Паричните потоци, изпратени от хората, живеещи в ЕС към страни извън общността за 2023 г. възлизат на 50.9 млрд. евро. Това е с 8% повече от отчетените 47 млрд. евро за година по-рано, информират от Евростат. 

Входящите трансфери в ЕС растат до 13.9 млрд. евро, или с 4% повече от отчетените 13.4 млрд. евро за 2022 г. 

Личните трансфери се състоят от парични потоци, изпратени от домакинства резиденти на ЕС към домакинства нерезиденти. 

През последните 5 години статистиката отчита значителен ръст на изходящите средства под формата на лични трансфери. Те отчитат повишение от 53% спрямо по-скромните 11 на сто ръст за входящите потоци. 

В резултат, отрицателното салдо за ЕС спрямо държавите извън съюза се увеличава до 37 млрд. евро през 2023 година. 

Въздействие на нетните лични трансфери върху икономиките на страните от ЕС

През 2023 г. личните трансфери водят до излишък в девет държави от общността. От тях, в четири държави дори се отчита излишък, който е по-голям от 1% от БВП на съответната страна. 

Начело по този показател е Хърватия (2.9%), следва България (1.5%), Португалия (1.3%) и Румъния (1.1%). 

Справка на Darik Business Review показва, че сумата за България възлиза на 1.413 млрд. евро, или иначе казано това е нетната сума, или разликата между входящи и изходящи трансфери. 

Най-голям дефицит пък се наблюдава в Кипър (1% от БВП), Белгия (0.7%), Франция (0.6%), Гърция и Испания (по 0.5%) и др.