Шота Шимизу слага слушалките си и набира отдела по човешки ресурси на работодателя на своя клиентка – фирма, която предоставя персонал за грижи за възрастни хора. Клиентката му иска да напусне работа, а Шимизу го прави вместо нея.

„Очакванията ѝ не съвпадат с реалността на работата“, обяснява той на служителя, занимаващ се с човешките ресурси. „Все още има униформата и ключа за шкафчето си и ще ги върне по пощата. Можем ли да потвърдим адреса за доставка?“

Шимизу работи за Momuri – компания със седалище в Токио, която предлага услуга по напускане от името на клиенти, които искат да избегнат неудобния разговор с шефа. Momuri на японски означава „Не мога повече“. Това е част от малка, но набираща популярност индустрия на т.нар. „агенти за напускане“, които посредничат за служители, неспособни сами да скъсат връзката с работодателя си – срещу сума до около $350 (50 000 йени).

На работа до гроб

Услугата набра скорост след пандемията, която разклати скованата японска работна култура и постави под въпрос традиционния модел на "белите якички", според който започваш работа веднага след университета и оставаш в една и съща компания до пенсия. Строгата корпоративна йерархия в Япония прави директната конфронтация с шефове трудна, а понякога и невъзможна.

Някои служители използват услугата, защото са тормозени на работното място. Други са събрали смелост да изразят недоволството си, но срещат отпор. Или просто не искат да се изправят пред шеф, който не е свикнал някой да подава оставка.

Смяна на работа в Япония: все още рядко, но вече възможно

Както при младите хора по света, така и в Япония все повече хора в 20-те и 30-те си години избират да напуснат. Трендът обхваща и хора в средата на кариерата си – нещо революционно за страна, в която до неотдавна се смяташе за почти невъзможно да смениш професия след 35-годишна възраст. Причините включват недостиг на работни позиции на по-високо ниво.

Десетилетия наред японският трудов пазар се определяше от доживотна заетост, заплащане според стажа и дълги, изтощителни часове, включително задължително социализиране след работа. Макар очакванията за доживотна работа да отслабнаха след срива на „икономиката на балона“ през 90-те, дългите часове останаха.

Днес, на фона на застаряваща и намаляваща работна сила, служителите имат по-голяма свобода да търсят алтернативи. Все по-малко толерират културни особености като изтощителния работен график, казват експерти.

„Това е реална промяна“, казва Каору Цуда, главен изследовател в Indeed Recruit в Токио. „Днес пазарът предлага голямо разнообразие от работни възможности – служителите имат повече избор от всякога.“

Професионални напускачи – новата топ професия

Туи Иида, на 25, бил разочарован от дългите часове в компания за поддръжка, но шефът му не взел насериозно оплакванията му. Така че платил на някого да подаде оставка вместо него.

„Чувствах огромно облекчение, когато получих потвърждение, че съм напуснал“, казва той. Сега Иида сам работи за Momuri, за да помага на други да направят същото.

През 2024 г. около 3.3 милиона души са сменили работата си – малка част от близо 68 милиона заети, според официални данни. Това прави трудовата мобилност в Япония все още по-ниска от средната за страните от ОИСР.

Въпреки това желанието за смяна на работа нараства. Повече хора получават по-високи заплати при преминаване в нова компания – явление, което може да повлияе трайно на японския пазар, където заплатите са почти замразени от три десетилетия насам.

„Не мога повече“ – защо японците мълчат до последно

В общество, което цени хармонията над личното мнение, споделянето на недоволство с шеф често е табу.

„Когато хората достигнат границата на търпението, може и да не успеят да го изразят сами“, казва Кейко Иши, професор в университета в Нагоя. „Затова услугите, които действат от тяхно име, стават привлекателни.“

Проучване на Tokyo Shoko Research показва, че близо 1 от 10 компании вече е получавала оставка чрез „агент“. Няма точен брой на потребителите, но само Momuri обработва около 2500 случая месечно – спрямо едва 200, когато стартира през 2022 г.

80% от клиентите са на възраст между 20 и 39 години, но компанията има и по-възрастни клиенти – най-възрастният е бил на 83.

Агентите обикновено не преговарят условия – просто съобщават решението. Понякога обаче попадат под наблюдение за надвишаване на правомощията си – например ако дават правни съвети.

Реакции на работодателите – от гняв до приемане

Тайши Кусано от агенция Oitoma в префектура Айчи казва, че много клиенти предпочитат да запазят добри отношения с компанията, отколкото да влязат в конфликт. Според него реакцията на работодателите често преминава от объркване към гняв, тъй като напускането се възприема като удар по техните показатели.

„Но вече все повече мениджъри реагират с: "А, ясно, това е вече нещо нормално.

Нови приоритети за компаниите и служителите

Компаниите трябва да се адаптират, за да задържат кадри. Някои започват да търсят по-добро съвпадение между културата на организацията и новите служители, казва Цуда.

Кенто Сано, който напуска туристическа компания на 31, решил да експериментира – градинарство, фрийланс, работа в книжарница. Сега отново е в туристическия бранш, но в стартъп.

„Разбрах, че най-добрата стратегия е да се наслаждаваш на работата, като същевременно правиш неща, които те вдъхновяват.“

Служители в средата на кариерата, като Сано, са все по-търсени. Загубеното поколение на 90-те – хората, които днес са на 40–50 г. – създава недостиг на мениджъри. Затова компаниите стават по-отворени към кандидати над 35 години.

Кейсуке Очи, 45, също е сменил работата си, въпреки че не вярвал в това. Промени в управлението на предишната му фирма го разколебали. Когато видял, че и други негови връстници напускат, решил: „Може би и аз мога. Може би уменията ми не са за подценяване.“

Пандемията окончателно го убедила.

„Разбрах колко съм изпускал от семейния живот. Открих истинското щастие в това просто да вечерям с близките си.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !