Българите масово продължават да разчитат на бързите кредити като лесен начин за незабавно набавяне на средства, без да осъзнават, че сумите, които връщат, често надхвърлят значително законово установения максимум. Това заяви във Варна председателят на асоциация "Активни потребители" (ААП) Богомил Николов.

Скритите такси и незаконният таван на оскъпяването

Още преди повече от десетилетие в законодателството беше въведено ограничение, според което годишният процент на разходите (ГПР) по един заем не може да надвишава пет пъти размера на законовата лихва.

"Това към днешна дата е около 65%", посочи Николов. Той даде следния пример: ако потребител изтегли 1000 лева със срок за връщане от една година, общата сума, която трябва да върне, не бива да надхвърля 1650 лева.

Въпреки това, практиката при бързите кредити показва съвсем различна картина. В масовия случай реалният годишен процент на разходите достига между 150% и 200%. Според Николов това се постига чрез добавяне на различни допълнителни такси и разходи в договорите, които стават дължими след подписването им, а потребителите често не им обръщат внимание.

Липса на надзор и ролята на съда

Фирмите за бързи кредити, които оперират като небанкови финансови институции, не са под надзора на Българската народна банка (БНБ). Това означава, че при възникване на претенции единственият път за защита на потребителите е съдът.

Богомил Николов подчерта, че настоящата съдебна практика е категорично в полза на потребителите.

"Хората обаче се притесняват, че завеждането на дело е нещо сложно, трудно и може да доведе до още разходи", обясни председателят на ААП. Като допълнителна пречка той посочи и новоприетия Закон за фалит на физическите лица, който според него е "потенциално неефективен", а предвидените процедури са толкова скъпи, че на практика се обезсмислят.

Препоръките на "Активни потребители"

От ААП отправят ясна препоръка към потребителите на бързи кредити – да търсят правата си в съда. Според Николов, ако този процес стане по-мащабен, ще се освети системен проблем, който изисква решение на национално ниво чрез законодателни промени.

Ето няколко ключови съвета:

  • Проверявайте внимателно договорите за скрити условия и допълнителни такси.
  • Знайте, че законовият таван на оскъпяването (ГПР) е около 65% годишно.
  • При съмнения за нередности, не се колебайте да потърсите съдебна защита.

Преходът към еврото: съвети и потенциални проблеми

По темата за въвеждането на еврото председателят на "Активни потребители" коментира, че затруднения вероятно ще изпитат възрастните хора и децата. Най-труден се очаква да бъде месец януари, когато левът и еврото ще бъдат в обращение паралелно.

Препоръката на ААП е хората да обменят левовете си възможно най-бързо и да започнат да плащат в евро още от 2 януари. "Това е начин да се избегнат затрудненията със сметките наум в двете валути колко ресто трябва да се получи при покупка на стока", каза Николов.

Той заяви, че не очаква шоково поскъпване, като остава единствено хипотезата за закръгляне на цените. Това обаче може да работи и в полза на потребителите, тъй като много търговци може да предпочетат да свалят цената с няколко евроцента, за да получат кръгла сума. Като потенциален проблем Николов изтъкна магазините в по-малките и отдалечени села, които може да не се снабдят с достатъчно монети в евро. Той ги призова да се възползват от т.нар. "стартови пакети", предлагани от БНБ.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google