Лидерите на страните от БРИКС (BRICS) се събират този уикенд в Бразилия, за да обсъдят планове за оспорване на западната хегемония. С присъединяването на нови държави към икономическия блок, как БРИКС ще промени баланса на сили, търговията и влиянието в един бързо променящ се свят?

Как започна БРИКС?

Икономистът от Goldman Sachs Джим О'Нийл въвежда термина БРИК през 2001 г., за да обозначи четири бързо развиващи се икономики — Бразилия, Русия, Индия и Китай — с потенциал да се превърнат в глобални икономически сили до 2050 г.

Въпреки различните политически режими и социални системи, четирите държави започват неформални срещи на външните си министри. Първата лидерска среща се провежда в Екатеринбург през 2009 г., а година по-късно към тях се присъединява и Южна Африка – тогава добавят "С" и се получава БРИКС.

БРИКС се позиционира като алтернатива на доминирания от САЩ следвоенен ред, настоявайки за многополюсен свят и по-силен глас на Глобалния Юг.

Създава се Нова банка за развитие (New Development Bank), алтернатива на Световната банка, както и механизъм за финансова подкрепа в кризи, конкуриращ Международния валутен фонд.

Обсъждана е и обща валута за конкуренция на щатския долар, но напредъкът е бавен.

Как се разви БРИКС до днес?

През 2025 г. БРИКС вече включва 10 държави: първоначалните 5 плюс Египет, Етиопия, Иран, Обединените арабски емирства и Индонезия.

Блокът няма официален устав, секретариат или щаб, но се разглежда като значима геополитическа и икономическа сила. Представлява над 40% от световното население и повече от една трета от глобалния икономически растеж (по паритет на покупателната способност) — повече от Г-7.

С новите членове БРИКС контролира около 40% от световното производство на петрол и почти 75% от редките земни елементи.

Вътрешната търговия между членовете надхвърля 1 трилион долара. Между 2009 и 2023 г. държавите от БРИКС са подали над 44 милиона патентни заявки — над половината от всички в света.

Новата банка на БРИКС е финансирала над 120 проекта на стойност над 39 милиарда долара, главно в инфраструктура, чиста енергия и устойчиво развитие.

Ротационното председателство през 2025 г. е на Бразилия. Страните настояват за реформи в ООН, МВФ и Световната банка. Те се стремят и към дедоларизация – увеличават търговията в местни валути и алтернативни на SWIFT платежни системи.

Но плановете за обща валута срещат съпротива – най-вече от Индия, притеснена от икономическото влияние на Китай. Доналд Тръмп дори предупреди, че САЩ ще наложат 100% мита, ако БРИКС въведе обща валута.

Кой иска да се присъедини?

Според сайта на БРИКС, 44 държави са подали заявления или проявяват интерес. През 2025 г. към т.нар. BRICS+ партньори се присъединяват Беларус, Боливия, Куба, Казахстан, Малайзия, Тайланд, Виетнам, Уганда и Узбекистан.

Други страни с интерес включват: Азербайджан, Бахрейн, Бангладеш, Буркина Фасо, Камбоджа, Чад, Колумбия, Република Конго, Екваториална Гвинея, Хондурас, Лаос, Кувейт, Мароко, Мианмар, Никарагуа, Пакистан, Палестинските територии, Сенегал, Южен Судан, Шри Ланка, Сирия, Венецуела и Зимбабве.

Саудитска Арабия е обявена за член, но още не е потвърдила. Турция бе блокирана от Индия заради близки отношения с Пакистан. Аржентина оттегли кандидатурата си при президента Хавиер Милей.

Накъде отива БРИКС?

Очаква се експанзията на БРИКС да се засили. Някои анализатори смятат, че блокът може да предизвика западните институции, но други предупреждават за вътрешни противоречия.

Китай и Русия виждат БРИКС като геополитическа алтернатива на Запада, докато Индия и Бразилия предпочитат икономическо сътрудничество пред конфронтация. Това създава напрежение.

Съществуват конфликти между бъдещи и настоящи членове – напр. между Саудитска Арабия и Иран или между Египет и Етиопия (заради язовира на река Нил).

Доминиращата роля на долара в световната търговия и контрола на Пекин върху юана затрудняват дедоларизацията, която според някои цели просто да заобиколи западните санкции.

САЩ и ЕС наложиха санкции на Русия заради войната в Украйна, а Иран е обект на такива за ядрената си програма. Много държави виждат БРИКС като възможност за финансова защита при бъдещи санкции.

Икономическите различия между членовете също са проблем – БВП на Китай е несравнимо по-голям от този на Южна Африка или Етиопия, което увеличава риска от доминация на Пекин.

Нараства загрижеността как демокрации като Индия и Бразилия ще работят заедно с автокрации като Китай, Русия и Иран.

Джим О’Нийл, създателят на термина БРИК, вече смята, че инициативата се е провалила, казвайки: „БРИКС няма реална цел, освен символични жестове и възвишена реторика.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !