Благодарение на горските пожари, ураганите и други природни бедствия, през последните години в САЩ се наблюдава ръст в използването на дизелови генератори за резервно захранване, когато електричеството спре.

Само в щата Калифорния броят на тези генератори скача с 34% в периода 2018 – 2020 г., според данни на M.Cubed.

Това захранване може да е от съществено значение в извънредни ситуации, за работата на медицинско и друго оборудване. То обаче идва на висока цена за човешкото здраве.

“Ако използвате 1-мегаватов дизелов генератор, вие допринасяте за статистически нарасналите нива на заболеваемост от рак,” казва Дъг Бернауер, главен изпълнителен директор на Radiant Industries.

Той не греши. През 2012 г. Международната агенция за изследване на рака към СЗО заключава, че дизеловите газове определено причиняват рак въз основа на десетилетия изследвания и проучвания.

Тези рискове се засилват на местата по света, където дизеловите генератори не се използват само в извънредни ситуации, но и за ежедневно захранване.

По данни на International Finance Organization, в Африка има региони, където дизелови генератори за “резервно захранване” са отговорни за до 40% от ежедневното производство на електроенергия.

Тук се намесва компанията на Бернауер. Нейната цел е да изгради преносими атомни реактори, способни да генерират мегават електроенергия (която би могла да стигне за около 1 000 домове), които могат да бъдат натоварени в транспортен контейнер и преместени там, където има нужда от тях, без замърсяването или разходите, свързани с дизела.

“Смятам, че начинът, по който хората мислят за атомната енергия, се променя,” казва 41-годишният Бернауер. “През последните 5-10 години има визия за ново бъдеще, в което атомната енергия има своята роля.”

Тази седмица Radiant обяви, че е набрала 40 млн. долара финансиране с основен участник Andreessen Horowitz, за да осигури това бъдеще, с което набраният от нея капитал до момента възлиза на 55 млн. долара.

Инвестицията е насочена към ускоряването на разработването на технологията за атомна енергия на компанията с цел достигане на комерсиално производство през 2028 г.

Изграждането на атомна електроцентрала в кутия

В сърцето на генераторите на Radiant, които тя нарича Kaleidos, е ядреното гориво на име TRISO частици. Ядрото на всяка от тези малки частици (които са с размера на маково семе) се състои от уран, кислород и въглерод и е обвито с керамични и карбонови материали.

След това частиците се формулират в по-големи цилиндри или сфери (в зависимост от дизайна на реактора), за да бъдат използвани в реактори.

Едно основно предимство на TRISO частиците е, че те имат много висока точка на топене, което на теория прави реакторите устойчиви на топене. При тестването на материалите частиците остава почти невредими при температури от 1 650 градуса по Целзий.

За сравнение, напалмът създава температури от около 1 100 градуса.Това е доста над температурите, до които повечето атомни реактори ще достигнат.

Що се отнася до безопасността на Kaleidos и на други подобни концептуални микрореактори, рискът е на нивото на този на реакторите в десетки колежански кампуси из страната, които се използват за атомни изследвания, казва пред Forbes Тод Алън, който отговаря за атомното инженерство в Университета на Мичиган.

“В тях има много по-малко радиокативни материали, системите са много по-опростени и по-трудно могат да излязат от строя,” казва той. “Има дълъг списък от причини защо тези електроцентрали са много по-безопасни от традиционните големи, леко-водни реактори,” допълва той.

Ейприл Новак, ядрен инженер в Националната лаборатория Argonne, която работи с Radiant по разработката на реакторите, отбелязва, че има няколко аспекта в дизайна на Kaleidos, които ги правят уникални сред другите концепции за микрореактори, които се разработват.

Първо, малкият и преносим дизайн ги прави идеални за редица приложения, които варират от осигуряването на резервно захранване до позиционирането им по магистралите с цел осигуряване на електричество за зареждането на електромобили.

