Крепостта Джайсалмер е част от световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, но в същото време е дом за хиляди хора.

Град Джайсалмер се намира в пустината Тар в индийския щат Раджастан, близо до границата на страната с Пакистан. Неговото отдалечено местоположение обаче не спира стотици хиляди туристи, които поемат към пасъчната пустош, за да го видят. 

Легендарната крепост е построена от крал Равал Джайсал през 1156 г. Външните ѝ стени са с дължина около 700 м, а пространството вътре е обширно, като части от него някога са предназначени за жилищни помещения за служещите на кралския двор и семействата им. 

Векове по-късно крепостта все още е дом на потомците им.

Крепостта може да се похвали с бурна история — от сланвите ѝ дни като важен град по Пътя на коприната до времената, когато става обект на грабежи и завоевания от страна на чуждестранни завоеватели и на конфликтите с Пакистан в по-ново време.

Днес крепостта привлича друг тип външни посетители – стотици хиляди туристи, които посещават мястото, обявено за обект от културното и природно наследство на ЮНЕСКО през 2013 г., заедно с пет други крепости в Раджастан.

Pixabay

За разлика от останалите крепости обаче, Джайсалмер може да се похвали с кралски дворец, както и с обществени храмове, магазини, хотели, кафенета и жилища.

Тя е квартал, бизнес район и място за поклонение за значителна част от населението на Джайсалмер, което живее в рамките на рушащите се стени.

Проблемите на живота в крепост

Статутът на Джайсалмер на “обитаема крепост” обаче си има своите последици, казва специалистът по културно и природно наследство Кавита Джаин.

“Населението на крепостта се е увеличило неколкократно, което е довело до повишено натоварване на инфраструктурата,” казва тя. “Старата канализация и неправилното отводняване водят до процеждане на водата към основите, а когато една стена падне, тя може да повлече със себе си и няколко други.”

Архитектът и природозащитник Ашиш Сривастава възстановява крепостта от 2001 г. Той започва проекта с Националния тръст за изкуство и културно наследство и сега работи с тръста Shri Girdhar Smarak Dharmarth Nyas, поддържан от кралското семейство на града.

Pixabay

Сривастава признава, че предстои да се направи още много. “Важно е местните жители да възродят признателността си към своето наследство”, казва той. Въпреки че правителството е отпуснало земи на жителите на града, те предпочитат да живеят в крепостта. 

Семейства разширяват жилищата си, добавяйки нови етажи и строейки по-високо от предишните поколения. Оригиналните основи на крепостта обаче може да не са в състояние да издържат на тази тежест.

“Виждал съм огромни празнини в основата по време на разкопки, защото водата отмива пясъка,” казва Сривастава. Освен това, в днешно време трудно се намират майстори, които владеят старите строителни техники и могат да работят умело с варова мазилка и ръчно дялан камък.

Те са учели тези времеемки и трудоемки умения от своите предци, но младите хора днес изучават съвременни строителни умения, казва Сривастава.

Необходима е помощ

Чайтана Радж Сингх - настоящият крал на Джайсалмер, чието семейство притежава 60% от крепостта, казва, че са необходими повече местни хора, които да помогнат с възстановяването ѝ, което пък би намалило зависимостта от външна помощ.

“Това ще им осигури препитание и ще помага да се издържат,” казва той. В момента се изготвят регулации за строителството и разширяването на крепостта в сътрудничество с властите на щата.

“Искрено се надявам на по-голямо сътрудничество от страна на жителите и властите,” казва Сингх. “Тази крепост остана замръзнала във времето и нашата цел е да я запазим за бъдещите поколения, за да я видят такава, каквато е била някога.”

Предизвикателствата са много и ще изискват помощ от правителството, собствениците на магазини и жителите. Пълното възстановяване на крепостта обаче може да донесе дългосрочни икономически ползи, като по-високи цени и наеми, казва Сривастава.

“Свидетел съм на подобни успешни реставрации в мои проекти и се надявам крепостта на Джайсалмер да се справи с тези проблеми своевременно.”