В опит да намалят завимостта на Китай от вноса на петрол и газ и с надеждата да извадят от употреба замърсяващите електроцентрали, захранвани с въглища, китайските лидери насочват огромни инвестиции към вятърната и слънчевата енергия. 

Но, успоредно с това, те обръщат внимание и на една от най-устойчивите форми на невъзобновяема енергия. През последното десетилетие Китай е добавил 37 ядрени реактора и в момента разполага с общо 55, по данни на Международната агенция за атомна енергия към ООН.

През същия период САЩ, които все още са световен лидер със своите 93 реактора, са добавили само два нови, пише The Economist. 

Изправен пред непрекъснато нарастващо търсене на енергия, Китай има за цел да инсталира между шест и осем ядрени реактора всяка година.

А някои институции в Поднебесната империя имат и по-големи амбиции - ядреният регулатор на страната казва, че Китай има капацитет да добавя между осем и десет реактора на година към своята енергийна система. 

Държавният съвет одобри изграждането на десет нови реактора през 2022 г., а към момента страната разполага с 22 ядрени реактора в процес на изграждане - много повече от всяка друга държава. 

Защо Западът изостава от Китай в сферата на ядрената енергетика? 

Развитието на ядрената енергетика беше замразено в повечето западни страни поради редица причини, припомня изданието. Реакторите изискват големи първоначални инвестиции, изграждането им трае дълги години, а индустрията е силно регулирана.

Китай обаче успя да "изглади" пътя на ядрената енергия, като предостави на държавните енергийни компании евтини заеми, земя и лицензи.

Доставчиците на ядрена енергия получават субсидии, благодарение на които цената на ядрената енергия в Китай за потребителите е намалена до около 70 долара за мегаватчас, в сравнение със 105 долара в Америка и 160 долара в Европейския съюз, според Международната енергийна агенция.

Китай обаче не е "имунизиран" срещу опасенията за безопасността, които настроиха мнозина на Запад срещу ядрената енергия.

След аварията в японската ядрена централа Фукушима през 2011 г. Китай временно спря програмата си за изграждане на нови реактори и запази забраната за използване на речна вода за охлаждане на реакторите.

По-рано тази година Китай реагира гневно, когато Япония започна да изпуска пречистени и напълно безвредни отпадъчни води от централата във Фукушима в океана. Като цяло обаче, ядрената енергия разделя китайската общественост по начина, по който това се случва в други страни.

Това е добре за Пекин, защото ако правивтелството бъде принудено постепенно да се откаже от въглищата и да постигне въглеродна неутралност до 2060 г., то ще се нуждае от енергиен източник, който да осигури минималното ниво на мощност, необходимо за поддържане на икономиката. 

Вятърът и слънцето не са подходящи за тази цел, тъй като зависят от сътрудничеството на природата. Но ядрената енергия отговаря на всички изисквания.

Що се отнася до количеството на генерираната енергия, китайските ядрени централи превъзхождат капацитета на инсталираните към момента соларни панели, макар и да изостават от вятърните паркове.  

Повечето реактори са разположени на морския бряг, близо до големи населени центрове, за разлика от повечето вятърни и слънчеви проекти, които представляват предизвикателство по отношение на преноса на енергията, която трябва да се доставя на дълги разстояния. 

Реактори местно производство 

В началото на своята програма Китай внасяше своите ядрени технологии отвън. Страната все още трябва да разчита на други държави за доставките на урана, който захранва реакторите. Но повечето от нейните нови и планирани реактори са базирани на китайски проекти.

Сега Пекин има желание да изнася такива единици и вече има сключени сделки с Пакистан и Аржентина. Тъй като голяма част от оборудването се доставя от местни компании, китайската програма не е възпрепятствана от контрола върху износа на технологии от САЩ, наложен от администрацията на президента Джо Байдън.

Някои от китайските учени и инженери са натоварени да работят по нови проекти, свързани разработването на т. нар. ядрен синтез. Инсталациите за термоядрен синтез не изискват уран и произвеждат много по-малко радиоактивни отпадъци от инсталациите за ядрено делене.

Но технологията, която има за цел да имитира вътрешната работа на слънцето, за да създаде неизчерпаем запас от енергия, все още не е достъпна в големи мащаби. 

Термоядрените реактори контролират плазмата със свръхпроводящи магнити в процес, наречен конфайнмент. Китайски реактор държи рекорда за най-дълго задържане при високи температури - около 17 минути.

Но учените в страната, подобно на тези другаде, са изправени пред един от проблемите на фундаменталната физика - задържането на плазмата при екстремни температури за продължителни периоди изисква повече енергия, отколкото самата реакция може да произведе.

Ако Китай успее да реши този проблем, това може да ускори края на "мръсната" енергия за всички, пише още The Economist. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !