За всеки здравомислещ човек планът на Формула 1 да увеличи броя на състезанията в календара си от 24 на 30 изглежда е в противоречие с поетия от спорта ангажимент за достигане на нетни нулеви емисии до 2030 г.

На фона на предстоящото през уикенда състезание за Голямата награда на Япония, шефът на Формула 1 Стефано Доменикали най-накрая ще може да предостави опровержение.

Преместването на състезанието на пистата Сузука от традиционното му провеждане през октомври за април е част от стратегията на F1 за “организиране по регионален признак” на състезателния календар в четири географски блока, намалявайки разстоянията, които екипите трябва да изминават между отделните състезания и освобождаването на уикенди, в които могат да бъдат включени нови надпревари.

На теория сгъстената регионална програма и пробивите при устойчивите авиационни горива превръщат това в правдоподобна стратегия за намаляване на емисиите от въглероден диоксид. Реализирането ѝ обаче ще изисква Доменикали да се заеме с известно логистично жонгльорство.

Той не само трябва да балансира между интересите на най-малко 21 държави, но също така да намали общия въглероден отпечатък (оценен на около 256 000 метрични тона през 2019 г.) с над 50%.

Това, което прави тази организационна сръчност още по-сензационна, е, че тя трябва да бъде осъществена, докато се балансира на фона на все по-неравния политически пейзаж.

Спа (Белгия), Монца (Италия) и Монако са сред европейските писти, които все още не са подписали удължаване на договорите след 2025 г., докато заможни нации, като ОАЕ и Саудитска Арабия, подписаха сделки, които ги правят част от календара на F1 до 2030 г. 

Разрастващите се амбиции на F1 в Близкия изток и САЩ на моменти надминават пределите на спорта.

На 31 май 2023 г. белгийският премиер Александър де Кроо изпрати писмо до Доменикали, заявявайки, че “необходимостта вие да изготвите балансиран календар между Европа, Далечния Изток и Америка/Близкия Изток няма да се случи в ущърб на Белгия,” посочвайки, че местните власти са направили “редица финансови инвестиции”, за да оставят пистата Спа-Франкоршан в календара.

Има обаче инвестиции и инвестиции, а през март Доменикали намекна, че вместо по-дългосрочни договори утвърдените европейски писти ще бъдат “ротирани” годишно, заявявайки пред журналисти, че “обсъжда с други промоутъри в Европа предприемането на нещо, което ще бъде обявено скоро.”

Тази липса на яснота може да затрудни много от тези писти при постигането на собствените им цели за вредните емисии.

“Без дългосрочен договор с F1 е наистина трудно да се инвестира в устойчиви инициативи, защото състезанията от Гран при съставляват голяма част от приходите ви,” казва през CNBC Стефан Базир, който отговаря за устойчивостта на пистата Силвърстоун.

Това е една от традиционните европейски писти, които получиха удължаване на договора до 2030 г. (заедно с австрийската Ред Бул Ринг и унгарската Хунгароринг) - на фона на усилията на F1 да освободи място за състезания в големи градове.

Тази промяна от специално построени за състезания писти, като Спа, в посока градски трасета, създава отделни проблеми с устойчивостта.

“Градските състезания може да отвеждат спорта до нови места, където хората могат да стигнат до трасето с градски транспорт, но колко от феновете, които бяха на състезанията в Лас Вегас или Сингапур, са местни?,” пита Базир. 

Отговорът е "не много". Летищата в Лас Вегас трябваше да приемат 400 частни самолета, които пристигнаха за състезанието от F1, докато броят на пристигащите полети в Сингапур нараства с 63% през септември, в сравнение с предходната година, когато състезанието беше преместено за октомври.

С този приток на фенове идват и повече приходи, което, от своя страна, предоставя на тези места бюджетите да налагат вето върху евентуално преговори около календара.

Предполагаемата такса за домакинство в размер на 35 млн. долара, които Сингапур плаща през 2023 г., например, дава по-голямо влияние, отколкото имат места, като Япония, която е платила само 25  млн. долара.

По тази причина Япония се отказа от своето първоначално място в календара за 2024 г., а други са поставени под натиск да направят същото.

Опитите да се премести Гран при на Канада от традиционното му провеждане през юни, така че да съвпадне с едно от трите състезания в САЩ, беше оспорено от президентската на канадското Гран при Франсоа Дюмонтие, който заяви, че преместването на дата би означавало атмосферните условия да повлияят на състезанието.

Вместо това отборите трябва да пътуват от Маями през май до Монако, а след това за Гран при на Емилия-Романя в Италия, преди да тръгнат в обратната посока към Канада през юни.

Време ли е да се погледне другаде?

Дори и Доменикали да успее да намери начин да реализира тази стратегия, някои хора смятат, че “организацията по регионален признак” е малко вероятно да бъде универсалното решение, от което F1 се нуждае, за да достигне целите за устойчивост.

“Разделянето на календара на блокове пренебрегва факта, че повечето отбори трябва да извършват ремонти и да се снабдяват с част от основната си база някъде по света,” обяснява Маделин Ор, експерт по спортна екология.

“С наблъскването на още състезания в календара принуждавате отборите да летят, за да осъществяват поправките навреме,” допълва той.

Отборът на Уилямс от F1 установи това по трудния начин, след като сериозна катастрофа по време на Гран при на Австралия наложи изпращането на единия болид до Великобритания за ремонт, преди да бъде изпратен за Япония навреме за следващото състезание.

“Говори се за изграждането на суперскладове в четири точки по света, които отборите биха могли да използват, но това са продъжаващи дискусии”, казва Пол Фаулър, който отговаря за логистиката, свързана с моторните спортове в DHL.  

Докато тези дискусии все още се водят, F1 ще трябва да търси други начини за постигане на своите цели. Вместо да изчакват реализацията на този календар без емисии, отборите оправдано се обръщат инженерни решения — нещо, с което F1 се справя по-умело.

Mercedes вече задели милиони евро за финансиране на проучвания в сферата на т. нар. устойчиви авиационни горива, които, според компанията, ще намалят нейния авиационен отпечатък прблизително наполовина.

Междувременно, нови разпоредби, които задължават автомобилите да използват 100% устойчиви горива до 2026 г., принуждават отборите да инвестират повече в екоинженерство.

Тъй като достигането на целите за устойчивост изглежда все по-предизвикателно, Доменикали няма много избор, освен да натисне газта. Както посочва Маделин Ор, “ако има идустрия, която може да се справи с това в последния момент с помощта на някаква чудодейна технология, това е F1.” 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !