Насърчаване на инвестициите и изсветляване на заетостта предлага алтернативният бюджет на Института за пазарна икономика за 2024 г. 

Алтернативата на ИПИ представя идеи за по-ниски данъци, по-ефективни публични разходи и повече свобода за предприемачи, инвеститори и граждани. Изследователският институт публикува своя алтернативен бюджет за 21-ва поредна година. 

Експертите отбелязват, че България е изправена пред редица предизвикателства – затягане на паричната политика в развитите икономики, риск от рецесия в еврозоната, енергиен преход в условия на война, наред с неблагоприятни демографски процеси, свиващи работната сила.

Само за едно десетилетие населението в работоспособна възраст е намаляло с близо 1 милион и то при рекордно ниски нива на безработицата.

В същото време, нивото на инвестициите е изключително ниско през последните повече от десет години, а показателят за техния дял в брутния вътрешен продукт поставя България на опашката сред страните от Централна и Източна Европа.

В доклада на ИПИ се посочва, че у нас има успешни и печеливши компании, които в момента разпределят по над 15 милиарда лева дивиденти годишно – огромен ресурс, който може да се превърне в продуктивни инвестиции.  

Как може да изглежда алтернативният бюджет за 2024 г.?  

ИПИ предлага пакет от данъчни стимули за инвестиции, заетост и повишаване на доходите. Една от мерките е нулев данък за реинвестираната печалба чрез 100% амортизация в първата година за инвестиции в машини, съоръжения, оборудване и технологично обновление.

Според експертите, това ще доведе до разширяване на производствения потенциал на икономиката в дългосрочен план.

Вторият инструмент в тази посока е намаление на осигурителната тежест с 10 пункта. В резултат може да се очаква ръст на нетните доходи на работещите с около 33% спрямо 2023 г. (при около 14% в базовия сценарий, на който залага рамката на правителството).

Комбинацията от стимули, като по-ниски осигуровки и по-ефективна работа на приходните администрации, би довела и до ограничаване на практиките, свързани с укриване на доходи.

Може ли да се свие бюджетният дефицит?   

Според анализа на ИПИ, комбинацията от намалената данъчна тежест, насърчаваща инвестициите, растежа и повишаването на доходите, с реформи за по-ефективни разходи и подобряването на събираемостта на приходите, е предпоставка за премахване на бюджетния дефицит и избягване на нарастване на държавния дълг. 

Алтернативата включва редица мерки, включително поддържане на ниски данъчни ставки с широка данъчна основа, премахване на привилегии и преференции, като диференцирани ставки и изключения за различни заинтересовани групи, намаляване на субсидиите, съкращаване на неефективни разходи чрез структурни реформи и опростяване на регулациите. 

Икономистите са на мнение, че разходите за персонал и издръжка на публичния сектор трябва да са съобразени с демографските тенденции и възможностите за умно използване на нови технологии и електронни услуги.

Краткосрочният ефект от прилагането на пакета от мерки в алтернативния бюджет на ИПИ е намаляване на разходите с  5.45 млрд. лева и намаляване на данъчната тежест с 2.25 млрд. лева, което свива дефицита на касова основа за 2024 г. с 3.2 млрд. лева до 1.5% от прогнозния БВП. 

източник: Институт за пазарна икономика
източник: Институт за пазарна икономика

При този сценарий приходите на хазната нарастват с 8.5% спрямо очакваното за 2023 г., а разходите – с 4%.

Пълният ефект от предложението води до свиване на дефицита до 0.8% от БВП през 2025 г. и балансиране на бюджета през 2026 г.

В резултат, вместо постепенно нарастване на публичния дълг до 28.3% от БВП през 2026 г., според бюджетната прогноза на правителството, дългът би останал относително непроменен на нива от около 22% от БВП за целия период.

Може ли България да навакса изоставането си спрямо останалите европейски държави?  

За дългосрочното ускоряване на растежа, което да нареди България сред богатите страни в ЕС в обозримо бъдеще, са необходими и по-дълбоки реформи и усилия в следващите години, смятат експертите на Института за пазарна икономика. 

Това би изисквало обаче повече инвестиции и по-висока заетост в конкурентоспособни бизнеси, привличане на високотехнологични глобални лидери и трансформация на българската икономика. 

Едно от условията е и по-ефективно работеща администрация, съчетана с премахване или опростяване на държавните регулации.

Социални разходи би трябвало да подкрепят устойчиво социално включване, изравняване на възможностите и намаляване на бедността, а ефективността на управлението на публичните системи да бъде повишена чрез промяна на моделите на финансиране и обвързването им с резултат, добавена стойност и качество.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !