Тази седмица властите в индийската столица Делхи проведоха безуспешно експеримент за засяване на облаци - наука за промяна на облаците, с цел предизвикване на дъжд, за да се справят с влошаващото се замърсяване на въздуха в града.

Засяването на облаци се извършва чрез изстрелване на малки частици - обикновено сребърен йодид, в облаците, за да се предизвика дъжд. Техниката се използва по целия свят, но експерти се съмняват в нейната ефикасност като дългосрочна мярка за контрол на замърсяването на въздуха.

Екип от Индийския технологичен институт (IIT) Канпур и местните власти в Делхи тестваха техниката в няколко квартала, докато гъст смог обгръщаше града. Но опитът, който беше първият от 50 години насам, „не беше напълно успешен“ поради липсата на влага във въздуха.

През последните две седмици индексът за качество на въздуха (AQI) в Делхи, който измерва нивото на фини прахови частици във въздуха, се движи между 300 и 400, което е почти 20 пъти над допустимата граница.

Във вторник властите използваха самолет Cessna, за да изстрелят в атмосферата огнени ракети, съдържащи сребърен йодид и натриев хлорид, с цел предизвикване на валежи.

В изявление от IIT Канпур заявиха, че въпреки липсата на дъжд, е имало измеримо намаление на праховите частици благодарение на експеримента във вторник, „което показва, че дори при условия на ограничена влажност, засяването на облаците може да допринесе за подобряване на качеството на въздуха“.

„SOS мярка“, а не дългосрочно решение

Директорът на института Маниндра Агарвал обаче заяви пред новинарския канал NDTV, че техниката е „SOS мярка“, а не дългосрочно решение на вечния проблем със замърсяването в Делхи.

Вероятно е опитът да се повтори през следващите седмици, след като нивата на влага в облаците се повишат отново, каза пред репортери министърът на околната среда на Делхи Манджиндер Сирса.

Първият експеримент за засяване на облаци в Делхи е проведен през 1957 г., последван от друг опит през 1972 г., според Индийския институт по тропическа метеорология.

Градът е обмислял засяване на облаци и през 2023 г., но планът не се е осъществил поради неиздадени съдебни одобрения. Тогава учените също така са подчертали, че това е скъпа стратегия с нисък процент на успех.

Засяването на облаци ускорява кондензацията на влага в облаците, за да се създаде дъжд. Солените гранули действат като частици, образуващи лед, което позволява образуването на ледени кристали в облаците. Влагата в облаците след това се захваща за тези ледени кристали и кондензира в дъжд.

Но процесът не винаги работи и зависи от правилното количество влага и влажността в облаците, за образуването на ледени ядра.

Няма достатъчно емпирични доказателства за това доколко може да се понижи индексът на качеството на въздуха чрез засяване на облаци, заяви пред BBC през 2023 г. експертът по изменение на климата и устойчивост Абинаш Моханти.

„Също така не знаем какви са ефектите от засяването на облаци, защото, в крайна сметка, се опитвате да промените естествените процеси и това със сигурност има ограничения.“

Разнопосочни резултати

В световен мащаб упражненията за засяване на облаци дават разнопосочни резултати.

Китай се похвали с успехи в управлението на дъждовете преди домакинството на Олимпийските игри, като Пекин използва ракети, оръдия и дронове, за засяването на облаци.

В Обединените арабски емирства обаче бяха повдигнати въпроси относно тази техниката след наводненията в Дубай миналата година.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google