През четвъртото тримесечие на 2023 г. парниковите емисии на държавите от Европейския съюз са оценени на 897 милиона тона еквивалент на въглероден диоксид (CO2-eq) - намаление с 4%, в сравнение със същото тримесечие на 2022 г., показват данните на Евростат. 

Брутният вътрешен продукт на ЕС остава стабилен, регистрирайки минимално увеличение от 0.2% през четвъртото тримесечие на 2023 г., в сравнение със същото тримесечие на 2022 г., което означава, че емисиите падат и като дял от икономиката. 

През четвъртото тримесечие на 2023 г. икономическите сектори, отговорни за най-големите намаления на емисиите, в сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 г., са доставката на електроенергия и газ (-17.2%) и производството (-3.1%). 

Въглеродният отпечатък на домакинствата остава почти без промяна за същия период. 

Емисиите на парникови газове намаляват в 22 от общо 27 страни от ЕС

През четвъртото тримесечие на 2023 г. емисиите на парникови газове са намалели в 22 страни от ЕС, в сравнение със същото тримесечие на 2022 г.

Най-голям спад на парниковите газове се наблюдава в Естония (-23%), България (-17%) и Финландия (-9%).

dbr.bg-image

От 22-те членки на ЕС, за които се смята, че са намалили емисиите си, 10 регистрират спад и на БВП (Естония, Финландия, Швеция, Германия, Австрия, Ирландия, Латвия, Литва, Холандия и Люксембург). Унгария поддържа БВП на същото ниво, като същевременно намалява емисиите. 

Останалите 11 страни от ЕС (България, Белгия, Чехия, Дания, Италия, Испания, Франция, Полша, Португалия, Румъния и Хърватия) са успели да намалят емисиите си, като същевременно са увеличили своя брутен вътрешен продукт.

Увеличения на парниковите емисии регистрират Малта (+7.7%), Словения (+5.6%), Кипър (+2.3%), Словакия (+1.7%) и Гърция (+0.3%). Едновременно с това, и петте държави отбелязват увеличение на БВП, като в Малта то е с 4.3%, в Словения - с 2.2%, в Кипър - с 2.1%, в Словакия с 2,2%) и в Гърция с 1.1%.