Когато прекрачваш прага на кантората на българката Весела Йоану в Ларнака, усещането е особено — смесица от професионализъм, спокойствие и онази топлина, която само човек, минал през трудности, но запазил себе си, може да излъчва. Весела Йоану е адвокат в Кипър вече повече от две десетилетия. И макар визитката ѝ да звучи строга, историята зад кариерата ѝ е всичко друго, но не и обикновена.

„Доведe ме любовта“, казва тя с усмивка, която сякаш моментално стопява формалността.

Отишла в Кипър след като се омъжила за кипърец, завършил в България. Дошли „за два месеца“, заради бебето и заради мекия климат. Две десетилетия по-късно — тя е една от малкото българки, които практикуват право на острова.

Юридически мечти, написани на гръцки

Пътят ѝ започва не със самочувствие, а със съмнение.

„Дипломата ми е от СУ "Св. Климент Отхридски". Нямах информация, дали ще мога да практикувам и да стана адвокат. Тогава бях само на 25 години.“

Но младостта, упоритостта и нуждата да не започва от нулата, я тласкат напред. Оказва се, че може — но трябва да мине през 12 изпита по гръцко право и още години обучение. Всичко — на гръцки докато успява да си вземе лиценза. 

От 1996 практикува право в Кипър, а от 2002 г. има собствена кантора. Занимава се със семейно, накзателно и трудово право. 

Днес клиентите ѝ са и кипърци, и българи, и руснаци, и англоговорящи.

„Българите… в момента предимно се развеждат“, казва тя.

Ларнака, Кипър / Pixabay
Ларнака, Кипър / Pixabay

Еврото: спомен, който вече не е толкова ярък

Весела Йоанну е живяла на острова преди и след въвеждането на еврото. Помни кипърската лира — силна валута по нейни думи, тежаща и буквално, и преносно.

„Еврото не беше проблем в Кипър. Просто хората страдаха за старата валута, защото беше силна единица. Но имахме време да свикнем.“

Тя си спомня, че всички хора с фирми в Кипър, включително и тя получават специални калкулатори от банките си, за да изчисляват по-лесно — лира към евро, евро към лира. Цените там са двойно обозначени почти година.

"Нямаше фалшиви новини. Социалните мрежи бяха в началото си. Тогава чакахме новините от телевизията.“

Имало леко завишаване на цените, „в полза на десетите“, понеже 1 кипърка лира = 1.71 евро, си спомня адв. Весела Йоану и казва на екипа ни, че е нямало заведени дела за спекула в страната. 

"Може би имаше леко завишение, което не беше в полза на единицата след седмицата в стотните", казва тя и добавя, че не си спомня някой да е закръглил цените надолу. 

Ларнака, Кипър / Pixabay
Ларнака, Кипър / Pixabay

Кипър по време на криза 

Годините след голямата банкова криза през 2013 г. променят всичко.

„Беше доста страшно“, спомня си тя.

Президентът обещава, че няма да се режат депозити. Само дни по-късно — няколко банки са на прага на фалита.

"Президентът точно беше обявил, че няма да има ножица за депозитите в банките - в петък - 10 май, беше това. А в понеделник беше обявен и финансовия крах на банката "Лайки", казва тя. 

Хората, които са имали депозити в банките над 100 000 евро, губят парите си. Завинаги.

„Не замразени — загубени. Окончателно.“

През 2013 г. Кипър преживя тежка финансова криза, която беше част от по-широката европейска дългова криза. Страната се сблъска с огромни проблеми в банковия сектор, най-вече заради високата експозиция на кипърските банки към гръцкия дълг, който претърпя значителни загуби. Финансовата система беше на ръба на колапса, а правителството не успяваше да осигури достатъчно средства за стабилизиране на банките. В резултат на това Европейската централна банка, Европейската комисия и Международният валутен фонд предложиха спасителен пакет от около 10 милиарда евро, който включваше строги мерки за бюджетна консолидация, банкови рестрикции и данъчни споразумения.

Един от най-оспорваните елементи беше наложената временно „такса върху депозитите“ в кипърските банки, което предизвика масово недоволство сред населението и доведе до забрана за движение на капиталите за кратък период, за да се предотврати банков срив. Тази криза остави дълбок отпечатък върху икономиката и общественото доверие в страната.

Кризата оставя дълбок отпечатък. Наемите след това са били замразени 10 години. Но след това — всичко тръгва нагоре. 

„Този процес по покачване на цените на наемите вече трае три години. Министерския съвет беше постановил нулево увеличение на цените на наемите, понеже много хора в Кипър са именно наематели. Допреди 2 години тази ставка беше занулирана. Но вече се смята, че финансовата криза е преодоляна и цените тръгнаха нагоре. Това доведе до напускането на много чужденци", казва тя. 

Затова и българите напускат. Ако някога са били 60 000, днес са една трета. 

"Не може двустаен апартамент под наем да е 1200 евро. В Лимасол може да са и по-скъпи. Хората не получават такива пари. Те работят за минимална заплата. Не може единия в семейството да работи само за покриване на наема. Не се събират пари и хората се ориентират към България", казва тя. 

Контрастният остров: свобода и забрани

Докато южната част живее с еврото и европейските правила, окупираната северна част е друг свят. Българите признават, че някои от нещата там са по-евтини. Но покупката на продукти от север за юг е забранена.

„Можеш да си купиш една кутия цигари за деня, но не можеш да си купиш стек. За стека ще те спре полиция и ще отидеш в съда и ще ти бъде заведено наказателно дело.“
И има дела, много.

В селището Пила, където границата е само линия върху картата, случаите са ежедневие. Полицаи дебнат на магистралата. Конфискация. Съд. Глоба.

"Там има такива магазини от страната на турската част и е по-евтино, но ако си напазаруваш от там те проверяват полицаите и ти конфискуват стоката", казва адв. Весела Йоану. 

И все пак — Кипър остава красив

Туристите не са се променили много — англичаните доминират, скандинавците също.

„Пазарът не се разшири много заради еврото“, казва Йоанна. Но пътуването - да - станало е по-лесно.

Животът на Весела Йоанну е история за адаптация, борба и победа. За чужда държава, превърната в дом. За език, превърнат в инструмент. За професия, превърната в мисия. И докато излизаме от кантората ѝ, усещаме онова силно чувство: че българите по света имат невероятни истории. Че зад всяка от тях стои човек, който просто е имал смелост да тръгне. Да учи. Да се бори. Да успее.

Весела Йоану е една от тях.

*Специалната поредица на Darik Business Review, която ще проследи пътя на България към приемането на еврото, се осъществява с подкрепата на ПроКредит Банк.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !