата Газа. Създадена е двустепенна система, в която еврейските заселници получават всички права и привилегии на израелски граждани, докато палестинците трябва да живеят под военна окупация, която ги дискриминира и забранява всякаква форма на политическа или гражданска изява.

“Хамас” удари фестивал в пустинята Негев, общо 1300 загинали в Израел и Газа след нападение

Първата интифада 1987-1993 г.

Първата палестинска интифада избухва в Ивицата Газа през декември 1987 г., след като четирима палестинци са убити, когато израелски камион се сблъсква с два микробуса, превозващи палестински работници.

Протестите бързо се разпространяват на Западния бряг, където млади палестинци хвърлят камъни по танковете и войниците на израелската армия. Това довежда и до създаването на движението Хамас - разклонение на Мюсюлманското братство, което се ангажира с въоръжена съпротива срещу израелската окупация.

Отговорът на израелската армия с твърда ръка се изразява в политиката "да им счупим костите", за която се застъпва тогавашният министър на отбраната Ицхак Рабин. Тя включваше убийства без съд и присъда, затваряне на университети, депортиране на активисти и разрушаване на домове.

Интифадата се провежда предимно от млади хора и се ръководи от Единното национално ръководство на въстанието - коалиция от палестински политически фракции, ангажирани с прекратяването на израелската окупация и установяването на палестинска независимост.

През 1988 г. Арабската лига признава ООП за единствен представител на палестинския народ. Интифадата се характеризира с народна мобилизация, масови протести, гражданско неподчинение, добре организирани стачки и общински кооперативи.

Парламентът беше осветен с израелското знаме (снимка)

Годините на Осло и Палестинската автономия 

Интифадата приключва с подписването на споразуменията от Осло през 1993 г. и формирането на Палестинската автономия (ПА) - временно правителство, на което е предоставено ограничено самоуправление в някои части на окупирания Западен бряг и ивицата Газа.

ООП признава Израел въз основа на решението за две държави и на практика подписва споразумения, които предоставят на Израел контрола върху 60% от Западния бряг, както и върху голяма част от земята и водните ресурси на територията.

Предполагаше се, че ООП ще освободи място за първото избрано палестинско правителство, което ще управлява независима държава на Западния бряг и в Ивицата Газа със столица в Източен Йерусалим, но това така и не се случи.

Критиците на Палестинската автономия я смятат за корумпиран подизпълнител на израелската окупация, който си сътрудничи тясно с израелските военни при потискането на несъгласието и политическата активност срещу Израел.

През 1995 г. Израел изгражда електронна ограда и бетонна стена около Ивицата Газа, с което прекъсва взаимодействието между разделените палестински територии.

САЩ вече доставят на Израел противовъздушна отбрана и боеприпаси

Втората интифада

Втората интифада започва на 28 септември 2000 г., когато лидерът на опозиционната партия "Ликуд" Ариел Шарон прави провокативно посещение в комплекса на джамията Ал-Акса, а в Стария град на Йерусалим и около него са разположени хиляди служители на силите за сигурност.

При сблъсъците между палестинските протестиращи и израелските сили за два дни загиват петима палестинци и 200 са ранени. Инцидентът предизвиква широко разпространено въоръжено въстание. По време на Интифадата Израел нанася безпрецедентни щети на палестинската икономика и инфраструктура.

Израел реокупира райони, управлявани от Палестинската автономия, и започна изграждането на разделителна стена, която заедно с бурното строителство на селища унищожи палестинския поминък и общности.

Селищата са незаконни според международното право, но през годините стотици хиляди еврейски заселници се преместиха в колонии, построени върху открадната палестинска земя.

Пространството за палестинците се свива, тъй като пътищата и инфраструктурата, предназначени само за заселници, разсичат окупирания Западен бряг, принуждавайки палестинските градове и селища да се превърнат в бантустани - изолираните анклави за чернокожи южноафриканци, създадени от бившия режим на апартейд в страната.

По време на подписването на споразуменията от Осло на Западния бряг, включително в Източен Йерусалим, живеят малко над 110 000 еврейски заселници. Днес техният брой е над 700 000 души, които живеят на повече от 100 000 хектара (390 кв. мили) земя, отчуждена от палестинците.

Президентът Радев: Ако има заплаха за България свикваме консултативния съвет за Национална сигурност

Разделянето на Палестина и блокадата на Газа

Лидерът на ООП Ясер Арафат умира през 2004 г., а година по-късно втората интифада приключва, израелските селища в ивицата Газа са разрушени, а израелските войници и 9000 заселници напускат анклава.

Година по-късно палестинците за първи път гласуваха на общи избори. Хамас спечели мнозинство. Въпреки това избухна гражданска война между Фатах и Хамас, която продължи няколко месеца и доведе до смъртта на стотици палестинци.

Хамас изгони Фатах от ивицата Газа, а Фатах - основната партия на Палестинската автономия - възобнови контрола си върху части от Западния бряг. През юни 2007 г. Израел наложи сухопътна, въздушна и морска блокада на Ивицата Газа, обвинявайки Хамас в "тероризъм".

Войните в Ивицата Газа

Израел е започнал четири продължителни военни нападения срещу Газа: през 2008 г., 2012 г., 2014 г. и 2021 г. Хиляди палестинци са убити, включително много деца, и десетки хиляди домове, училища и административни сгради са разрушени.

Възстановяването е почти невъзможно, тъй като обсадата не позволява на строителните материали, като стомана и цимент, да достигнат до Газа. При нападението през 2008 г. бяха използвани забранени от международната общност оръжия, като например фосфорен газ.

През 2014 г., в продължение на 50 дни, Израел уби повече от 2100 палестинци, включително 1462 цивилни граждани и близо 500 деца. По време на нападението, наречено от израелците операция "Защитно острие", около 11 000 палестинци бяха ранени, 20 000 домове бяха разрушени, а половин милион души бяха разселени.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !