Крис Шарп е главен технологичен директор на Digital Realty - щатска компания, в чиято дейност се пресичат строителството и високите технологии. Тя изгражда центрове за данни - необозначените складове, пълни с компютри, които поддържат онлайн света.

Появата и развитието на изкуствения интелект (AI), който изисква много повече процесорна мощ от стандартните компютърни операции, постави ракетни ускорители под света на центровете за данни.

Неговата компания е построила наскоро огромен нов център за данни в Портланд, Орегон, посветен на AI. Колко по-различен е той от обикновените? "Стандартният център за данни има нужда от 32 мегавата захранване. За AI център на данни са необходими 80 мегавата," казва Шарп.

AI системите използват цялото това допълнително електричество, просто защото обработват много повече данни от стандартните компютърни изчисления.

Шарп също така посочва, че цялата мрежа от техническа поддръжка, която е необходима във връзка с AI, е по-голяма. "Имате пет пъти повече окабеляване, например."

Всичко това води до един проблем.

Как може AI да расте, след като изисква толкова много повече електроенергия, за да функционира?

Изискването на все повече електроенергия от съществуващата електропреносна мрежа означава конкуренция с домакинства и други индустрии, а ако се стига до прекъсвания на електрозахранването, това няма да спечели на сектора на центровете за данни никакви приятели.

"Нашата индустрия трябва да намери други източници на електроенергия," казва Шарп. Той смята, че това ще е атомна електроенергия и прогнозира, че в не толкова далечно бъдеще центровете за данни ще се изграждат с вградени атомни реактори.

Въпросната технология са малките модулни реактори (SMR), около които напоследък се вдига значителен шум. Те са усъвършенствани реактори, които генерират около една от електроенергията на традиционните големи атомни централи.

В момента в света все още няма SMR реактори в търговска експлоатация, но Китай строи първия, а подобна технология вече се използва в атомните подводници.

Междувременно, университети, като британския Imperial College London, от години работят с малки атомни реактори, използвайки ги с образователна цел. Реакторът на Imperial, който се намира близо до Лондон, е работил в периода 1965 – 2010 г.

В днешно време повечето компании, които разработват SMR за търговска употреба, се фокусират върху това да помагат на населени места с техните енергийни нужди.

Има и специализирани компании обаче, които са решили, че центровете за данни са най-добрите кандидати за проектираните от тях SMR реактори.

"Центровете за данни са гладни за електроенергия, но с AI достигаме до ново ниво на енергийни изисквания," казва пред BBC доктор Майкъл Бък, който ръководи Центъра по ядрена енергетика в Imperial College London.

"По света има около 50 дизайна на SMR. Предизвикателството е да бъдат изградени във фабричен стил чрез стандартизиране на производствените линии. Няма причина малък, бърз реактор да не може да за захранва център за данни, с изключение на това, че трябва да получите одобрение от регулаторните органи," допълва ученият.

В САЩ проектиран от компанията NuScale SMR вече получи одобрение от Службата по атомна енергия. Междувременно, във Великобритания Службата за ядрено регулиране продължава да проучва проектите за SMR на Rolls-Royce и на щатската компания Holtec International.

Щатската енергийна компания Westinghouse иска да построи четири SMR-а в Североизточна Англия, близо до атомната централа в Хартлипул.

Доктор Бък смята, че атомните подводници са убедителен аргумент в полза на безопасността на SMR технологията. "Ние изграждаме реактор и го поставяме на подводница, а хората спят на два метра от него."

Той прогнозира, че участието на технологичния сектор в развитието на SMR ще се окаже решаващо. "Тези момчета разполагат с купища пари!"

Доктор Дъг Пар, главен учен на Greenpeace Великобритания, обаче е на мнение, че високите разходи по SMR ще се окажат прекалено голяма пречка.

"Нереалистичното въодушевление се крие зад оценките за разходите във връзка с SMR," казва той. "Това въодушевление ще намалее, след като се появят забавяния и трудности."

Пар твърди, че операторите на центрове ще се притеснят, когато ревизираните данни за разходите във връзка SMR ще покажат, че те са неконкурентоспособни, в сравнение с възобновяемите енергийни източници.

Greenpeace също така е против атомната енергия от съображения за сигурност, изтъквайки риска от инциденти и необходимостта за справяне с радиоактивните отпадъци.

В Калифорния компанията Oklo твърди, че е проектирала SMR, който е почти готов за работа. "AI е катализаторът, основният двигател," казва Брайън Гит, който отговаря за бизнес развитието на компанията.

От Oklo планират да произвеждат малки реактори, които компанията твърди, че може да изгражда бързо и безопасно.

"Хората поставят под въпрос жизнеспособността на атомната енергия заради отпадъчните продукти и риска от инциденти," казва Гит. "Ние рециклираме нашето гориво през реактора много пъти, което решава въпроса с отпадъците, а новите реактори не могат да се разтопят, те се самоохлаждат и саморегулират."

Гит отказва да сподели дали компании за центрове за данни вече са подписали договори, но казва, че "всички основни оператори проявяват интерес". "Електроенергията е най-големият им проблем и те искат да внедрят тази технология в рамките на четири години - до 2028 г."

Гит твърди, че 25-годишният му опит в енергийната индустрия го е убедил, че атомната енергия е единственият отговор на натиска, с който новият свят на AI центровете за данни се сблъсква.

"Без нас те просто не разполагат с електроенергията, за да включат всички машини, които трябва да имат. Подписваме писма за намерения за конкретни локации за центрове за данни с времеви период до 2028 г."

Как би изглеждал атомният реактор на един център за данни?

От Oklo се представят огромен резервоар от неръждаема стомана, в който се намира реакторът, спуснат в дълбока 15 м дупка в земята. След това центърът на данни се изгражда около него.

Вероятно връзката между SMR, AI и центровете за данни е очевидна в борда на директорите на Oklo.

Сам Алтман, главен изпълнителен директор на водеща компания за AI технологии OpenAI, е негов председател от 2015 г. "Той е установил този проблем преди 10 г.", казва Гит за него.