Тя също така казва, че компанията се стреми да реализира система за премахване на топлината чрез хелий, което намалява значително вероятността от инциденти и също така означава, че дори и ако реакторът внезапно изключи, разсейването на топлината ще предотврати вероятността от разтопяване.

През 2024 г. компанията ще направи първите тестове на този дизайн (използвайки електрически нагреватели отначало) за да се увери, че всичко работи както е планирано в реалния свят.

“Всички тези различни аспекти осигуряват на дизайна на Radiant уникална позиция в сферата на усъвършенстваните реактори,” казва тя.

От ракети до реактори

Целта на Бернауер не е била да става ядрен инженер. През 2007 г. той се присъединява към SpaceX като инженер по авионика, преди компанията още да е изстреляла успешно първата си ракета.

В SpaceX Бернауер става част от екип, който разработва прототипа на ракетата Grasshopper (Скакалец), която може да се изстрелва и каца и чиито системи впоследствие са интегрирани в ракетата на компанията Falcon 9.

След успешното приключване на работата по Grasshopper, Бернауер казва, че започнал да се занимава с всички странични проекти на Илон Мъск, като Hyperloop и работата, която води до създаването на Boring Company.

Друг подобен проект бил намирането на начин за производство на гориво на Марс, така че една от ракетите Starship на компанията да може да бъде заредена и изпратена обратно на Земята.

Използването на слънчева енергия било непрактично и това накарало Бернауер да се замисли за възможностите на атомната енергия, които решавали много от проблемите, породени от използването на слънчева енергия за тази цел.

След това, през 2019 г., Министерството на отбраната на САЩ отправя призив към индустрията за малки, преносими микрореактори с размера на транспортни контейнери, които да могат да бъдат използвани в армията.

За Бернауер това изглеждало като страхотна възможност да докаже концепцията за малък атомен реактор, по която работел за използване на Марс, тъй като да имаш армията като клиент означавало по-голяма стабилност по отношение на потенциалните приходи и регулаторни пътища.

Така той напуска SpaceX и основава Radiant през същата година. От тогава компанията се фокусира върху разработването на своята технология и започва да работи с Националната лаборатория на Айдахо и Националната лаборатория Argonne по федерална програма, която дава възможност на индустрията да се възползва от научните изследвания и експертизата на националните лаборатории.

За Скот Нолан, партньор във Founders Fund, която е инвестирала в Radiant, тази работа с националните лаборатории е от ключово значение за осигуряването на потенциални клиенти и за обществото като цяло, че реакторите на компанията може да бъдат изградени безопасно и ефективно.

След като компанията докаже това и бъде одобрена от регулаторните органи, “смятам, че ще видим огромна промяна по отношение на осъзнаването на хората, че ако ги е грижа за околната среда, трябва да ги е грижа и за атомната енергия.”

Компанията смята, че разполага със силен пазарен потенциал, след като проектите на Radiant бъдат одобрени от регулаторните органи. Днес пазарът на дизелови генератори само в САЩ се оценява на над 5.8 млрд. долара, според данни на IBISWorld.

Бернауер смята, че реакторите на неговата компания, които трябва да бъдат презареждани само веднъж на около пет години, ще бъдат привлекателни за отдалечени общности, които се намират далече от електропреносната мрежа и може да имат ненадеждна верига на доставки за презареждане с дизел.

Засега обаче главният изпълнителен директор на Radiant просто се е фокусирал върху използването на средствата, набрани от неговата компания, за да постигне амбициозната си цел да се сдобие с един от първите ­иновативни ядрени реактори, одобрени и пуснати на търговския пазар от разцвета на индустрията през 70-те години.

Той също така има за цел да промени нагласите в бизнес сектора по отношение на атомната енергия - индустрия, която е известна със забавянията на проекти, които излизат извън бюджета си.

“В свят, в който можете да се сдобиете с реактор, проектиран и изграден навреме и в рамките на бюджета, всичко може да се промени,” казва Бернауер.