Пенсионните системи на повечето места по света имат спешна нужда от реформи. Това е изводът в третото издание на глобалния пенсионен доклад на Allianz. Той анализира 71 пенсионни системи с помощта на създадения от компанията Allianz Pension Index (API), който се състои от три стълба - анализ на демографската и фискалната ситуация, оценка на устойчивостта (напр. периоди на финансиране и вноски) и адекватността (напр. обхват и пенсионни равнища) на пенсионната система. 

Взети са предвид общо 40 параметъра, като оценките са между 1 (няма нужда от реформа) и 7 (остра нужда от реформа). Претеглената сума на всички параметри отразява необходимостта от промени в съответната система.

Силен натиск за реформи

Непретегленият общ резултат за всички анализирани пенсионни системи е 3.7, което е сигнал за продължаващ силен натиск за реформи. В сравнение с последния доклад от 2023 г. има някои промени, но не всички са били в правилната посока: общият резултат тогава е бил 3,6. 

Същевременно между отделните държави се наблюдават големи различия. Има малка група страни, като Дания, Нидерландия и Швеция, които с общ резултат доста под 3 се справят сравнително добре, защото своевременно възприемат курс на устойчивост, като поддържат добре финансирани системи. 

На пръв поглед може да е изненадващо, че Япония също попада в този списък. За разлика от всички останали страни обаче, тя последователно прилага различен подход: да се работи по-дълго. Дори и днес една трета от хората на възраст от 65 до 70 години там все още работят, а през следващите няколко години се очаква реалната пенсионна възраст да се повиши до 70 години. 

За момента по-голямата група се състои от държави с общ резултат под 4, където има спешна нужда от реформа за защита на пенсионните системи от въздействието на демографските промени. 

Тази група включва много развиващи се страни като Малайзия, Колумбия и Нигерия. Техният проблем е не толкова структурата на пенсионната система сама по себе си, а по-скоро ограниченият ѝ обхват. Делът на работещите в сивия сектор, които не са обхванати от системата, обикновено надхвърля 50%. 

Следователно в тези страни на първо място са необходими дълбоки реформи на пазара на труда, за да се създаде основа за всеобхватна пенсионна система. В противен случай социалното осигуряване ще се превърне в още един фактор, който увеличава неравенството, предупреждават от Allianz. 

Третата група пенсионни системи включва много европейски страни като Германия, Франция и Италия, чиито пенсионни системи досега са предприели само предварителни стъпки към налагане на капиталовия принцип, разходопокривните плащания доминират, а натискът за реформи е голям с оглед на бързото застаряване на населението.

Положителните ефекти от миграцията намаляват

Демографските промени са реалност от години. Продължителността на живота се увеличава непрекъснато в продължение на десетилетия, докато раждаемостта продължава да намалява. Има обаче едно явление, което значително смекчава очакваното въздействие върху пазарите на труда и социалните системи - миграцията.

През последните пет години, например, почти 90% от общо 1.6 милиона нови работни места, подлежащи на социалноосигурителни вноски в Германия, са били заети от имигранти. 

"Дори не всички имигранти да си намерят работа веднага, миграцията помага за постигането на баланс.Вероятно няма да можем да разчитаме на това в бъдеще, тъй като в основните страни на произход просто има все по-малко кандидати, които имат желание да емигрират. Отделно Европа вероятно в бъдеще ще загуби част от привлекателността си като район за имиграция. Следователно за нас ще бъде от решаващо значение да използваме още по-ефективно съществуващия потенциал. Това се отнася за жените на непълно работно време, които трябва да бъдат освободени от грижите за отглеждането на децата, както и за и по-възрастните служители, които все още твърде често се сблъскват с възрастова дискриминация на работното място", коментира Михаела Грим, която е един от съавторите на доклада.   

Дисбалансът в пенсионните спестявания може да бъде преодолян

Според изчисленията на Allianz, дупката в пенсионните спестявания на по-младите поколения само в еврозоната възлиза на средно около 350 млрд. евро годишно. Това звучи като голяма сума, но може да се преодолее, ако процентът на спестяванията се повиши с една четвърт. 

"Поколението X трябва да спестява повече, за да си гарантира желания стандарт на живот в напреднала възраст – това е безспорно“, посочва главният икономист на Allianz Людовик Субран.

„Не бива обаче да гледаме само едната страна на уравнението, т.е. усилията на домакинствата за икономии. От решаващо значение е да мислим също така за пенсионното осигуряване и развитието на капиталовия пазар. Пенсионните спестявания трябва да се инвестират рентабилно в бъдещ растеж и иновации. Това е ключът към преодоляването на демографските промени и на измененията на климата. Европа все още има големи дефицити в тази област“, добавя той. 

България: реформите се отплащат 

Последните реформи, по-специално повишаването и обвързването на пенсионната възраст с продължителността на живота, осигуряват на българската пенсионна система добър резултат. По стълба за устойчивост оценката на страната е Много добър 2.3. С общ резултат 3.3 българската пенсионна система се нарежда в горната част на средния сегмент, като изпреварва държави като Германия, например. 

Ахилесовата пета на социалното осигуряване у нас остава демографската перспектива, която става все по-мрачна: делът на хората на възраст 65 и повече години на 100 души в активна възраст се очаква да нарасне от 35% на 52% през следващите 25 години. 

Като се имат предвид относително ниските частни спестявания, няма как да се осигури устойчивото разгръщане на напълно финансираните професионални и частни стълбове в българската пенсионна система. Други проблеми са високото ниво на заетост в сивия сектор и недостигът на възможности за работа за по-възрастните работници. Само 10% от българите след 65-годишна възраст са все още на работа, докато в Япония този дял е 35%.