• Изстрелян през 1977 г., „Вояджър 1“ на НАСА е най-отдалеченият обект, създаден от човека.
  • Почти половин век по-късно той продължава пътешествието си в междузвездното пространство, носейки златна плоча, част от която е и песента „Излел е Дельо хайдутин“ на Валя Балканска, като послание към Космоса.

Това е приключение, което идеално въплъщава един от слоганите на НАСА – „Да направим невъзможното възможно“ – и представлява историческо постижение, потвърдено от космическата агенция, която по-рано през седмицата информира, че „Вояджър 1“ се намира на около 25.9 милиарда километра от Земята, или едно светлинно денонощие.

Никога досега обект, създаден от човешка ръка, не е изминавал толкова голямо разстояние. Още по-забележителното е, че този „ветеран“ в изследването на космоса продължава да функционира – близо 50 години след като е напуснал нашата планета.

Пътешествие, започнало през 1977 г.

Всичко започва на 5 септември 1977 г. в космическия център „Кейп Канаверал“ във Флорида. Монтиран на върха на мощна ракета „Титан IIIE-Кентавър“, „Вояджър 1“ се откъсва от Земята с амбициозна мисия: да изследва гигантските планети в Слънчевата система.

Неговият „близнак“, „Вояджър 2“, всъщност е изстрелян по-рано – на 20 август. Но „Вояджър 1“ поема по по-бърза траектория и в крайна сметка изпреварва другия апарат.

Днес той се движи със скорост от почти 61 000 км/ч – около 17 километра в секунда. Тази скорост е постигната благодарение най-вече на гравитационното привличане на планетите, покрай които апаратът е преминал.

През март 1979 г. той прелита близо до Юпитер, разкривайки неговите пръстени и необикновената вулканична активност на спътника му Йо. През ноември 1980 г. преминава край Сатурн и извършва детайлно проучване на впечатляващите му пръстени и спътника Титан.

Вместо обаче да продължи с изследването на останалите планети, „Вояджър 1“ се насочва към дълбините на космоса.

През август 2012 г. той става първият създаден от човека космически апарат, който пресича хелиопаузата – границата, отвъд която слънчевият вятър вече не доминира в космическата среда.

Така той навлиза в междузвездното пространство. Неговият „близнак“ – „Вояджър 2“, се присъедини към него през 2018 г.

Златна плоча за извънземните

NASA/JPL-Caltech

На борда си „Вояджър 1“ носи нещо много по-поетично от своите научни инструменти: златна плоча с диаметър 30 ​​сантиметра, закрепена към конструкцията му.

Замисълът е на известния астроном Карл Сейгън, като плочата представлява своеобразна визитна картичка на човечеството, предназначена за евентуални извънземни цивилизации.

Тя съдържа 115 изображения, поздрави на 55 езика, звуци от природата, сърдечни пулсации, песни на китове, смях и музикална селекция – от Бах до Чък Бери, част от която е и „Излел е Дельо хайдутин“ на Валя Балканска.

Включено е дори послание от тогавашния президент на САЩ Джими Картър. Това е концентрирана извадка от земната цивилизация, изпратена в космическата безкрайност.

Пътешествие, изпълнено с препятствия

След почти половин век в космоса, „Вояджър 1“ започва да показва признаци на остаряване. През ноември 2023 г. компютърен проблем попречи на сондата да предава правилно научните си данни.

На инженерите им отне няколко месеца, за да намерят решение, работейки дистанционно върху компютърна система, проектирана още през 70-те години на миналия век.

През 2024 г. двигателите за ориентация започнаха да проявяват слабост, тъй като миниатюрните тръбопроводи постепенно се запушват. Налага се екипът да премине към друга система, за да поддържа антената насочена към Земята.

Впоследствие спадът в генерираната енергия – резултат от разпадането на плутония – принуждава НАСА да изключи някои от инструментите, за да пести ресурс.

През април 2026 г. беше изключен още един научен инструмент. Въпреки това сондата продължава да изпраща данни благодарение на оборудването, което все още функционира.

Какво ще се случи с нея през следващите десетилетия, а след това и през следващите векове?

„Вояджър 1“ вече няма планети за посещение и продължава своето пътешествие през междузвездното пространство. Траекторията ѝ ще я отведе към облака на Оорт – огромния резервоар от комети, обгръщащ нашата Слънчева система.

Ще са ѝ нужни около 300 години, за да достигне вътрешната част на този облак, и може би 30 000 години, за да го напусне напълно – стига по случайност да не се сблъска с някоя от кометите.

След около 40 000 години сондата ще премине на разстояние от около 1.7 светлинни години от звездата Gliese 445 – червено джудже в съзвездието Жираф.

Това е „среща“ в много условен смисъл, що се отнася до космическите мащаби, тъй като не се очаква апаратът да се приближи достатъчно, за да бъде уловен от гравитацията на онази система.

Дълго преди това „Вояджър 1“ вероятно ще е прекъснал връзката си със Земята. Енергийните му запаси в крайна сметка ще станат твърде оскъдни, за да захранват научните инструменти и радиопредавателя.

Но сондата ще продължи своето пътешествие. Тя може да се носи из галактиката в продължение на милиони или дори милиарди години.

Нейната „златна плоча“ може да остане непокътната дълго след като и последната следа от нашата цивилизация и нашата Слънчева система е изчезнала.

В тази история има по малко от „2001: Космическа одисея“, нотка от „Стар Трек“ и огромна доза човешка гениалност. „Вояджър 1“ вероятно никога няма да има публика, която да аплодира постижението му, нито пък някое малко зелено човече, което да прибере неговата златна плоча.

И все пак той продължава своя път – безмълвен, там, където никой от нашия вид не е стъпвал. И само това е достатъчно, за да предизвика възхищение.

Добави в предпочитани в Google