Руините на "невероятно рядка" гробница на 5000 години бяха открити на един от шотландските Оркнейски острови, съобщават от National Museums Scotland за CNN.

Разкопките в Холм разкриват каменна структура, до която се стига през 7-метров дълъг проход, както и следи от камъни, които биха я покрили, представляващи „върхът на неолитното инженерство в Северна Великобритания“, според учените.

Четиринадесет съчленени скелета на мъже, жени и деца, както и други човешки останки, са открити в една от шестте по-малки странични клетки, заобикалящи голяма каменна камера на гробницата.

„През неолита това би било невероятно впечатляваща огромна могила с 15-метров диаметър, много солидна каменна зидария и впечатляваща архитектура. Тези клетки са истински инженерни постижения,“ казва един от ръководителите на разкопките и старши куратор по праистория в National Museums Scotland Хюго Андерсън-Уаймарк.

Два от скелетите са разположени един срещу друг така, че почти се прегръщат, а две деца са поставени над главите им, посочват още учените. Археолозите обаче все още не са установили връзките между тези индивиди.

„Запазването на толкова много човешки останки в една част от паметника е удивително, особено след като камъкът от структурата е ограбен предимно за строителен материал“, казва археологът Вики Къмингс, която ръководи разкопките, както и Училището по история, археология и религия в Кардифския университет.

„Изключително редки са подобни открития дори в добре запазени камерни гробници и останките ще дадат възможност за нови прозрения във всички аспекти от живота на тези хора“, добавя тя.

Известно е, че съществуват само 12 други подобни гробници в Оркни. Повечето от тях са видими – за разлика от последното откритие, което е заровено под земята.

Гробницата е до голяма степен разрушена в края на 18-ти или началото на 19-ти век, за да се осигури камък за построяването на селска къща.

Рудиментарни разкопки през 1896 г. разкриват осем скелета, каращи местния антиквар Джеймс Уолс Кърситър да предположи, че на мястото е имало погребална могила.

Документите, съхранявани в неговата частна колекция от бележки, съдържат повече улики, които позволяват на археолозите да предприемат геофизично проучване с надеждата да открият гробницата.

„Бяхме доста изненадани от това откритие“, казва Андерсън-Уаймарк. „Няма нищо на повърхността, което да подсказва, че тази гробница някога е съществувала, но в миналато тя е била невероятен паметник. Щастливи сме, че е останало достатъчно от него.“