В Европа хората, които получават средна заплата, плащат около една трета от доходите си под формата на данъци през 2022 г. Това показват данни на американската организация Tax Foundation, цитирани от Euronews.

Данъчната тежест в Европа обаче варира значително между отделните държави, като работниците в западноевропейските и по-развитите страни плащат значително повече.

Дания (с максимална ставка от 55.9%), Австрия (55%), Португалия (53%), Швеция (52.3%) и Белгия (50%) са едни от страните с най-високи данъчни ставки върху личните доходи.

От друга страна, в Румъния (10%), България (10%), Босна и Херцеговина (10%), Косово (10%) и Северна Македония (10%) подоходните данъци са най-ниски. 

Защо датчаните не протестират срещу високите данъци?

Не всички граждани са недоволни от по-високите данъци, включително в Дания, където те могат да достигнат впечатляващите 55.9%.

В този случай много граждани смятат плащането за инвестиция в колективното бъдеще на страната и обществото или като покупка на определено качество на живот. Струва си да се отбележи, че Дания е класирана като втората най-щастлива страна в света за четвърта поредна година, според Световния доклад за щастието за 2023 г.

Това позволява на всички сегменти от обществото, независимо от пол, социално-политическо или икономическо положение, да се възползват от едни и същи възможности, като по този начин значително намаляват икономическата и социалната тежест. По-голямата част от образованието, особено висшето в Дания, е безплатно, като студентите получават и субсидия от датското правителство.

Тази подкрепа продължава и на работното място, като родителите имат право на 52 седмици родителски отпуск, от които 32 седмици се заплащат от държавата. Датският модел на пазара на труда, наречен модел на гъвкава сигурност, също така осигурява гъвкавост за работодателите и сигурност за работниците, като същевременно набляга на активното трудово участие. Това позволява както на служителите, така и на държавата да осигурят защитна мрежа в случай на безработица.

Много от хората са доволни да плащат своя дял от данъците, особено ако обществените услуги, които действително се получават, са с високо качество.

Това обаче идва и с някои недостатъци. Например, Дания трябва да предлага тези стипендии за образование и на студенти от други държави от Европейския съюз, въпреки че те рядко остават дългосрочно в страната.

Достатъчни ли са силните системи за социално осигуряване, за да компенсират високите данъци?

За Австрия, друга държава с висока данъчна ставка от 55%, социалната система, която включва здравно осигуряване, пенсионно осигуряване и задължителна защите срещу трудова злополука, е доста ценена. Освен тях, тя покрива осигуровки за майчинство и безработица.

Страната изисква всички служители да бъдат осигурени, както и хората, които получават обезщетения за безработица, пенсии или всякакъв друг вид финансиране.

В страни като Белгия самотните хора без деца понасят тежестта на най-високите данъци, докато семейните двойки с деца се облагат с по-ниска ставка. Въпреки че страната може да се похвали с високо качество на здравеопазването, регистрацията за него може да бъде дълъг и сложен процес, включващ социалноосигурителен фонд и регистрация в обществен здравноосигурителен фонд.

Почти 65% от доходите на данъкоплатците в Белгия се удържат

Месечните осигурителни вноски също се добавят към данъчното бреме. Например, ако живеете в Белгия със заплата от 45 000 евро годишно, ще бъдете обложени с 25% данък за доходите до 15 200 евро, с 40% до 26 830 евро, с 45% до 46 440 евро и с 50% над 46 440 евро. Освен това ще трябва да платите и 13.07% осигуровки.

Има и специална социалноосигурителна вноска, която варира между 9.30 и 60,94 евро на месец. Следователно нетната заплата ще е приблизително 1867 евро на месец.

Имайки предвид, че минималната работна заплата в Белгия е 1994,18 евро на месец, преди данъци, месечното възнаграждение при заплата от 45 000 евро би оставило работещите на нива, близки до тези след удръжките на данъците. 

Това води до нарастващо разочарование сред белгийците през последните години, които се чувстват ощетени и смятат, че не получават достатъчно услуги за данъците, които плащат, в сравнение със скандинавските страни.

Шведската данъчна агенция се ползва с изключително високо доверие

Подобно на Дания, шведските граждани също нямат нищо против да плащат по-високи данъци, като при тях ставката достига 52,3%. В замяна на плащанията към държавата те получават добре функциониращо общество и висококачествени обществени услуги. 

Шведската данъчна агенция Skatteverket е една от най-доверените и уважавани институции в страната, като отстъпва по рейтинг единствено на Шведската служба за патенти и регистрация (PRV) и отдела за имоти Lantmateriet.

Това се дължи на факта, че данъчната агенция участва в повечето аспекти от живота на гражданите, включително раждания, бракове, преместване на имоти и смърт, като гарантира, че се предоставя високо качество на услугата. Тя предоставя и много удобства за потребителите, така че да им спести повечето административни усилия. 

В някои случаи средните заплати в страните с по-високо данъчно облагане, като Дания и Австрия, също са по-високи, което до голяма степен облекчава част от финансовия натиск. Според Евростат средната годишна заплата в Дания през 2022 г. е била 62 972 евро, докато в Австрия тя достига 68 690 евро.

Това се дължи на по-откритото договаряне на заплатите, както и на по-силния акцент върху образованието и ученето през цялата кариера. Някои държави отчитат по-силно търсене на кадри във високоплатени сектори като финанси, банкиране, право и медицина.

Може ли инфлацията да усложни данъчното бреме?

Инфлацията е друг фактор, който може да направи данъчната тежест потенциално по-тежка. Това важи с особена сила след началото на руската инвазия в Украйна, която доведе до скок на цените на енергията и храните през последните няколко години. 

Другите конфликти, като войната на Израел с Хамас, добавиха нови проблеми, като прекъсванията на доставките през Червено море, които допълнително подхранват цените на енергията и други стоки.

Ако тази тенденция продължи, покачващите се потребителски цени ще окажат по-голям натиск върху портфейлите на хората, добавйки нови тежести към по-високите данъци.

Въпреки че инфлацията в еврозоната падна до двегодишно дъно от 2.8% през януари, Европейската централна банка все още поддържа предпазливо оптимистичен и зависим от данните подход, преди да вземе каквито и да е решения за намаляване на лихвените проценти.
 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !